Депутатите отхвърлиха задължителното и електронното гласуване (обновена 16:50)

Депутатите отхвърлиха две от предложенията в проекта за нов Изборен кодекс - за задължително гласуване и за електронното гласуване.

По точката за задължителното гласуване 55 народни представители се обявиха "за", 100 бяха „против”, шестима се въздържаха.

„За” предложението за електронно гласуване гласуваха 52 народни представители, „против” – 82, трима се въздържаха.

Първото предложение гласеше: Всеки избирател има право на един глас, който е длъжен да упражни. При произвеждане на избори по смесена система всеки избирател има право на един глас, който е длъжен да упражни за избор в едномандатен изборен район и един глас, който е длъжен да упражни за избор в многомандатен изборен район.

А тексът на второто бе: Централната избирателна комисия определя условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната, включително условията, реда и организацията за гласуване с хартиени бюлетини и чрез електронно подадени бюлетини по интернет на българските граждани извън страната, не по-късно от 57 дни преди изборния ден.

И двете предложения бяха внесени от страна на ГЕРБ и в частност от Цецка Цачева, Десислава Атанасова, Данаил Кирилов, Красимир Ципов, Димитър Лазаров, Емил Радев, Снежина Маджарова и Желязко Желязков.

Причината поради която народните предсавители отхвърлиха задължителното гласуване бе, че освен, че противоречи на българската Конституция, противоречи и на две европейски директиви, обясни заместник-председателят и депутат от БСП Мая Манолова.

„Директивите уреждат, че гласуването на местни избори за страни-членки на Европейския съюз е право и не може да става задължително за гражданите на Европейския съюз”, обясни Манолова и допълни: „Абсурдно е задължително гласуване да бъде съчетавано с парични стимули. Това е обидно за българските граждани. Ако доразвием тази идея на ГЕРБ ще добавим позицията-„платен гласоподавател”, което е абсурдно, Това може да го роди само ГЕРБ, подобна практика няма в никоя друга европейска държава.”

Ако в едно населено място на балотаж се изправят кандидати на ДПС и на „Евророма”, кое е демократичното в това да накараме привържениците на „Атака” да гласуват за един от двамата, попита Лютви Местан от ДПС. Според него тежка заблуда е, че със задължителния вот може да се реши какъвто и да е проблем на политическата система.

Бе отхвърлена и идеята на Павел Шопов от „Атака” лица с двойно гражданство да нямат право да бъдат избирани и да избират народни представители, органи на местна власт, членове на Европейския парламент, президент, както и да участват в референдуми.

По повод електронното гласуване, вносителят на Проекта за Изборен кодекс Мая Манолова заяви, че единствено Естония от европейските държави е въвела такъв вот. „В Естония в периода 2001-2007 г. са подменени личните карти с такива с чипове. Естония е издала безплатни електронни подписи на всички гласоподаватели”.

В други европейски държави, където са правени опити за такъв вот, се е стигнало до извода, че няма достатъчна гаранция за защита гласа на избирателя, допълни Манолова.

Тя не пропусна да спомене прочутия случай с бюлетините в Костинброд.

Вие сте един доносник, госпожо Манолова, защото от Костинброд нищо не излезе, атакува я Десислава Атанасова от ГЕРБ. Тя напомни на Манолова, че предложението за електронно гласуване е само за българите в чужбина. Страх ви е не само от "народната любов" в София, но и от хората, които ще упражнят правото си на глас, коментира Атанасова.

Депутатите приеха, че изборите се провеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. Според разпоредбите гласуването е лично и всеки избирател има право на един глас.