Александър Тацов пред ФАКТИ: Тактиката на Русия в Украйна - задушаване на противника със собствената си кръв

Каква развръзка да очакваме на войната в Украйна, след като САЩ имат нов президент в лицето на Доналд Тръмп. Как би изглеждало подписването на мирно споразумение към днешна дата… Пред ФАКТИ говори инж. Александър Тацов, който е международен анализатор към Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.

- Г-н Тацов, каква фаза достигна войната в Украйна. САЩ, в частност чрез президента Байдън, разрешиха на украинците да използват ракети, за да нанасят удари във вътрешността на Русия. Москва отговори с нова балистична ракета. Кой кого надиграва?
- В случая не можем да говорим за нова фаза във войната, а за някои нови обстоятелства. Президентът Байдън изглежда реши да покаже характер в смисъл такъв, че повече няма да се огъва пред ядрените заплахи на Кремъл (ядреното Плашило). Решение, което някои анализатори обясняват със стремеж да навреди на новия президент Тръмп. Иначе едва ли можем да очакваме някаква драматична промяна в стратегическата военна обстановка. Украйна не разполага с достатъчно количество дългобойни ракети, за да получи някакво решително преимущество във военните действия. От друга страна ходът на президента Путин с новата ракета „Орешник“ по всичко личи е обикновен блъф, предназначен за формален отговор на решението на Байдън.

- При тази ескалация какви сценарии виждате като възможна развръзка?
- Развръзката зависи от много и различни обстоятелства. От новата американска администрация, от групировката около президента Путин, не на последно място и от концепцията на Китай за войната (продължението на която, по принцип не е в негов интерес), от стратегическата обстановка на бойното поле и т.н.. Най-вероятен сценарий е да се сключи временно примирие под някаква форма, като преговорите ще бъдат изключително трудни. Причината са диаметрално противоположните интереси и възгледи на страните. Най-малко вероятно изглежда да се подпише някакъв официален и взаимно приемлив мирен договор. Според мен не са вероятни и междинни сценарии на двата посочени.

- Как да гледаме на все по-тясното сътрудничество на Русия и Северна Корея…
- Това сътрудничество е израз на естествените интереси и на двете страни да противодействат на „колективния Запад“. Още повече, че и двете имат авторитарни режими на управление. Затова е логично да се предположи, че това сътрудничество ще се разширява и заздравява. Твърди се, че Северна Корея е в състояние да осигури на Русия между 1 до 2 милиона едрогабаритни снаряди годишно, като и десетки хиляди войници като пушечно месо. Смята се, че Русия от своя страна ще осигури на северокорейците нови за тях военни технологии, а дори и технологии в областта на ядрените оръжия – нещо, което изглежда напълно логично с оглед военностратегическото положение на Русия в момента.

- От очаквана бърза развръзка на войната за Москва, вече наближаваме да влезем в третата година. Какво не прецени добре Русия?
- Видяхме груба грешка на разузнаването и на стратегическото командване в Москва. А това е следствие на ширещото се в руската армия „разгилдяйство“ и корупция, водещо до резултата „кажи на началството това, което иска да чуе“. Това явление е характерно още за съветската армия, където е наследено от руската императорска армия. Обективно погледнато обаче главната слабост на руската армия е в управлението на стратегическо и тактическо ниво и във военното планиране. Погрешната стратегия доведе до това, че войната в Украйна се изроди в позиционна от типа на Първата световна война (ПСВ), тъй като руската армия не успя (и не беше в състояние) да осъществи нито един успешен бронетанков пробив. Затова те заложиха на една стара, изпитана още от съветско време и единствено възможна за нивото на руската армия стратегия. Това е задушаване на противника със собствената си кръв, при огромно оръжейно превъзходство и такова в личен състав, вследствие невъзможността на Запада да осигури превъзходство (и дори равенство) във въоръжението.

- Новият президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да спре войната. Какви действия да очакваме от него?
- Войната извади наяве големи недостатъци във военното планиране в САЩ. Оказва се, че американският военно-промишлен комплекс (ВПК) (същото важи и за европейския) е дълбоко деиндустриализиран, а освен това има дълбоки диспропорции във видовете въоръжения при една конвенционална война. Затова Америка се нуждае на всяка цена от време за реиндустриализация и също за

укрепване на армията, на която администрациите на президентите Обама и Байдън нанесоха голям удар с внедряването на левичарски и джендър практики и правила…

Така че от президент Тръмп можем да очакваме настоятелни действия за някаква форма поне на примирие във войната.

- Руската армия настъпва в Украйна с голяма офанзива, като целта е да се вземат нови територии преди Тръмп да встъпи в длъжност. Докъде е целта на Москва?
- Периодът от август до ноември 2024 г. стана най-успешният за руската армия от първата година на войната, защото тя успя да превземе по 300-400 кв. км на месец. Това става при превъзходство в жива сила и особено в техника. Обаче и руският военно-промишлен комплекс вече не може да даде много повече на фронта. Според високопоставен представител на НАТО „… Русия сега няма достатъчно сили за масиран удар и дори и да осигурят пробив, няма да могат да се възползват от него“. Така че единствата цел на Москва ще бъде да завземе повече територии, за да могат да се използват като довод при едни бъдещи преговори. При такова хаотично развитие на войната, руснаците едва ли може да имат конкретна цел или дата.

- Как би изглеждал краят на войната. Какво ще е успех за Русия и какво за Украйна?
- Краят на войната в юридически смисъл едва ли ще видим скоро. Най-вероятно е да видим сключване на примирие, подобно на това в Корея и Виетнам. А това всяка от страните (Русия и от друга страна Украйна и Запада) ще обяви за успех. Войната вероятно ще продължи в „замразено“ състояние още дълго време, като от време на време може да преминава в гореща фаза. Не е изключено и тя да стане прелюдия към Голяма война, предвид противоречията в Тихоокеанския регион. Обстановка силно наподобяваща прелюдията към Първата световна война (1911-1914). При всички положения с едно примирие Западът ще получи благоприятна пауза, която може да използва за възстановяване на военно-промишления комплекс и индустрията като цяло, за възвръщане на моралния статус на обществото и армията, тежко ударени от неомарксизма, и за ограничаване на глобализацията и Зелените политики…