Полковник (о.з.) Вилис Цуров пред ФАКТИ: Изстреляната руска ракета „Орешник“ по цели в Украйна е експериментално изделие

Русия продължава своето настъпление в Донецка област. Според анализа на проекта DeepState, който следи и отбелязва движението на руските войски на карта, е регистрирано придвижване в близост до пет населени места в региона. През последните дни руските сили са окупирали четири населени места, което допълнително усложнява ситуацията в района на Велика Новосилка. Напрежението в региона продължава да нараства, което води до нови призиви за подкрепа от страна на украинското правителство. Какво да очакваме… По темата пред ФАКТИ говори о.з. полк. Вилис Цуров, председател на УС на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.

- Полк. Цуров, в каква фаза навлезе войната в Украйна. Как гледате вие на събитията?
- Крайно време беше САЩ и някои европейски държави да разрешат използването в почти пълен обем на доставените в Украйна далекобойни средства за поразяване. Беше доста странна и нелогична ситуацията в продължение на почти три години, когато на Украйна се даваха всевъзможни системи оръжия, но се налагаха различни ограничения при тяхното използване. Да не говорим за отделеното време на високообразован военен украински състав по тяхното изучаване. Дори нещо повече – преди година Западът успя да принуди Украйна да започне от ход, без подготовка и необходимото въоръжение, без авиация, без да е приключила своята отбранителна операция контранастъпление, което още от самото начало беше обречено на провал. И това е така, защото Руската федерация имаше значително превъзходство в жива сила, артилерия и техника. Този световен страх от ядрения шантаж на Путин хибридно обработи и принуди западните политици да бъдат изключително предпазливи при вземане на смели решения за подкрепа на Украйна. Украинската армия най-добре знае как да действа с всички сили и средства, стига да има свобода на действие. Факт за това е навлизането в Курска област, с което за пореден път искаше да докаже, че Русия не е способна за действие с ядрени средства, дори да бъде нападната, от което най-много се страхува Европа. Разрешението за ползване на западните далекобойни системи в пълен обем дойде, след като Зеленски представи своя „План за победа“, а именно – показване на САЩ и Европа нарушаването на Будапещенското споразумение, когато Украйна от трета ядрена сила в света става неядрена държава. Тогава САЩ, Великобритания и Русия се задължават да гарантират нейния суверенитет. След това следва линията Украйна да бъде приета по най-бързия начин в НАТО или... да стане ядрена държава, от което Путин най-много го е страх. Това са двете основни направления за ограничаване и спиране на войната. Това е най-лесният начин украинците да станат ядрена сила и ООН да не може да се намеси.

- САЩ разрешиха използването на ракети от Украйна, с които може да се поразяват цели във вътрешността на Русия - АТАКМС. Москва отговори с балистична ракета „Орешник“. Какви са тези оръжия…
- По данни от открити източници и след малко професионален анализ Украйна вече разполага с поне два вида ракети, които могат да се превърнат и в носители на ядрено оръжие - една до 700 км и една до 1600 км, които вече са преминали изпитания. Преди няколко дни Зеленски обяви, че в украинската армия навлизат на въоръжение и тактически ракети до 500 км, също украинско производство. Да не забравяме, че Украйна притежава едни от най-големите запаси от плутоний и отработен уран в света и производството на ядрена бомба от типа на използваните в края на Втората световна война, според световни учени, няма да трае по-дълго от месец. И това е така предвид научния потенциал, с който разполага страната, и натрупаният опит по време на съветската ера.
Още при първите положителни отговори на Запада за използване на максималната далекобойност на техните оръжия в руска територия Путин успя пак да привлече внимание с употребата на т.н. ракета „Орешник“, което по данни на украинското разузнаване е изстреляна от полигон, западно от Астрахан – на около 850 км от попадението. Там навремето имаше съветски полигон, на който и част от българските ПВО и ВВС ходиха на учения и да пробват въоръженията. Ако направим анализ на „експеримента“, ще видим, че времето на полет по данни от различни източници е около 35 минути, а скоростта в крайната фаза е била около 3700 м/с. От тук следва, че траекторията на излитане и спускане е била доста стръмна и при спускане е имало допълнително ускорение. Но фактът, че не е имало боен заряд, а само заряди за разделяне на бойната част на 6 части и после всяка от тях на 6 (общо 36 бойни части), показва, че тя е експериментално изделие.

- Използването на тези ракети до каква ескалация на напрежението води?
- По данни на украинското разузнаване това е модификация на стара съветска ракета, чиято бойна глава е снабдена с около 1300 кг взривно вещество (по някои източници до 800 кг.), в зависимост от далечината, на която ще бъде изстрелвана. Ако направим елементарна сметка – то във всяка крайна бойна част ще има до 36 кг взривно вещество. При зона за поражение до 0,25 кв. км (500x500 м), както показва нанесеният удар, няма логика да се мисли, че това е някакво свръх оръжие. Още повече, че втора ракета досега не е изстрелвана. Пак по данни на украинското разузнаване, Русия разполага с около 10 такива ракети, тъй като при провеждане на експериментални стрелби с ново оръжие, в случая с ракета, е необходимо да има поне няколко изделия – до 10, за да може върху тях да се правят анализи при неуспешни опити или при доработка, усъвършенстване и пр. Според информация от военни източници теорията е, че за ефективността по използването на касетъчни бойни глави с ядрен заряд е от значение достъчно голямото разстояние при падане на отделните бойни глави, за да не се припокриват зоните на поразяване на отделните бойни части в зависимост от заряда, което е невъзможно да бъде постигнато при хиперзвукова скорост в последната фаза на полета. При хиперзвукова скорост разсейването е много малко и практически всичките бойни части падат на малка площ. От друга страна, касетъчните боеприпаси са със сравнително по-висока цена на производство дори и при експерименти, по-трудни са за съхранение и поддръжка, по-големи, по-трудно мобилни и по-ненадеждни при използване. Както виждаме, използването на подобни ракети няма да доведе до нова ескалация и по-високо напрежение, а ще разкрие още повече целта на пропагандаторската дейност за сплашване от Москва към света.

- Конфликтът наближава своята трета годишнина. Путин или Зеленски е в по-добра позиция?
- Трудно е да се каже, защото все още няма победител. Путин се надява новият президент Тръмп, след стъпване в длъжност, да прекрати войната чрез признаване на завзетите от Руската федерация територии и правене на компромиси от страна на Зеленски, което изобщо не е приемливо за Украйна. От друга страна, ако Украйна успее да стане ядрена сила и декларира непреклонност за запазване на своята териториална цялост от 1991 г. с цената на използване на всички средства вкл. и ядрени оръжия срещу Русия, то това няма как да не окаже въздействие върху хода на войната. Както виждаме досега, Путин само заплашваше Запада с ядрени оръжия, ако продължава да помага на Украйна. Путин определяше и някакви „червени линии“, които вече спрях да ги броя. Защо Путин не се опита да заплаши Зеленски или когото и да е от Украйна? Явно няма още този кураж, защото украинците му пробиха доста „червени линии“ и явно не са толкова наивно страхливи от неговата пропаганда, колкото са западните демокрации.

- Присъствието на войници от Северна Корея на руска територия какво трябва да ни говори. В какви действия могат да участват севернокорейците…
- На първо място страх на Путиновия режим от проблеми с мобилизацията в Русия. Жертвите вече са доста – имаме почти 750 000 загинали или тежко раненни на фронтовата линия руски военнослужещи. Много трудно става попълването с качествени бойци. На второ място – загубите при основните за поддръжка на армията логистични обекти – складови бази, инсталации за преработка на петрол, транспортни съоръжения. На трето място – обвързване на трети държави със собствените си проблеми, чрез обещания за износ на ресурси и военни технологии, сключвайки „партийни договори за сътрудничество в интерес на идеологията“, като се търсят съюзници от държави, имащи лоши или не поддържащи дипломатически отношения със САЩ и ЕС (Северна Корея, Иран, Сирия, някои авторитарни африкански държави и др.). Вече Сирия отпадна от активните поддръжници на Москва, тъй като авторитарният президент Башар Асад напусна властта и се скри в Москва. Присъствието на севернокорейски войници няма да промени много хода на войната, но може да засили още повече изолацията към Русия и Северна Корея, респективно да увеличи помощта за Украйна. Както виждате вече и Южна Корея засили помощта си за Украйна. Вероятно на севернокорейците им е обяснено, че ще участват в „умиротворителна специална операция”, както в началото на войната беше казано и на руските военни, но след падане на първите жертви, комунизмът в Северна Корея ще измисли някакво оправдание.

Доколото ми е известно по „тяхната религия“ в Северна Корея телата не ги погребват, а ги горят.

Така че едва ли ще върнат жертвите обратно, а всичко ще се сведе до политическата пропаганда, типична за авторитарните общества. Към момента мисля, че тези войски Путин ще ги използва от руска теритотория, основно за освобождаването на Курск. Той вече се опита да използва военнослужещи и от други националности, но без необходимия успех. Представете си и какви ресурси ще трябва да задели Русия за транспорта и адаптирането на северокорейските войски, които нямат никакъв боен опит. Тях сме ги виждали, както и воиските на РФ, само на паради, типично за тоталитарните системи.

- Новият президент на САЩ Доналд Тръмп се заканва за спре войната. Какви ходове има?
- Вероятно президентът Тръмп има някакъв план. Той е бизнесмен и разсъждава пространствено и прагматично, но към момента все още няма много информация в медиите, ако изключим дадени предположения. САЩ са основният донор за Украйна. Като велика ядрена сила те имат необходимите инструменти да направят това, още повече когато то ще е в интерес на света и на тях самите. Няма да е лесно, но опции има и те пак са свързани с предоставяне на ядрено оръжие на територията на Украйна. Русия вече направи подобен ход, след като достави ядрено оръжие в Беларус, а режимът там узакони неговото използване в своята военна доктрина. Има и вариант, който преди малко повече от година беше пропуснат. Става въпрос за ангажиране на НАТО за затваряне на въздушното пространство над Украйна в рамките на нейната териториална цялост от 1991 г. Светът е изправен пред Трета световна война и само Украйна може да предотврати нейното избухване, естествено със силната подкрепа на НАТО и стратегическите партньори на неговите членове.

Администрацията на Тръмп не би „подарила“ лесно на Путин части от Украйна,

защото САЩ са „инвестирали“ изключително големи суми от своя бюджет за нейната отбрана.

- Според вас спиране на войната при какви условия ще бъдат приемливи и за двете страни?
- Според мен за сега няма пресечни точки, при които да се водят преговори за спиране на войната. Ако се съобразим с международните договорености в рамките на ООН, то приемливо условие за спиране на войната за Украйна ще бъде възстановяване на териториалните граници от 1991 г. Но това няма да бъде в интерес на Руската федерация, която брутално вече е „приела“ („узаконила“) новите територии – Донецката, Луганската, Запоржката републики и Крим, като е въвела в тях асимилационна политика. За да приключи една война, трябва да има победител и победен. В противен случай може да се постигне временно примирие, което след себе си ще доведе до нова, още по-жестока война, а ние виждаме колко е жестока тази. В тази война победител може да стане този, който успее по-дълго да я води. Зад Украйна е почти целият демократичен свят, с най-високо идустриално развита промишленост, който осъзнава руската заплаха. Ако това продължи и украинците имат желание да се освободят, ще бъдат победители. Тяхната мотивация е защита на семейството и отечеството.

От другата страна срещу тях е изправен противник със съвсем друга мотивация – страхът на военнослужещия да не бъде убит от своите, ако не воюва с чуждите.

Но това не може да продължава дълго, защото поколенията растат и рано или късно ще възникне голямото противоречие между старата Путинова номенклатура и младото поколение, което преди три години беше на 15 години, а сега става на 18 години и иска да учи на Запад. Да не говорим за постоянно изострящите се противоречия между централната власт и осемдесетте и девет териториални единици в Русия.

- Как гледате на позицията на ЕС. Като че ли европейските политици позамлъкнаха, след като Тръмп спечели в САЩ?
- Според мен това не е така, тъй като изявленията на генералния секретар на НАТО – Марк Рюте, недвусмислено показват подкрепа на НАТО за Украйна, а това се подкрепи от почти всички членове включително и САЩ. Изборите в САЩ не оказаха влияние на страни като Южна Корея, Австралия и Япония, които засилиха подкрепата си за Украйна. Проблемът е, че през тази година в много държави в Европа се проведоха избори и както се вижда навсякъде руската хибридна война срещу ЕС - и в частност срещу страните, оказва голямо влияние. Последният пример е касиране на изборите за президент на Румъния, където беше установена явна намеса от страна на Русия. Докато демокрацията в своята си същност е повече от нормалното наивна, хибридните атаки на Русия срещу нея ще бъдат ефективни. Както виждаме, в бившите социалистически страни само България и Унгария все още се поддават на манипулативно въздействие от страна на Руската федерация, защото все още работи носталгията по „по-големия брат“, въпреки че през 1956 г. унгарците бяха шамаросани от него. Останалите държави отдавна скъсаха „пъпната връв“ и сега са доста напред в своето развитие, особено що се отнася до отбранителните способности, хибридната отбрана и изискванията на НАТО.

- Беше ли България адекватна в помощта си към Украйна…
- Не мога да потвърдя! Всичко беше толкова „нелегално“, че на обществото не се казваше почти нищо. По-горе нали споменах за все още „здравите връзки с по-големия брат“. За другите държави, като че ли знаем повече. Примерно за една Словакия знаем дори колко милиарда евро им е възстановил ЕС за това, че си подариха съветската авиация и съветското ПВО на Киев.
Ако сме дали нещо, то е било незначително или доволно малко, иначе щяха да гръмнат медиите! Не е тайна, че нашата армия все още използва като основно съветското въоръжение, много от което е доведено до негодност, но все още се пази, за съжаление, за да крепи личен състав, който да го „обслужва“ периодично. Ние загубихме много от това, че не го подарихме на Украйна и останахме единствената държава в НАТО, съхранявайки най-голям процент от него! Един ден сигурно ще трябва да плащаме и за утилизация.
Все пак по медиите имаше информация, че МВР успя да се изчисти от стотина стари БТР-и, но с остъчен ресурс, и да ги педложи за използване от Украйна. Покрай тяхното транспортиране до Украйна пък Министерството на отбраната се освободи от няколко самоходни оръдия („гвоздики“), с отпаднала необходимост (разбирайте „негодни“). Имаше информация за стари патрони и различни боеприпаси, РПГ-та и боеприпаси за тях, изпразване на складове с ръкавици и бронежилетки (вероятно от тези дето ги носехме с отвръщение в Афганистан и Ирак) и др., но все пак е нещо. Дано са помогнали на украинците! Като че ли от частния сектор по производство на боеприпаси сме дали малко повече, защото там реакцията е по-гъвкава, но естествено срещу директо заплащане.
При обявяване на сключването на договора за новите ПВО системи IRIS-T от интервю на министъра на отбраната се разбра, че за възстановяване финансовите средства от дадените помощи за Украйна България е получила от ЕС около 55-60 млн. евро, не съм сигурен за точната сума, които ще бъдат добавени към заплащане на новите ПВО системи. За разлика от другите държави, където помощта за Украйна се обявяваше в стойност от милиони евро и само Киев имаше право да разкрие какво е получил, у нас такава практика изобщо не се приложи. Може би и затова реимбурсирането от страна на ЕС е малко, независимо от приетите нормативи в ЕС по реимбурсирането на единица бойна техника. В общи линии България успя да спази решението на Алианса за доставяне помощ за Украйна.