Велизар Шаламанов пред ФАКТИ: Ядрената програма на Иран е заплаха за целия глобален мир и сигурност

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Израел и Иран са се договорили за пълно прекратяване на огъня в следващите часове. Според Тръмп Техеран ще бъде първият, който ще прекрати огъня, последван от еврейската държава след 12 часа, а "на 24-ия час светът ще отпразнува края на 12-дневната война". Тръмп очаква прекратяването на огъня между Израел и Иран да бъде постоянно. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Велизар Шаламанов, бивш военен министър.

- Г-н Шаламанов, живеем в ера, в която мирът се налага със сила. Така ли излиза. Вече говорим за „12-дневната война“, ако слушаме американския президент Доналд Тръмп…
- Живеем в свят, в който, когато възпирането не работи, когато сме в сивата зона, когато тече постоянно противоборство, излизането от тази ситуация - вероятно в такива критични случаи като ядрената програма на Иран, изисква използване на сила.

- Това, което направиха САЩ сега с атаката срещу Иран, бе крайна мярка или стратегия?
- Определено е част от стратегия, но и е крайна мярка в реализацията на тази стратегия. Когато другите инструменти не работя добре – визирам под другите инструменти някакво дипломатическо решение за прекратяване на ядрената програма Иран, за прекратяване на терористичните действия на прокси организациите на Иран, явно трябват крайни мерки. Знаете, че заплахата от Иран към Израел е изобщо за съществуването на самата държава Израел.

- Военният министър Атанас Запрянов каза, че няма пряка заплаха за България. Но какви поуки трябва да си вземем от това, което се случва в Близкия изток?
- Най-голямата поука, която можем да си вземем, е за използването на сила в международните отношения при влошена среда за контрол в сферата на сигурността. За България от Близкия изток реална заплаха към момента няма, но за нас заплаха е руската агресия в Украйна, за действията в Черноморието. И точно в този момент не трябва да отслабва нашето внимание и нашите усилия за прекратяване на войната в Украйна. Мисля, че точно агресията на Русия в Украйна отключи тези процеси в Близкия изток.

- Кое е това в Украйна, което е предизвикало процесите в Близкия изток…
- Става въпрос за грубото нарушение от страна на Русия на базови правила на международното право в архитектурата за сигурност. Ето това окуражава Иран да действа по този начин. Може би използването на сила и по отношение на Русия ще е единственият инструмент за прекратяване на войната в Украйна.

- Много анализатори, включително и американски, твърдят, че самата атака на Щатите е вид нарушение на международните правила…
- В случая с Иран става въпрос за война, която Техеран предизвика с Израел. А, за отговора и случващото се виждаме съгласувани действия между Израел и САЩ в рамките на споразумение между тези две страни. Вижте, в случая с Иран става въпрос за действия, които целят пресичането на една глобална заплаха каквато е ядрената програма на Техеран. Тя далеч надхвърля заплахата към Израел, защото ядрената програма на Иран е заплаха за целия глобален мир и сигурност. И това е така, защото Иран използва много терористични прокси мрежи. Що се отнася до чисто юридическите основания САЩ да извършат атаката, не мога да ги коментирам, защото не съм правен експерт. В крайна сметка ние живеем в един свят, в който освен всички правила, трябва да отчитаме и действия, продиктувани от здравия разум, а така винаги има място за риск и за носене на отговорност.

- Какво представлява НАТО след това показно изпълнение на САЩ в Иран. Готово ли е НАТО - с или без САЩ, да участва в разрешаването на такива конфликти?
- Трябва да разграничим нещата, защото НАТО се базира на Вашингтонския договор, а там много ясно е посочена зоната на приложимост на член 5. В случая с Израел и Иран те са извън тази зона за приложимост, а решенията се взимат от САЩ и от Израел извън механизма за взимане на решения в НАТО. Предстоящата среща на върха на Алианса, според мен, още веднъж ще демонстрира, че Вашингтонският договор работи, а мандатът на НАТО е ясен. Страните добре използват съществуващите механизми, базирани на всички предизвикателства за сигурността. Неща, които са извън този мандат, не могат да бъдат разглеждани като проблем, който е свързан с НАТО. Ако САЩ желаят да постават въпроси за тяхната сигурност в рамките на НАТО, те ще бъдат обсъдени. Както видяхме, операцията в Афганистан започна от САЩ, а след това бе подкрепена от НАТО и една по-широка коалиция. Същото стана и в Ирак по-късно.

- Виждате ли в Европа политици от типа на Тръмп, които са решителни. Тръмп казва нещо и го прави?
- Явно се намираме във фаза, в която дипломацията е до един момент. Това е един непрекъснат процес от използване на различни инструменти – говоря за дипломация и военни средства, защото се вижда, че те могат да работят ефективно в контекста на реалната политика. Колкото нещата се свеждат до решителност, виждаме, че британският премиер Стармър, френският президент Макрон и канцлерът на германия Мерц демонстрират решителност като лидери на Европа. Те имат подкрепата и от лидерите в Полша, в скандинавските страни, в Италия. Вижда се, че набира сила тази политическа решимост за действия. Но пред Европа основното предизвикателство е руската агресия в Украйна. Вероятно примерът, с който САЩ подкрепя своя съюзник Израел при решаването на един остър въпрос за международната сигурност, би бил полезен за европейските страни да предприемат същите решителни действия. Европейската сигурност е поставена на изпитание от острия въпрос, свързан с агресията на Русия срещу Украйна.