Росен Миленов пред ФАКТИ: Обществените поръчки са „бутиковата корупция“ на политическия ни „елит“

По некачествените пътища на България умират българските деца, парите са откраднати, асфалтът е изяден, маркировка няма, знаци няма и контрол за хората с пачките няма. Няма качествено здравеопазване, защото парите по Здравна каса са източени и се събират капачки за лечение на деца. И това е така, защото всичко е феодализирано, а в икономиката ни има място само за обръчите от фирми, близки до властта… Накъде вървим? Пред ФАКТИ говори Росен Миленов, бивш служител на ДАНС .

- Г-н Миленов, искаме 6% от обществена поръчка - това чухме от „Продължаваме промяната“, което било по-малко от ГЕРБ, които искали 20%. Така ли се прави политика в България - с преследването на проценти, за да пълним партийната каса?
- Ако говорим за установената практика за размера на комисионните, става въпрос за 20%, 50%, а в някой случаи и над 50 % от обществена поръчка. Търси се да върнеш 50% от сумата, за да ти е гарантирано, че ще спечелиш поръчката. 99% от поръчките са нагласени за конкретната фирма. Механизмите за ощетяване са или приемане на по-големи количества (например при пътното строителство кубици материал от изкопи, насипи и т.н.), или влагане на нискокачествени материали (например изолационни материали, бои и др. при ремонтиране на сгради). Същевременно се злоупотребява с използването на такива процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП), при които липсва прозрачност и се елиминира конкуренцията, защото са предвидени да се прилагат при наличието на извънредни обстоятелства. Пример за една от най-често прилаганите такива е процедурата за договаряне без обявление.

- Но това ли е смисълът на политиката. Така ли се прави политика в България - да се искат пари от обществени поръчки, за да се пълни партийната каса…
- Вижте, обществените поръчки - и по-конкретно злоупотребите при тях, се превърнаха във фактор през последните 15 години, откакто в България навлязоха доста средства по линия на ЕС и въобще капиталовите средства в бюджета нараснаха. Обществените поръчки са „бутиковата корупция“ на политическия ни „елит“, защото се дели между двама - възложител и изпълнител. Дали ще е кметът и строителната фирма, дали ще е директорът на общинската болница и доставчикът на лекарства и т.н., съответно и комисионните, които минават през тези обществени поръчки, са милиарди лева всяка година. Така че всеки нормален човек, ако направи една проста аритметика и приспадне тези 20, 30, 50% от стойността на обществената поръчка, ще разбере за размера на грабежа. Аз и друг път съм давал за пример бивш премиер, чиято комисионната от обществена поръчка за определен инфраструктурен проект - примерно отсечка на магистрала, е 15 милиона лева. Това е корупцията на политиците – и, да, тя пълни партийните каси, пълни офшорни сметки на политици и на олигарси. Във връзка с горепосочения пример за комисионна при ремонта на магистралите може да се каже, че най-големите по стойност обществени поръчки се възлагат от Агенция пътна инфраструктура (АПИ) в размер на 300, 600, 800 млн. лева всяка, за които са “абонирани” 30 фирми. Около 10 от тях са собственост - чрез подставени лица, на Борисов и Пеевски. Другите минават на пряко договаряне, тоест колко ще се върне към политиците. Ето това е „бутиковата корупция“, ето това са злоупотребите за милиарди. Всяка година 5 млрд. лева е щетата за бюджета, тоест за данъкоплатеца, от злоупотребите при обществените поръчки.

- 5 млрд . лева на година. Това е сериозна сума…
- Това се знае от службите, прокуратурата и административните контролни органи - КЗК, АДФИ, Сметната палата, включително и от съда (ВАС). Тези 5 милиарда лева са откраднати, те са „кървави пари“. Ето да вземем последното тежко ПТП, при което загина малката Сияна. Какво имаме там? Имаме нагледен пример за некачествен ремонт, за некачествена настилка, която става основна причина за катастрофата. Освен гореизредените институции и всеки гражданин може да провери на сайта на Агенцията за обществени поръчки (АОП) каква е годишно общата стойност на поръчките за последните четири години. Средно се движи около 20 милиарда лева, а за миналата година са 30 милиарда лева. Не всички са разплатени, защото има договори, които ще се изпълняват няколко години. Но да кажем, че едни 20 милиарда лева всяка година се завъртат в обращение през така наречените капиталови разходи и те отиват за публични услуги – ремонти, доставки на стоки и услуги в различни сектори като енергетика, здравеопазване, ВиК и жп инфраструктура. Като сложим и размера на комисионните - ето ви 5 млрд. лева. 5 милиарда се „губят“, реално не се губят, а отиват в точно определени хора и после с тях се купуват избори, купуват се мнозинства и в парламента, и в общинските съвети. Гласоподавателите си мислят, че са гласували за патриоти, демократи, леви, десни, антикорупционери и каквото се сетите, като всяка формация е с “идеология”, която служи единствено за политическия „камуфлаж“, а отзад, зад кулисите, в действителност имаме убийствени икономически мнозинства - в парламента или по места. И точно през тези икономически мнозинства минават тези обществени поръчки и всички останали незаконни схеми и назначения на марионетки по възловите ръководни постове в държавата.

- Да се върнем на скандала в „Продължаваме промяната“, предвид напускащите кметове и общински съветници. Това ли се оказва целта в политиката в България - влизаш в политиката, за да правиш пари?
- Така излиза. И това вече се доказа, че е практика от десетилетия. Преди бяха различни схемите, но, както споменах, от около 15 години обществените поръчки се обособиха като основното перо. Перо, през което се захранва криминално властта. Резултатът от тези практики е, че имаме бивши премиери милиардери, кметове и министри милионери и все повече изтъняващи джобове на редовите българи.

- Видяхме как се изнасят чувалите от строежа на автомагистрала „Хемус “, а в разследването за момента няма нищо ново?
- Като при всички останали разследвания по висшите етажи на властта. Парите ги няма, не са върнати на законния притежател – държавата, те просто са откраднати. 5 милиарда лева не са малко пари всяка година щета за държавата. Но те си имат и предназначение, защото в един момент служат за купуване на избори. И какво излиза - държавата от институция, която трябва да служи на народа, се превръща в частна структура. Защо? Защото всички институции, които трябва да служат на държавата, на закона, да защитават интереса на гражданите са се превърнали в частни. А това означава, че работят единствено в частен интерес. Сега Борисов и Пеевски притежават „частната държава“. Но как се купува власт? То е навързано. Като започнеш през правото на избор на гражданите, което възпроизвежда нашите политици. Като си купиш избори, си купуваш власт, придобиваш власт. Ето, на последните избори Пеевски взе 300 000 гласа. Имаме „купуване“ на души, но тези „души“ му дават представителство в парламента, а то носи власт. Ето му я „частната държава“, после „частните институции“ и т.н. В тази връзка видяхме как като по ноти бе избран новият председател на КЗК - Росен Карадимов. Доверен човек на Пеевски, а КЗК е основният контролен орган, който следи обществените поръчки. Друг контролен орган, натоварен законово да контролира изразходването на средствата по обществените поръчки, е Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), на която за председател беше назначена Людмила Петкова, отново протеже на Пеевски. И стигаме до съдебния контрол от ВАС в лицето на Чолаков - отново човек на Пеевски. Нарочно не включвам прокуратурата, защото там е ясно и за малките деца, че е на Пеевски. А службите… Няма как да не ги спомена службите. Доскорошният председател на ДАНС Пламен Тончев беше назначен на поста от първото служебно правителство на президента Радев. Тончев беше назначен на поста с гаранцията на енергийния олигарх Людмил Стойков, който от години има интерес при обществени поръчки за доставки и ремонт на съоръжения в АЕЦ „Козлодуй“. В ДАНС действа сектор “Енергетика”, в който всяка седмица всички държавни енергийни дружества са задължени да представят всички договори и друга информация във връзка с това, че тези дружества са част от критичната инфраструктура. И тук насочвам вниманието, че службите знаят за злоупотребите, за фирмите, за така нареченото политическо влияние върху съответния ръководител. Всичко се знае, но резултат няма. Щетите от всичко това нямат стойност, нямат размер, защото подчиняват държавата, смачкват закона, смачкват обществения интерес. Пак казвам – това са „кървави пари. Единственият ефективен и обективен контрол върху публичните средства може да бъде приложен само от гражданското общество. Затова говоря за механизъм за граждански контрол срещу заплащане на ротационен принцип, за да не може нито един от тези политически назначени шефове на различни държавни комисии да прикрива „началниците си“.

- След трусовете в „Продължаваме промяната“ очаквате ли ново пренареждане в опозицията в парламента?
- Опозиция в парламента!? Опозиция няма. И така е от десетилетия. Разбирането ми за опозиция е да изискваш информация къде отиват парите от незаконните схеми - офшорните сметки на политиците и техните подставени лица, на които се води всичко, да осветяваш схеми - не само от обществени поръчки, от контрабанда, от концесиите да осветляваш данъчни чадъри и така нататък. Да изискваш чувствителна информация и да така да даваш прозрачност за фирмите, които участват в тези схеми и връзките им с конкретните политици. Тоест, опозицията трябва да прави всичко онова, което институциите на „частната държава“ било в лицето на прокуратура, на полиция, в лицето на административните контролни органи се опитва да скрие, тоест да поставиш пред свършен факт всички тези частни институции на Борисов и Пеевски. С присъствието на опозицията в парламента от началото на година бяха избрани марионетките на Пеевски и Борисов за ръководителите на горепосочените институции. Ето защо отговарям на въпроса, че за мен опозиция не съществува в България.
Ето „Продължаваме промяната“ имат уговорка с ГЕРБ и Пеевски на национално ниво, а за сметка на това са оставени да усвояват в София, тоест всички фирми от времето на ГЕРБ и свързани с Пеевски продължават да печелят обществени поръчки за ремонти и концесии за чистотата, и на този криминален и парцелиран пазар се опитват да влязат фирмички, гравитиращи около хора, свързани с ПП. И видяхте какво стана. ПП са “сглобкаджии” и такива ще си останат. Сега нека си берат горчивите плодове от това заиграване с мутрите.
Ето защо отговарям на въпроса, че за мен опозиция не съществува в България. Не говоря само за днес, а говоря за управляващия цирк от последните три десетилетия.

- Готови ли сме за еврото. Това е темата, която в момента всички ни вълнува. Имаме шест месеца, ако се приеме и докладът на Еврогрупата в началото на юли. Така със сигурност от следващата година ще се разплащаме в евро?
- Всеки, който разбира малко от икономика и финанси, вижда какви са тенденциите в икономиката и публичните финансите на България, а именно все по-анемична икономика и все по изтънели приходи в бюджета. Това се дължи на структурата на икономиката ни - ресурсна, ишлемарска и обрасла с всякакви форми на монопол, тоест работим за трупане на милиарди печалби на местни олигарси и чужди компании, част от които връщат към политиците. С тази икономика ние не може да вървим напред, а само затъваме, особено онези 70% от населението с месечни доходи до 2 хил. лв. Имаме галопиращите цени на всичко, интензивно растящи, особено през последните седмици. Като включим и проблема с дефицита на работна ръка, който тепърва ще се задълбава, нещата са изключително тревожни. Аз съм убеден, че е жизненонеобходимо, за да имаме икономика с автентични български крайни продукти, с висока добавена стойност, тоест ние да преработваме ресурсите си, това означава високи заплати, високи пенсии, а не ишлемарски. Време е да сложим край на това да работим за развитието на чужди икономики. За тази икономика е необходимо да имаш самостоятелна парична политика, тоест да запазим лева, за да можем да правим експорта конкурентен на международните пазари. Но политиците, които искат да ни натикат в еврозоната, са водени от това, че всяка държава, която се е присъединила, започва да трупа публичен дълг (днес мнозинството от членките на еврозоната са с дълг над 150 % от БВП), а това означава, че ще кърпят положението на бюджета още няколко години, съответно и техните схеми за грабеж. Разбира се, после тези пари ще се връщат, като изкарат всичко на продан - пристанища, летища, магистрали. И не на последно място в защита на лева е обстоятелството, че оставяш в ръцете на Европейската централна банка паричната си политика, където решенията се вземат от старите членки, защото имат по-голяма тежест на гласовете си при гласуване, а правилото е който управлява парите, управлява всичко.