Целите на стратегията са да се помогне на кредитоспособните общини да получат заеми за инфраструктурни проекти, да се увеличи броят на кметствата с достъп до кредити, да се установят процедури и практики за финансиране и да се подпомогне прилагането на Закон за общинския дълг, който трябва да влезе в сила от следващата година.
В момента финансовата общност възприема българските общини като некредитоспособни, посочи Майкъл де Анжелис. Причините са финансовата им слабост, липсата на знания у кметовете и политическата конюнктура. В същото време потребностите от общински инвестиции в инфраструктурата са големи. Световната банка смята, че само за покриването на евростандартите за опазване на околната среда ще са необходими между 1 млрд. и 1.8 млрд. лв. годишно, като голяма част от сумата трябва да се поеме от общините. Ако се приложи стандартът за 15% годишни разходи за капиталови инвестиции, това означава, че местната власт трябва да осигури близо 340 млн. лв. Според изчисления на Националното сдружение на общините местните инвестиционни потребности са в размер на 600 млн. лв. годишно в периода 2004-2006 г.
Възможностите за набиране на средствата са банковите кредити, общински облигации и финансиране от международни финансови институции. В момента банките отпускат предимно краткосрочни заеми за покриване на касови дефицити. Дългосрочното кредитиране за общините е рядкост. Равнището на банковите заеми е ограничено като към края на 2003 г. кметствата имаха дългове към банки от 22 млн. лв. Общинските облигации обаче имат голям потенциал, твърдят експертите. Досега пет общини са емитирали облигационни емисии, като срокът им за погасяване е от 3 до 7 години, а лихвите са от 5.6% до 9.75 на сто. Непогасените към края на 2003 г. облигации са в размер на 8.4 млн. лв. Към настоящия момент пенсионните фондове имат възможност да инвестират в общински облигации в размер на 50 млн. лв.
Другата възможност за общините са международните финансови институции като ЕБВР, Световната банка, Японската банка за международно сътрудничество и Банката за развитие на Съвета на Европа. Досега обаче от тях се е възползвала единствено София. Наскоро Световната банка е изготвила проект за развитие на селските райони, който предвижда да бъдат инвестирани 50 млн. евро в инфраструктура.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА