Проф. Божидар Димитров: Дори през войните е имало пари за разкопки

Стана ясно, че тази година за първи път в 136-годишната история на Третата българска държава правителството няма да отпусне пари за планови археологически разкопки. Планови разкопки означава проучване на значими от гледна точка на научната информация, а и като качество находки. Това означава, че няма да се проучват столици като Плиска, Преслав, Трапезица, Царевец, древни областни градове като Силистра, Калиакра, Несебър, Созопол, импозантни римски градове като Дебелт, Рациария, Нове, Никополис ад Иструм и т.н., съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

В дискусиите бе споменато, че държавата, за разлика от днес, е намирала пари за разкопки дори по време на войните и че дори тогава са откривани забележителни съкровища. Божидар Димитров даде следните разяснения по въпроса:

„По време на войните учените са били мобилизирани и обединени в разузнавателен отряд под началството на проф. Богдан Филов, някогашния директор на Националния музей, наречен тогава Народен. Разкопки са правени главно в новоосвободените територии. Най-голямата находка е при разкопките край с. Требенище, Охридско. Намереното там съкровище, освен множество сребърни и бронзови съдове, съдържа и две златни маски на погребани там илирийски владетели“.

Златно прабългарско съкровище, състоящо се от коланни токи, е открито и край село близо до Чаталджа. Археологически разкопки са правени и в Онгъла – огромния 48 кв. км. прабългарски военен лагер край с. Никулицел в устието на Дунав, както и на други места, припомни проф. Божидар Димитров.