Ученичка от Черноочене: Превръщам болката в творческа енергия

Обичам родината си, тук ще продължа своето образование, сподели ученичката от Черноочене

Публикувана: 3 Февруари, 2016 07:00
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 5955
Ученичка от Черноочене: Превръщам болката в творческа енергия
Снимка: Факти.бг
ШРИФТ ПЕЧАТ

Превръщам болката в творческа енергия, а не в причина да мразя другите. Това споделя Елиф Мехмед, талантлива ученичка от 11 клас на СОУ „Христо Смирненски“, село Черноочене.

Младата писателка обожава да пише, да чете. Отличена е в националния конкурс „1000 стипендии“ на Фондация „Комунитас“.

„Красивият ум“ от Черноочене споделя, че обича родината си и иска да продължи своето образование именно в България. Автор на редица есета, Елиф Мехмед заявява, че страната ни се нуждае от младото поколение, което да работи за едно по-светло бъдеще.

В интервю за Факти.бг младата писателка заяви, че често се сблъсква с предразсъдъци и омраза, но това не я възпира да продължи да следва мечтите си.

Какво „отключи“ любовта към литературата?

Истината е, че като малка се чувствах като най-самотното дете на света. Майка ми насила ме караше да играя с другите деца. Винаги съм обичала тишината и самотата. Те ме изпълниха с истории, които копнея да разкажа.

От колко години пишете есета?

От шест години насам не мога да се откажа от есето като начин на изразяване.

Какво Ви вдъхновява?

Твърде често се сблъсквам с предразсъдъци и омраза. Понякога са насочени срещу мен, а понякога ставам пряк свидетел. Хората са различни като характер, възраст, пол, етническа принадлежност, религия или цвят на кожата. Колкото и да сме различни обаче имаме едно голямо сходство – всички страдаме. Превръщам болката в творческа енергия, а не в причина, за да мразя другите и света.

Литературата ли е ключът към безсмъртието на човешката душа?

Когато започна да пиша, се чувствам най-истинска. Литературата е празна дума, ако не въплъщава в себе си най-съкровените човешки емоции и мисли. Пишейки, човек влага в героите и сюжетите си своята душа. Така, независимо от смъртта, част от него продължава да живее, макар и в друго пространство – литературното.

Имате ли любима книга? А любим цитат?

Всяка литературна творба е уникална и оставя различен отпечатък върху съзнанието ми. Любима книга си нямам, но има две дами, които са пътеводни звезди в литературните и житейските ми търсения. Това са Елисавета Багряна и Исабел Алиенде. Те са жени, които, независимо от всичко, следват пътя на сърцето си и в живота, и в литературата. „Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни“, казва Алиенде.

Как минава един Ваш ден в малко населено място като Черноочене?

Помня как, когато бях на шест, в един горещ юлски ден, с баба изминахме голямо разстояние пеша, докато стигнем до едно блато, обитавано от пиявици. Бях пред прага на припадък, но от тази случка излезе страхотен сюжет за разказ. Животът в малко населено място като Черноочене има много трудности, но определено има и положителни страни. Концентрирам се върху тях. Красива природа, ясно звездно небе, свеж планински въздух и тишина, сред които мога да чета и пиша... Не се чувствам изолирана от света само, защото живея тук. Духом винаги съм в книгата, която чета и навсякъде, където се чете написаното от мен.

Къде планирате да продължите своето образование?

В България. Обичам родината си. Тя се нуждае от младото поколение. Трябва ние – младите - да сме образовани и можещи, за да заявим на висок глас желанията си пред целия свят и да работим за собственото си бъдеще и за това на родината ни.

Вярвам, че надежда за младежите, и в границите на България, има. Вдъхва ми увереност и фактът, че съществуват хора и организации, които предоставят материална и морална подкрепа на българските младежи. Аз искам да благодаря на проект „1000 стипендии“ за помощта, която оказват на нас - младите. Страхотен екип са – усмихнати и интелигенти хора, които наистина ни вдъхновят и окуражават за повече постижения в науката и изкуството.

Факти.бг публикува част от есето на Елиф Мехмед „Всичко, което присъства чрез отсъствието си“ от портала за изкуство Kultura.bg:

В тази къща живеехме шестима души –  всички възрастни, освен мен и всички ангажирани с кърска работа, освен мен. Бях самотно и затворено дете. Обожавах летните вечери, защото тогава къщата беше изцяло моя – дядо и баба поливаха градината. Прадядо и прабаба бяха заети с това да им правят забележки за недобре свършената работа, а вуйчо винаги го нямаше, когато им трябваше най-много. Стоях до късно пред прозореца на дядо, слушах щурците, вечерният хлад се плискаше по лицето ми. И наблюдавах бавния нежен танц на огромното нощно небе.

Проектът „1000 стипендии“ е национален конкурс за ученици от шести до единадесети клас. Социалният проект обръща специално внимание на деца от малки населени места. Посредством конкурса се осигурява годишна стипендия, която се състои от финансова част, както и достъп до професионални консултации и креди за книги.

Кърджали / България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Кирил Домусчиев
Собственикът на Лудогорец коментира бъдещето на своя нападател
За 6 млн. евро могат само да се снимат с Кафу"

Още бисери