Ден на шегата и лъжата

Всяка година стотици хиляди хора в различни страни по света на 1 април отбелязват Деня на шегата и лъжата.

Той не е официален празник, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги.

В България се смята, че за да имаме късмет през цялата година, трябва да излъжем или нас да ни излъжат до обяд на този ден. Закачките са незлобливи и не целят да засегнат никого. Още от най-стари времена по българските земи народните названия на този месец са свързани с „лъжовността” на времето.

Денят на шегата и на лъжата е на особена почит в столицата на хумора – Габрово. На тази дата през 1972 г. е създаден „Домът на хумора и сатирата“, а габровският хумор е пословичен. Тази година се навършват и 40 години от откриването на планета Габрово, така че там се очакват поредица от събития. В „Домът на хумора“ е обявен Ден на отворените врати.

Така или иначе няма яснота къде за пръв път той е възникнал, но явно хората по света обичат да се шегуват.

Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.

Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове", която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.

В Германия и Австрия смятат 1-ви април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатаната бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

Внимавайте да не изпиете едно солено кафе в Испания на този ден, защото това е традиция в страната.

Празникът се свързва и с неаполитанския крал Монтерей, на когото поднесли, по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станало обичайно на 1-ви април да се пускат шеги и лъжи.

Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си „спомняли”, че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващия двор.

Празникът е разпространен и в много други страни. Благородните лъжи и шегички се харесват не само в България. Затова веселете се, но не се сърдете, ако успеят да ви пратят „за зелен хайвер”.