Творческите индустрии развиват градовете

Творческите индустрии са тези, които развиват градовете. Това заяви Малина Едрева, председател на Постоянна комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в Столична община, по време на официалното откриване на Годишната среща на Европейския комитет на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC), която за първи път се провежда в България.

България и конкретно София имаме ангажимент да развиваме средата и да подкрепяме творците, посочи Едрева. По думите й в моментите, в които се забавляваме с близки и приятели и се наслаждаваме на музика и филми, трябва да си даваме сметка какъв невероятен творчески труд стои зад тях. „Ето защо София категорично подкрепя измененията в Закона за авторското право, за да се даде възможност средствата, които отиват в производство да се връщат към творците, за да могат те да продължават да ни радват и да създават уюта в ежедневието ни“, подчерта Малина Едрева.

По време на председателството на България на Европейския съюз фокусът отново ще бъде върху подкрепата на творческия сектор, увери Едрева.

На практика ние представляваме гласа на повече от 4 милиона творци в целия свят, посочи на кратък брифинг след откриването на форума Гади Орон – генерален директор на CISAC. Той подчерта, че форумът в България е и за подкрепа на българските партньори - Музикаутор и Филмаутор, „за да се уверим, че правата на творците са защитени и гарантирани, което да позволи на културата да продължи да се развива.“

За нас е огромен шанс това събитие да се случи в България, посочи Иван Димитров – изпълнителен директор на Музикаутор. По думите му подобни събития позволяват да се внедряват стандарти, които работят успешно и водят до насърчаването на творческите индустрии и културата.

В рамките на форума ще бъде обсъдена и приета резолюция, която да гарантира справедлива компенсация за авторите на защитени от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) произведения, които се копират от физически лица на информационни (празни) носители за частно ползване. В момента механизъм за компенсационни плащания съществува единствено формално и правната рамка е практически неприложима. Надяваме се българските институции да вдъхнат живот на този механизъм, подчерта Иван Димитров.

В резултат България е единствената страна - членка на Европейския съюз, в която тази система никога не е работила. По този начин и правоносителите, а и самата държава, която би имала приходи в бюджета си от подобна дейност, са ощетени.

Празни носители към момента са най-вече различните флашки, карти за памет, СД-та, ДВД-та и т.н. Принципът е производителите и търговците на тези носители да плащат минимална такса в рамките на 1-1,5 процента от крайната цена на продукта и която такса или отчисление да отива в правоносителите. Това което липсва в нашия закон е подобна такса да се начислява и върху устройствата които възпроизвеждат съдържание и позволяват на крайните потребители да копират съдържание, посочи Димитров. Той подчерта, че това не се отнася за крайните потребители, а единствено за хората, които произвеждат и търгуват с устройства и носители.

Според изследване на CISAC относно приходите на глава от населението от авторски и сродни права, България е три пъти под средното ниво, съобщи Димитров. По думите му очакванията са да достигнем това средно ниво, което означава приходите на Музикаутор да се увеличат три пъти.

На въпрос на Факти.бг как ще се дефинират празните носители при бързото развитие на технологиите (през 90-те година на миналия век, когато беше приет сегашния закон, флашки, например, нямаше), Иван Димитров отговори: „Това е въпрос на законодателна техника. Разбира се, не може да се предвиди всичко, понякога е необходимо да има развитие на закона, защото технологично нещата напредват много. Към настоящия момент има добри практики, които се опитваме да въведем и у нас.

Относно приходите от заведения, изпълнителният директор на Музикаутор коментира, че те нарастват, но не нарастват с тези темпове, които очакват. Между 15 и 20% от заведенията плащат в момента. Според Димитров причината е липсата на контрол, тъй като Министерството на културата не разполага с достатъчно инспектори, за да извърши необходимите проверки. По тази причина една от законодателните промени, които се предлагат, е този контрол да бъде децентрализиран и от централно да мине на общинско ниво. Димитров подчерта, че в момента в София около 4% от брутния вътрешен продукт се генерира от т. нар. творчески индустрии, което е довело както до добро партньорство със Столична община, така и до становището на общината в подкрепа на законодателните промени.

На 6 и 7 април 2016 г. в София се събират над 100 представители на дружества от цяла Европа и други държави, сред които Азербайджан, Армения, Грузия, Израел, Казахстан, Русия и САЩ.

CISAC е световната авторско - правна организация в сферата на аудиовизията и музиката. В CISAC членуват 230 дружества, които управляват колективно правата на над 4 000 000 автори от цял свят. Сред тези организации са българските дружества Музикаутор и Филмаутор.