Археологическо чудо край Пазарджик (СНИМКИ)

Атракция от световна величина може да привлича милиони туристи край Пазарджик, ако бъде социализирана и отвори врати за посетители. Древният Град на птиците при село Юнаците пази златни украшения на над 6000 години, но е слабо познат у нас, пише в. "Марица".

Селищната могила, известна още като Плоската могила, се намира на 8 км западно от Пазарджик. В нея през годините са разкрити останки от поне 30 селища, изграждани постепенно едно над друго, които свидетелстват, че през различни периоди там е живяло различно население в течение на над 6000 години.

Могилата е разположена на ниска речна тераса на десния бряг на някогашното корито на р. Тополница (сега течаща по-далеч на изток), на около 5 км от вливането ѝ в река Марица.

Могилата се състои от останките от поне 30 селища, изграждани постепенно едно над друго (т. нар. строителни хоризонти). Те свидетелстват, че могилата е била обитавана в в рамките на над 6000 години, през различни периоди и от различно население.

На върха на могилата е доказано, че е съществувал средновековен некропол с християнски погребения. През римския период (ІІ-VІ в. сл. Хр.) върху селищната могила, която тогава е представлявала удобно възвишение сред равната долина наоколо, е издигнато малко укрепление. То е било подсилено и чрез ров около могилата.

Това укрепление и средновековният некропол в значителна степен са нарушили най-горните селища от могилата, отнасящи се към Ранната и Късната желязна епоха. Частично са засвидетелствани останките от две селища, изграждани едно над друго, от Ранната желязна епоха (Х-VІ в. пр. Хр.) и от Късната желязна епоха (V-IV в. пр. Хр.).

Според археолози и историци Протоград спокойно може да претендира, че е най-старият град в Европа.

През лятото на 2019 г., по време на разкопките в селищната могила край Юнаците, археолозите продължават да правят сензационни разкрития. Мистериозният древен протоград на Птиците продължава да изумява дори учените.

Над 100 000 квадратни метра е била площта на селището, като археолозите след 18 години изследване на терена все още не са стигнали до границите му. За сравнение – открити в Месопотамия и Шумер селища с площ около 10 дка са определяни от учените като градове. Този край Юнаците е поне десетократно по-голям.

Снимки: Венета Николова

Има и ясни данни за високо развита цивилизация, за общество със стройна организация, за хора с естетически усет. Сред любопитните разкрития е нещо като пристан, до който се е стигало с лодки. Знае се, че по онова време река Тополница е минавала край цитаделата на селището.

Още по-сензационната новина е, че е бил и пристанище. Екипът на доц. Явор Бояджиев е разкрил част от истински търговски кораб. Става дума за предната част на голям плавателен съд, което потвърждава, че тогава реките Тополница и Марица са били плавателни. А това е създавало условия за оживена търговия и друга стопанска дейност, което на свой ред е благоприятствало за развитието на изкуствата и религиозните култове.

Край село Юнаците археолозите от българо-гръцкия екип досега са открили градски стени, порта на голямо селище, както и ров със защитна стена. До нея е намерен скелет на човек на над 6000 години, който най-вероятно е загинал при отбраната на древния град. Интересно е, че е погребан с едната ръка под гърба, а другата – до тялото.

„Касае се за цивилизация от каменно-медната епоха на 6800 години“, обяснява доц. д-р Явор Бояджиев. Доскоро се смяташе, че микенска Гърция е най-старата цивилизация в Европа – отпреди 26 века. Артефактите и находките, които накараха учените да заключат, че това е най-древният град в Европа, бяха открити миналата година.

В началото на IV хил. пр. Хр. в земите ни нахлуват диви степни племена, които буквално унищожават тази малко позната култура. Овъглените скелети на хора сред руините на жилищата им с останки от оръжията, с които били убити, потвърждават тази нерадостна теза. Вражеското нашествие води до гибелта не само на селището при „Юнаците”, но и на въпросната процъфтяваща халколитна цивилизация по нашите земи. По-късно, през бронзовата епоха, животът тук отново се заражда, но културното равнище било в степени по-ниско. А от някогашния блясък и просперитет на халколитните хора е останало само едно златно съкровище, керамични фрагменти и… легенди.