9 Юли, 2020 04:27 6 399 11

9 юли 1850 г. Роден е Иван Вазов

  • иван вазов-
  • патриарх-
  • писател-
  • творчество

Творчеството му допринася за развитието на българската литература

9 юли 1850 г. Роден е Иван Вазов - 1
Снимка: Архив

На 9 юли 1850 година е роден един от най-известните български писатели – Иван Вазов. Неговото творчество оставя ярка следа в родната литература, като приживе той неслучайно печели определението „Патриарх на българската литература”. В своята дългогодишна творческа кариера, Иван Вазов успява да предизвика революция в българската литература. Днес той продължава да бъде един от най-големите и успешни български писатели.

Иван Вазов е роден в семейството на заможен търговец. Майка му е видна обществена дама, която се радва на голямо уважение сред съгражданите си. Писателят има трима братя. Двама от тях са военни дейци, а третият е политик. Вазов още от ранна детска възраст проявява своята любов към българската литература и чуждите езици.

Писателят завършва местното класно училище, изучава гръцки и турски език в Калоферското училище, а през 1866 година се записва да учи в гимназията в Пловдив. Там се оформят литературните предпочитания на Вазов. Той започва да проявява интерес към руските и френските автори, като успоредно с това се отдава все по-често на творческа дейност. През 1870 година е публикувано първото стихотворение на Иван Вазов – „Борът”. То излиза в „Периодическо списание” на Браилското книжовно дружество.

Същата година писателската дейност на Вазов е прекъсната. Неговият баща решава да го изпрати в Румъния, за да може младият мъж да усвои тънкостите на търговията от своя чичо. Верен на своя свободолюбив дух, писателят бяга в Браила и прекарва няколко месеца сред българските хъшове. Там получава вдъхновение за повестта „Немили-недраги” и започва да публикува патриотични стихотворения в списание „Читалище”, вестник „Отечество” и други.

По време на Руско-турската война, писателят работи в Свищов при губернатор Найден Геров. През 1879 година е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. Съдебната дейност, с която се занимава през този период, го вдъхновява да напише поемата „Грамада”. През 1880 година Вазов се мести в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Там заема длъжността на депутат от Областното събрание на Народната партия. Паралелно с това писателят не изоставя публицистичната си дейност. Заедно със своя приятел Константин Величков започват редактирането на вестник „Народний глас”. Двамата се занимават с издаването на  списание „Зора”, което е първото литературно списание в България. По време на престоя си в Пловдив, Вазов създава някои от най-успешните си литературни произведения. Там пише „Епопея на забравените”, „Българският език”, „Новото гробище над Сливница”, „Иде ли?”, „Чичовци” и други. През 1886 година, писателят решава да посети страната на своите мечти – Русия. Той заминава за Одеса, където създава един от най-емблематичните романи в българската литература – „Под игото”. Това е първото българско произведение, за което български издател се съгласява да плати хонорар на автора. Романът „Под игото” е издаден в България от Тодор Чипев.

След завръщането си у нас, през 1889 година Вазов се мести в София. Той започва да издава списание „Денница”, а негови разкази излизат в два тома под заглавието „Драски и шарки”. През 1894 година Иван Вазов е избран за народен представител, като неговата кандидатура е издигната от Народната партия. През 1897 година той заема длъжността на министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов. Напуска този пост през 1899 година. Трагичният край на Първата световна война за България, кара писателя да преосмисли ценностната си система. Вазов тежко приема провала на любимата си родина. Въпреки всичко през 1920 година той тържествено отбелязва своя 70-годишен юбилей, като получава отличието „народен поет”. Иван Вазов умира на 22 септември 1921 година, като малко преди това е станал почетен член на Българска академия на науките.

Творчеството на Иван Вазов допринася за развитието на българската литература. Неговите произведения се отличават със своя реализъм, вълнуващи природни описания и фино чувство за хумор. Иван Вазов е определян за първия професионален писател у нас, а неговите творби са еталон за качество.


Поставете оценка:
Оценка 5 от 3 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Самолет # 5

    1 2 Отговор
    Ако живееше днес можеше да напише двойно по-голям роман.
  • 2 Асан от Столипиново

    0 5 Отговор
    Тоз кой я ве........
  • 3 Баш Майсторът

    1 1 Отговор
    Че е голям писател.ясно.Напишете.как и къде умира.Интересно е....
  • 4 Гост

    3 0 Отговор
    Поклон пред паметта и творчеството му! Де ги тез хора сега?! :(((
  • 5 Дельо хайдутин

    1 4 Отговор
    Написал Под игото, а баща му бил заможен търговец. Това, че баща му е бил заможен търговец ли не е вярно, или игото не е вярно???

    Коментиран от #6

  • 6 Генерал 🇧🇬

    8 1 Отговор

    До коментар #5 от "Дельо хайдутин":

    Бащата на Иван Вазов, Минчо Вазов, беше жестоко заклан като прасе от турците, които нападат и опожаряват Сопот през 1877 г.,

    Вие, турчеечите се, като сте толкова боси във всяко едно отношение, защо винаги търсите под вола теле??

    Коментиран от #7

  • 7 Дельо хайдутин

    1 3 Отговор

    До коментар #6 от "Генерал 🇧🇬":

    Не се турчея, само ми е чудно през робството, робите са били и заможни търговци

    Коментиран от #8

  • 8 Генерал 🇧🇬

    6 0 Отговор

    До коментар #7 от "Дельо хайдутин":

    Като е бил търговец на кого е принадлежал живота му?

    След убийството на Цар Иван Шишман, ставаме роби на Османския Султан, част от нас продавани по пазарите на Султаната, или оставени в земите си с ограничени вещни права… и данъчни задължения плащани само от робите/Раята… в Султаната!

    Като е бил търговец това не значи, че не може да бъде продаван като роб, или клан като прасе.

    Коментиран от #9

  • 9 Дельо хайдутин

    0 4 Отговор

    До коментар #8 от "Генерал 🇧🇬":

    Много смешно. Къде другаде е имало "роби" заможни търговци

    Коментиран от #10

  • 10 Генерал 🇧🇬

    5 0 Отговор

    До коментар #9 от "Дельо хайдутин":

    Роби - търговци е имало в Древен Рим неуки Хасане. Робите в Древен Рим са били на дъното на социалната пирамида и облеклото им (също като Османския Султанат) съответствало на статуса им. Тук разбира се от значение бил типът работа, която вършел робът ( за пример в Османския султанат--1.обикновен низш роб-продаваем, 2. Девширме-кръвен данък-еничарството, 3. Евнусите - категория роби, обслужващи султанския дворец, 4. Харемството-охищавани, отвличани млади момичета, които превръщали в робини, и т.н.). Робите в селското стопанство, в строителството, в канализацията, в баните и в мините, полагащи тежък физически труд носели най-често само препаски (като оръфаните българи-овчари със стадата). Полагала им се туника от най-груб материал веднъж годишно и наметка с чифт груби дървени обувки веднъж на две години. Робите, които се превръщали в успешни гладиатори, артисти, музиканти, счетоводители, фризьори, ТЪРГОВЦИ, учители или медици можели да си позволят по-скъпи дрехи( като еничарите,евнусите, в харема) в зависимост от това колко ги ценял господарят им. Юридически погледнато робът бил вещ, която трябвало да обслужва господаря си, по всякакъв начин.

    Когато в България става дума за турското-османското робство се влага различено съдържание в зависимост от положението на хората в обществото и възприетите специфични морални ценности в миналото и в съвременни условия. Главният проблем е, че всеки от участващите има свое тясно разбиране за понятието „робство“ и се оп
  • 11 Генерал 🇧🇬

    4 0 Отговор
    Главният проблем е, че всеки от участващите има свое тясно разбиране за понятието „робство“ и се опитва само чрез част от истината да прави обобщения за цяла петвековна епоха.
    Понятието за робство е с твърдо различно съдържание, то е в зависимост от използваната гледна точка, призмата на разглеждане и начинът на възприемане. Известно е от историята и правото, че робството е социално-икономическа система, при която един човек или една институция може да притежава като собственост друг човек, да се разпорежда с неговия живот и ТРУД. По същество робството е крайната форма на неравенството на хората в обществото, при която една група от хора притежава като собственост и се разпорежда с друга група от хора и присвоява продуктите на техния труд.

    От международноправна гледна точка робството е социалното, политическо и икономическо положение на група лица, които имат като собственост други хора. В античния свят имало хора с различен обществен статут: господари; поданици, които имат право на собственост и плащат данъци на господаря и роби. Основата на робството е в ограничаване на свободата на хората и присвояване на резултатите от техния труд. Робът се разглежда от закона като недвижима или движима собственост и е лишен от повечето права, които обичайно има свободният човек.