Залезът на запада

ЗАЛЕЗЪТ НА ЗАПАДА

“Неконтролираният научен и технически прогрес ще ни доведат до нравствен упадък, до дълбока криза в духовната култура”, писа преди около сто години немският философ Освалд Шпенглер /1880- 1936/ в прочутия си труд “Залезът на Запада” /1919/. Предлагам на читателите две гледни точки върху тази актуална тема от великия руски мислител Николай Бердяев /1874- 1948/ и съвременния английски философ и политолог. Джордж Уолдън /1939/

НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ

ПРЕДСМЪРТНИТЕ МИСЛИ НА “ФАУСТ”

Всяка култура неизбежно преминава в цивилизация. Цивилизацията е съдба, участ на културата. Цивилизацията приключва със смъртта, но тя е и начало на смъртта, изтощаване на творческите сили на културата.

ШЕСТВАЩАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Това е водещата мисъл в книгата на Освалд Шпенглер “Залезът на Запада”. С какво всъщност се отличава цивилизацията от културата? В основата си културата е религиозна, а цивилизацията не е такава. Според Шпенглер това е основното отличие. Той се счита за човек на цивилизацията, защото не е религиозен. Културата произхожда от култа. Свързана е с култа към предците е и е невъзможна без свещените предания. Цивилизацията е воля за световно могъщество, към установения ред на Земята. Културата е национална, цивилизацията - наднационална. Цивилизацията е световен град. Империализмът и социализмът са в еднаква степен цивилизация, но не и култура. Философията, изкуството съществуват единствено в културата, в цивилизацията те не са възможни, не са и нужни. В цивилизацията е възможно и нужно само инженерното изкуство. Културата е органична. Цивилизацията - механична. Културата е в основата на равенството, на качествата. Цивилизацията е проникната от стремеж към равенството! Тя се обосновава върху количеството. Културата е аристократична. Цивилизацията - демократична. Разликата между културата и цивилизацията е необикновено плодотворна. Шпенглер притежава твърде остро чувство за необратимостта на процеса на победата на цивилизацията над културата. Залезът на Западна Европа за него е преди всичко залез на старата европейска култура, изтощаване на нейните творчески сили, упадъкът на изкуството, философията, религията. Но цивилизацията все още не е изчезнала. Тя тепърва ще празнува нови победи. Но след нея неминуемо ще настъпи смъртта на западноевропейската културна раса. После културата ще може отново да разцъфти, но в други раси, в други души.

ПРЕДИЗВЕСТЕНАТА АГОНИЯ

Тези мисли Освалд Шпенглер е изразил с изумителен блясък. Но дали са нови те за нас? ние, руснаците, не бихме могли да се удивим много. Отдавна правим разлика между култура и цивилизация. Всички руски религиозни мислители са утвърждавали това различие. Всички са изпитвали някакъв свещен ужас от гибелта на културата и тържеството на цивилизацията. Цивилизацията за съжаление е проникната от дух на буржоазност и еснафщина. Капитализмът и социализмът в еднаква степен са заразени от този дух. Под омразата на много руски писатели и мислители към Запада се крие не толкова омраза към западната култура, колкото към западната цивилизация. Константин Леонтиев, един от най- проницателните руски мислители, отри Закона за прехода на културата в цивилизацията.

Всъщност и Достоевски не е бил враг на западната култура. Ненавиждал е безбожната, нерелигиозната култура от Европа. Много хора на Запад също изпитват тъга, равна почти на агония, от това тържество на уродливата, напълно лишена от религиозност цивилизация. Не само руските интелектуалци, но и обикновените и чувствителни хора в Европа неведнъж, с голяма тъга, са установявали, че великата, свещена западна култура бавно загива, че на мястото ѝ идва една нова цивилизация - без религия, без достатъчно духовност,, без истинска култура. И в това победоносно шествие на наднационалната цивилизация умира душата на Европа, нейната многовековна забележителна култура. Но оригиналността на Освалд Шпенглер не е в постановката на тази тема, а в това, че той не иска да бъде романтик и да тъгува по умиращата култура на близкото минало. Напротив, той иска да живее пълноценно, истински, да бъде гражданин на световния град на цивилизацията. Съгласява се да замени религията, философията, изкуството с техниката, с машините. Своеобразието на Шпенглер е в това, че до него не е имало друг, който да мисли като него, да живее с печалното съзнание за необратимия залез на старата култура. За това са необходими както дебела кожа и безчувственост, така и непоколебима, наивна вяра в безграничния прогрес на техническата цивилизация. И Шпенглер отлично е разбрал всичко това. Но той не е новият човек на тази цивилизация, той е умиращият Фауст - представителят на старата европейска култура. В наше време западната култура се обръща към Изтока. Там може да се появи нов тип култура, нова душа на културата. За нас тези мисли са интересни: това обръщане на Запада към Русия, тези очаквания. Всъщност Русия е посредникът между Изтока и Запада. В нея се сблъскват двата потока на световната история. В Русия е скрита тайна, ние самите не можем да я разгадаем...

СВЕТЪТ ЩЕ ЗАГИНЕ

при равномерното разпределение на топлинната енергия на Вселената - енергия, необратима в други форми. Творческите енергии, създаващи многообразието на Космоса ще се изгубят. Светът ще загине при този непреодолим и фатален стремеж към физическо равенство. Да, наистина не съществува ли стремеж към равенство и в социалния свят - ентропия, гибел на социалния космoс? Размислите, които будят темите, поставени от Освалд Шпенглер, предизвикват тези тъжни констатации. И все пак, тази горчивина не бива да бъде чак толкова безизходна и мрачна. Последната дума за съдбата на света и човека не е само физиката и социологията, нали?