ФАКТИ.БГ
  • ним-
  • букелон-
  • село маточина

НИМ продължава проучванията на Букелон – ловната крепост на императори и султани

В една от контролните траншеи бе разкрито кръгло каменно съоръжение със старателно оформени външни лица

Публикувана: 22 Октомври, 2021 17:41
4 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1838
НИМ продължава проучванията на Букелон – ловната крепост на императори и султани - 1
Снимка: НИМ
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 3.3 от 4 гласа.

След едногодишно прекъсване, през 2021 г. продължиха археологическите разкопки на крепостта Букелон, край с. Маточина. Проектът предвижда да се установи стратиграфията, хронологията на обекта, трасето на късноантичната крепостна стена и съотношението ѝ със средновековната кула.

Проучен е сектор от представителна сграда, градена в opus mixtum, с вход от изток. Подовото ѝ ниво е върху хоросанова замазка, над която е имало тухлена или мраморна настилка. Откритата над него битова керамика подсказва датировка IV – V в.

В пет сектора по източния и западен склон на платото са проучени участъци от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, непосредствено пред външната страна на късноантичната стена, бе разкрито трасе от по-ранна крепостна стена, чиито лица са от едри, едностранно одялани каменни блокове. Дебелината ѝ достига до 2,15 м. На този етап на проучванията ни, най-ранната дата за нейния градеж е V в. пр. Хр.

В една от контролните траншеи бе разкрито кръгло каменно съоръжение със старателно оформени външни лица. Подът във вътрешността му е върху пласт от нивелирани дребни камъни. Засега не можем да се определи предназначението му. Насипът около него съдържа фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от IV – V в., както и шлака.

Продължиха и проучванията около кулата. От източната ù страна е разкрита още една крепостта стена, дебела 2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула. Не е изключено именно тя да е изградена през средновековието и да е синхронна на кулата.

Изследователски екип: научен ръководител гл. ас. д-р Мариела Инкова, ръководител отдел „История на България през средните векове (VII-XVII в.)“ в Националния исторически музей, заместници: Панайот Антонов (Национален исторически музей) и Ирена Русева (Исторически музей – Свиленград), член на екипа: гл. ас. д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей - БАН).

Финансирането е по проект на Националния исторически музей и е осигурено от Министерство на културата и община Свиленград.


Поставете оценка на статията:
Оценка 3.3 от 4 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
честен ционист
1 Отговор
Дълбоко ме съмнява, че тия земи някога са били български. От византийско, направо скача на отоманско, БГ пласт липсва въобще. Без В.Търново (което може и да е строено от руснаци) и бутафорната Плиска, дето Баце построи от стиропор, друго май няма?

Коментиран от #3


Оценка:
-20 +4

Нерадостна съдба
2 Отговор
Копат ли копат българите с надежда да открият някаква културна следа от митичният "златен век", но уви, нищо не излиза от земята.

Коментиран от #4


Оценка:
-11 +5

Анонимен
3 Отговор

До коментар #1 от "честен ционист":


Дълбоко ме съмнява, че продукциите на устата и на сфинктера ти по същество се различават. По тази причина, хубаво би било са можеш да заставаш на челна стойка над тоалетната, когато искаш да кажеш нещо.

Оценка:
-4 +10

Ама вярно ли? Да! Вярно с оригинала!
4 Отговор

До коментар #2 от "Нерадостна съдба":


Няма златен век, има златно десетилетие на видния български мислител Боко Тиквата.

Оценка:
-2 +3

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


Ловци на бисери
ТОП 5