6 Декември, 2021 09:57 5 200

Содом, Гомор и Витлеем - значение на имената

  • содом-
  • гомор-
  • витлеем-
  • значени-
  • произход-
  • имена-
  • милена върбанова

Поглед към миналото с Милена Върбанова

Отдалече изглежда запазен древен град. Зад яките крепостни стени се виждат високи къщи. Разпознаваем с просто око е величественият храм - стъпаловидна пирамида, зиккурат - а също и Сфинксът - пазител. Градът е прорязан от дълбоко сухо дере - древното легло на мощна река, спускаща се от планината...

Но липсват цветове - пейзажът напомня стара, напълно избеляла пощенска картичка, която поне година е облъчвана от знойно лятно слънце. Жълтеникава белота, цветът на пустиня подир техногенен взрив. Когато навлезеш в града, следвайки сухото дере и докоснеш някоя от запазилите формата си плочи от уличната настилка или зидовете, тя моментално се разпада в пепел. Целият град се състои от пепел, пазеща някогашните форми - в това се превръща всяко вещество при температура, надхвърляща две хиляди градуса.

Древният град Содом бе открит преди няколко години. Открит? Всъщност винаги се е знаело точно къде се е намирал Содом. Ето какво пише Страбон в своята " География":

"Около град Моасад показват стръмни обгорени скали и на много места цепнатини и подобна на пепел почва; от гладките скали на капки струи смола ( явно петрол - М.В.) и кипящите потоци отдалеч разпространяват зловоние; тук и там се срещат разрушени жилища. Поради това се налага да вярваме на доста разпространените сред местните жители предания, че някога тук е имало 13 града, главният от които, Содом , е имал 60 стадия обиколка".

За Содом говорят още Йосиф Флавий и Корнелий Тацит. Но, разбира се, основните сведения за неговата съдба и за участта на още три града - Гомор, Адма и Цевоим, без Сигор ( от известното Петоградие ) получаваме от Библията, Битие, гл.19:

(24)" Тогава Господ изля върху Содом огън и сяра от Господа от небето.

(25) Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

(...)

(27) Сутринта Аврам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа

(28) и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше над равнината."

Тази "равнина" всъщност е поречието на река Йордан в т.нар. Сидимска долина, в чийто южен край се намира Мъртво море. И в дълбоката древност, също както и днес, нивото ѝ е било под морското равнище, но тя е била прорязана от множество потоци и реки, една от които е Йордан, спускащи се от околните планини. Великолепно напояваната и обработена земя в долината и специално по поречието на Йордан, преди вливането на реката в морето, е наподобявала райска градина - разбираме го от Битие, гл.13, в която става дума за избора на Лот, братанец на Аврам - в кое място да се посели със семейството, ратаите и стадата си:

(10) Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Йордан и видя, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, ( преди да беше разорил Господ Содома и Гомора ), като Господната градина, като Египетската земя."

В Битие се съобщава също, че Сидимската долина се намира "там, дето е сега Соленото море ( Мъртво море )" - т.е. трябва да се предполага, че след унищожението на Содом, Гомор и другите два града, нивото на Мъртво море се е вдигнало за известен период от време.

Удивителен феномен е била моменталната кристализация на живите тъкани, за която свидетелства Битие. Жената на Лот, обръщайки взор назад, към Содом, в момента, в който над града се излива гневът Господен, се превръща " в солен стълб" - показват тази издадена скала с форма на жена, открояваща се в каменния гребен на пустинната планина. До неотдавна науката отричаше истинността на този текст, смятайки го за метафора, но днес при скоростното развитие на технологиите, се оказва, че подобна мигновена метаморфоза е възможна. В скалистите околности на Содом се забелязват и други поразителни каменни "скулптури" - единични "изваяния" и цели групи. Една от тях съвършено напомня майка и баща, склонили глави над повито дете. "Майката" е събрала косите си в кок, а "бащата" е с наметало, с което е покрил и рожбата им. Размерите на "скулптурната композиция" са свръхчовешки, но от Библията знаем, че тези земи са обитавани от исполините, "потомци на Енак".

Преди да премина към основната цел на този текст - а именно моето тълкуване на имената на библейските градове, ще спомена за свидетелството в Битие, че Сидимската долина е била богата на "смолни ями" ( петролни кладенци ), в които падат и загиват царете на Содом и Гомор при един местен конфликт ( Авраам също участва в него ). Петролните кладенци не предполагат плодородна почва, но явно жителите на долината са имали начини да я облагородят. Всъщност може би обилието на петрол е свързано по някакъв начин с аномалията в района, както и с гибелта на цъфтящите в далечното минало ханаански градове.

Забелязах, че на съвременните табели, указващи днес пътя към Содом, е написано "СЕДОМ". Този вариант на името звучи доста познато за българското ухо - "сядам", "уседналост", " селище". Тези понятия са съзвучни и със самото название на Сидимската долина - район, в който има селища, уседнали жители - място, в което се "седи" т.е " живее". Но нима значението е само това? На латински език sido ще рече "седя", " "засядам", " оставам", а insido - "вкоренявам се". Веднага ни идва наум българският глагол "садя", "посаждам" - освен земеделска дейност, той означава в същината си " поставям на едно място", "вкоренявам". И ето, тук се намесва библейското свидетелство, че "равнината" в околностите на Содом и Гомор била прекрасно обработена и приличала на рая, на "Господната градина" - тоест на "сад" - градина. Следователно мога да тълкувам смисъла на името на библейския град СОДОМ като "ГРАДИНА", засадена, обработена, култивирана земя.

Какво тогава би могло да означава названието ГОМОР?

Знаем, че цялото Петоградие се е намирало в непосредствена близост до Мъртво море. Ето защо тълкувам името ГОМОР - като кратък израз, състоящ се от предлог и субстантив - ГО МОР. Предлогът ГО - "ОТ", "ПРИ" е идентичен с предлога "КО" , съдържащ се в името КетцалКОатл, което дешифрирах като Кет ( змей ) - Ц-Ал ( с пера, с криле ) - КО ( от ) - АТЛ ( Атлантис, Атлантида). Защо давам пример с КетцаКОатл - бог на ацтеките в Мезоамерика? По простата причина, че, както на територията на древно Мексико, така и в Ханаан са съществували атлантски поселения, т.

е. търсим названия, произхождащи от един и същи език.

ГО МОР - означава буквално ОТ МОРЕТО, ПРИ МОРЕТО. От древното название "АМОРЕИ" , с което в Библията са наричани част от ханаанските народи и което в редица текстове обясних като "презморски, отвъдморски" ( указващо атлантския произход на тези хора ) , става ясно, че МОРЕ - да, точно българската думичка " море" - е имала същия смисъл и в прадревна Палестина.

А сега идва най-интересното!

Какво означава името на ВИТЛЕЕМ, родния град на Спасителя?

На иврит това име се произнася БЕТЛЕХЕМ и се превежда като "Дом на хляба". Нека потърсим обаче още по-точен прочит, който същевременно ще ни обясни доста понятия.

Бетлехем е арамейско име. БЕТ на арамейски ще рече "къща", но е основополагащо понятие и означава също БИТ ( живот в материалния свят ) и всеобщата идея за съществуване - БЫТЬ, БЫТИ в славянските езици - БИТИЕ. Дори във варианта ВИТЛЕЕМ е ясен смисълът на ВИТ - VITA ( живот, а също VITE - лоза ). Интересен в този аспект е еврейският възглас " Наздраве! - О"Лхаим! За живота!

Втората съставка - ЛЕХЕМ - следователно значи "хляб"?

Да, на арамейски LAHMA ще рече "хляб" ( забележете близостта с думата "лимец" ). Но ЛЕХЕМ е в множествено число и първоначално понятието не е имало конкретния смисъл на "хляб" ( завършен продукт ). Виждате ли в ЛЕХЕМ словото " леха" - лехи ? В много днешни славянски езици "леха" означава "бразда". Лехи или ляхи в миналото се наричат поляците. Всъщност и днешното название "поляк" означава същото - човек, който работи на полето ( у нас това понятие е добило друг отенък - полски пазач ). Полша ще рече "полска земя", а може би и "страна на обработваните полета" - от лехите, земеделците. Когато споменавам етнонима "лехи", си спомням легендата за двамата братя - Лех и Чех - от които са произлезли съответните два народа.

Дванайсетата буква в арамейската азбука е lamadh и има ярката, очевидна форма на палешник. Старото българско слово за палешник е ЛЕМЕЖ. Това обяснява всичко! ЛЕХЕМ ще рече разорано, обработено, "набраздено" поле - и това е неговото най-старо значение.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА



Свързани новини