„King's Man: Първа мисия“ е върховното кино-удоволствие, макар и нищо по-специално (ТРЕЙЛЪР)

Шпионските филми винаги са били и винаги ще си останат удоволствие само за киносалоните. Те рядко се превръщат в стойностни продукции, които си струват гледането отново и отново на различни носители, но винаги ни доставят едно приятно изживяване на голям екран с подходящо озвучение. „King's Man: Първа мисия“ влиза точно в тези рамки.

Режисьорът Матю Вон съвсем очаквано прави ориджин историята за британските тайни служби, интерпретирана през собствения му сериозно-комедиен прочит. Това е третият му филм от поредицата, като предходните два срещнаха широко одобрение сред аудиторията, макар и да се провалиха в очите на критиката. Случаят сега гарантирано ще е същият, защото всичко отново е на мястото си. Страхотната игра с камерата, удивителният актьорски състав, шокиращият на моменти сценарий и автентичните луксозни костюми са налице.

Ралф Файнс (Орландо Оксфорд) този път влиза в главната роля на основателя на въпросната тайна служа, като сега е време да научим как Kingsman се превръща от луксозен магазин за мъжки костюми в щаб-квартирата на една от най-сериозните шпионски мрежи в света. Неговата игра очаквано не разочарова, а в бойните сцени е също толкова обаятелен, колкото и в емоционалните си реакции пред камерата.

Добро впечатление ми направи младият Харис Дикинсън, който олицетворява синът на Оксфорд - Конрад. Е, в нито един случай няма да ви убедят, че той е 19-годишно момче, но пък стои добре на екран и изглежда не се притеснява от компанията на величия от ранга на Джимон Хунсу, Чарлс Дънс и Ралф Файнс. Дори смело мога да кажа, че в даден момент започва да привлича историята изцяло към себе си и кара зрителя да се вълнува от съдбата му.

Що се отнася до сюжета, филмът ни връща в периода на Първата световна война, като отново се замесват имената на реални исторически личности, но изцяло въвлечени в художествена измислица за целите на сценария. Хубавото е, че никой не претендира за историческа акуратност, така че може спокойно да се насладите на спектакъла без да влагате особена мисъл в хода на събитията. На моменти обаче се усеща леко изпростяване, сякаш някой имитатор на Куентин Тарантино се е упражнил върху продукцията, но бързо това чувство избледнява, благодарение на няколко шокиращи обрата. Именно благодарение на тях се усетих, че започвам искрено да се забавлявам, вместо да зацъкам с език.

Злодеите по традиция са изцяло в стил Джеймс Бонд и както може да се досетите те се борят за хаос и световно господство. Лукавите шотландски и руски акценти несъмнено ще жегват англоговорящите, но какво е шпионски екшън без малко културно съревнование.

„King's Man: Първа мисия“ съм убеден, че няма да остане в историята, като нещо изключително, но определено ще привлече достатъчно аудитория, че да изплати инвестицията си и да изкара едни $100 млн. печалба на студиото. Просто подозирам, че хората толкова са зажаднели вече за кино, че в близките два месеца несъмнено ще имат нужда от подобно кино-зрелище, за да начешат сетивата си. Обективно погледнато обаче заглавието ще се превърне в един от онези филми, които телевизиите ще въртят, за да попълват дупките в неделната си програмата. Оценката ми по десетобалната система е 8, просто защото не усетих как се изнизаха 130 мин. в салона и накрая си тръгнах с приятното чувство на удовлетвореност.