Има думи, изплували от зората на времената, които подобно обгърнати в мъгла скалисти острови, се издигат високо над океана от повърхностни съвременни понятия. За мореплавателя няма по-голямо предизвикателство от това да изследва и картографира такива загадъчни зъбери, също както за словесния археолог няма по-висш триумф от този да разгадае първичното значение на такива думи - паметници, обвити от лианите на по-късни измамни обяснения, преднамерено целящи да прикрият истинския им смисъл и произход.
От ранно детство обичах да си повтарям тези тайнствени думи, да се опиянявам от древната им сила, да ги разстилам пред себе си и да им се любувам, както иманярът слиза в избата, за да се порадва на намерените златни реликви и с любовно търпение да ги почисти от полепналата пръст, докато им върне първичния ослепителен блясък.
Такива думи са СФИНКС, ОБЕЛИСК, ОРАКУЛ, както и искрящите имена на скъпоценните кристали - РУБИН, САПФИР, ИЗУМРУД, ОПАЛ. За да се прокрадне в пещерата, пазеща тези съкровища и да победи джиновете, които ги владеят, словесният археолог трябва да се въоръжи с пароли, по-сложни от приказната "СЕЗАМ, ОТВОРИ СЕ!"
Уверявам ви, че този, който умее да разгадава древните имена, придобива власт над времето и материята.
Вече дадох своето тълкуване на словото "СФИНКС". Както и предполагах, то предизвика немалко насмешки от страна на невежите. Но има ли по-смешен смях от този на духовния плебей? Великият поет Пушкин, потомък на Соломон и Савската царица, родственик на Христос и възможен претендент за короната на негуса, тъй като в жилите на прадядо му Абрам Анибал тече чистата императорска кръв на най-старата династия в света, е казал ясно: "Не оспаривай глупца!"
Нека след разкриването на "загадката на Сфинкса", да изследваме значението на словото ОБЕЛИСК.
То идва от Древен Египет и това дава възможност да се предполага, че произходът му е още по-стар - от самата Атлантида. Обелискът е особен вид паметник, който представлява обработен висок монолит с четири трапецовидни страни с къси основи и многократно превъзхождащи ги по дължина стени. На горната основа на тази по същността си четиристенна пресечена пирамида, стои малка квадратна пирамида - най-често позлатена - наречена "пирамидион". За изключителната важност на този паметник говори фактът, че египетски обелиски са пренасяни, каквито и колосални усилия да е струвало това, в различни епохи в столиците на световните империи и са поставяни на стратегически места - например осемте египетски обелиска в древен Рим ( главният от тях днес се издига пред Латеранската базилика ) или обелискът на Хиподрума в Константинопол. Някои са били изграждани в нови времена по строг египетски образец и монтирани на главните площади в Санкт-Петербург и Вашингтон.
За египетските обелиски, докарани в древен Рим, знаем, че са транспортирани по Нил от Карнак до Александрия, оттам са ги поемали кораби, пресичащи Средиземно море до пристанището Остия, а от Остия величествените реликти са пристигнали в Urbs Aeterna по водите на Тибър.Но каква е била целта на този исполински разход на човешка енергия и държавни средства ? Само за да може поредният римски император да се похвали с египетски монумент, който да съзерцава от терасата на триклиниума си и тщеславно да сочи на патрициите?
Тълковните речници ни "разкриват" смисъла на думата " обелиск" - от гръцкото obeliscos - ръжен, шиш, клин, острие на нож. Толкова е простичко, че няма как да не се усъмня - това е вторична връзка, понятие, произлязло от външната прилика с "клин", "шиш", "ръжен" и пр., целящо да прикрие истинския смисъл и предназначение на прадревното съоръжение.
На колко още древни, стратегически думи, е надяната такава маска?
Словото ОБЕЛИСК подозрително напомня латинското UMBILICUS - пъп, среда, център - и производната от него италианска дума OMBELICO - със същото значение. Формата на висока пресечена пирамида, увенчана с позлатен или дори златен ( в най-древните паметници ) пирамидион, също ни подсказва много - думата "пирамида" произлиза от "pyr" - огън, енергия, сила. Следователно "огън, енергия, сила" е излизала от някакъв " пъп, център" и е била отправяна - къде? Очевидно към НЕБЕТО, към БОГОВЕТЕ!
В статията си за СФИНКСА вече заявих, че суфиксът "КС" ( Х) в древните думи, трябва да се чете като "КА" или "ГА". Същото правило важи и за думите, достигнали до нас със суфикс "СК" - между двата варианта няма смислова разлика. Нека прочетем словото ОБЕЛИСК ( OBELISK, OBELISC ) като ОБЕЛИКА или по-точно О-БЕЛИКА, О- БЕЛИГА, О-БЕЛИХА. Ще забележим, че става дума за субстантив, предхождан от предлог. О-БЕЛИКА означава " КЪМ БЕЛИТЕ" - " КЪМ БЕЛИТЕ БОГОВЕ". Това езиково откритие ни дава възможност да разберем функциите на древното енергийно съоръжение ОБЕЛИСК. Енергията, молитвите на хората, записани на него или произнесени в непосредствена близост до него, се въздигат в небето и стигат до слуха на боговете. И обратно - желанията и напътствията на висшите създания, чрез ОБЕЛИСКА стигат до хората и до всички земни същества. ОБЕЛИСКЪТ е един транслатор на енергия в двете посоки, какъвто впрочем, макар и в по-малка степен е и самият естествен камък (виж статията ми "Камино").
ОБЕЛИСК - пъпна връв между Земята и Небето.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Четете ни и в Google News
