Изложба от празни музейни витрини в галерията на Института за съвременно изкуство - София

„Изкуството отдавна се занимава с празното и основният му проблем винаги е бил, че празното трябва да се обозначи, т.е. да се направи чрез нещо, което не е нищо“. Думите са на куратора и изкуствовед Десислава Димова по време на лекцията ѝ „Физиолог. Списък на излишните неща“ в Гьоте институт през 2020 г. Колко неща може да има в нищото? Какъв е смисълът на празната музейна витрина? А на пълната? Приличат ли си музейните витрини по света? Какво ни разказват те за историята на музеите, за живота на градовете и за превратностите на времето? В света на технологичните средства за презентиране демоде ли е вече витрината? Всички тези въпроси се пораждат от необичайната среща между българския куратор Десислава Димова и испанския визуален артист Ориол Виланова. Тя е един от най-влиятелните куратори с редица запомнящи се проекти, които бележат развитието на съвременната визуална сцена в България в началото на ХХ в., съосновател е на Фондация „Изкуство Дела и Документи“, куратор е на Circus of Truth - колаборация между шест международни художници за Bozar, Брюксел, автор е на един роман, две пиеси и множество текстове за съвременно изкуство. С Ориол Виланова се срещат творчески за първи път в изложбата „Нови модели“, част от проекта „Суперпозиции 2“, който се реализира в София в галерията на Института за съвременно изкуство и ще има своето представяне пред публиката и професионалистите на 16 юни.

Ориол Виланова живее и работи между Брюксел и Барселона, известен е в арт средите със своята колекция от пощенски картички, която обновява чрез ровене в битпазарите - любимите му пространства за изследване. Пощенските картички се превръщат в „мислеща машина“ - концептуална основа за театралните произведения и инсталации на Ориол Виланова.

Друг проект, с който е популярен, е инсталацията с празни музейни витрини, която заживява собствен живот в различните градове и галерии. „Колекцията от витрини е като материална хореография. Прилича на театър, обектите не се движат, но разказват история. Ако един обект е във витрина, вие вече не виждате самата витрината. Но когато тя се изпразни, я виждате като обект – като че ли тя вече не е камуфлажна“, казва Ориол Виланова по повод изложбата си At first sight, в M-Museum Льовен, Белгия през 2018 г.

В българската експозиция „Нови модели“ на Ориол Виланова и Десислава Димова публиката ще види празни музейни витрини от няколко столични музеи. „Абсолютно празни, без индикация за произход и история, витрините се превръщат в артефакти, сякаш очакващи своята интерпретация, датировка, класифициране и защо не потенциално музеифициране. Без специфична намеса или селекция от страна на художника, витрините в изложбата в София представляват моментна снимка на историята и политиката на музеите в града. От използваните материали и дизайн, през избора на специфичен маниер на видимост, до практическата наличност (или не) на свободни витрини, или пък реакцията на музейната управа на запитването на автора – витрините са колкото произведения, толкова и „улики” за скрития разказ на музея. Празните им обеми обръщат погледа навън, към историята, хората и случайностите които ги заобикалят“, казва Десислава Димова.

Случайно или не, може да станете част от визуалната история на месец юни 2022 година в София, като посетите галерията на Института за съвременно изкуство. Защото всяка изложба се превръща от експозиция в изживяване само чрез съпричастността на своята публиката.