„Звярът“ е осъвременената версия на „Цар Лъв“, която всички заслужавахме (ТРЕЙЛЪР)

Доживях, за да видя филм на Холивуд с 99% чернокожи, който няма за цел да пропагандира расовото равенство. Резултатът е страхотен и това трябва да послужи за пример на всички оттук насетне, че политиката в изкуството трябва да се забрани. „Звярът“ ми е една от най-приятните изненади тази година, защото изобщо не очаквах да видя това, на което в крайна сметка станах свидетел.

Историята ни изпраща в Африка, където един бивш съпруг решава да заведе дъщерите си, за да им покаже селото, в което е израснала майка им. Мястото е превърнато в туристически резерват, където рейнджъри се борят с бракониери, за да опазят естествената среда за дивите животни, обитаващи тези земи. Времето обаче е крайно неподходящо, защото един гигантски свиреп лъв вкусва човешка кръв и тръгва да мисия, за да опази света си от човешките нашественици.

Тук е моментът да ви заявя, че „Звярът“ не е фантастика, а класически трилър, който се позовава на реалните закони на природата. Е, поне през повечето време е така, защото може да се поспори с някои елементи от сюжета, но няма да навлизаме в детайли.

Главната роля е поверена на Идрис Елба, който, в моите очи, за пръв път излиза от ролята на градски гангстер, за да се превъплъти в любящ баща, който съжалява за грешните решения от миналото си. И все пак не мога да заявя категорично, че напълно е напуснал зоната си на комфорт на тестостеронния мачо. Стана ми особено интересно, че сценаристите сякаш умишлено са решили да ни го представя, като коравия мъжкар, който се размеква след появата на дъщерите в живота си. Резултатът е повече от отличен.

Аяна Хали и Лий Сава Джефрис са момичетата, които имат честта да попаднат под крилото на Елба. Оценката ми за тях е по-скоро положителна, макар да са далеч от Дакота Фанинг и Клоуи Грейс Морец. Приятно е да виждаме и нови лица, които не са взети като от някой български сериал.

Шапло Копли същи си струва да бъде споменат, макар към него да имам повече забележки. Той е семейният приятел и антибракониер, който се грижи за местната флора и фауна. Проблемът обаче с него е, че не е вложено достатъчно старание в героя му, а просто е нарочен за положителната второстепенна роля, която има няколко простички цели и ги постига без особени усилия.

Режисьор на лентата е Балтазар Кормакур, който ми се издигна много високо в очите с „Еверест“ през 2015 г. Тук той не достига същото ниво, но със сигурност се е постарал доста, за да ни разкаже тази история за мястото на човека в природата. Има дори една сцена към края на филма, в която е вложил всичко, с което разполага, за да може тортата да получи своята черешка. Няма да ви разкрия нищо от нея, освен, че точно тя е причината да сравня „Звярът“ със съвременната адаптация на „Цар Лъв“. Модерните CGI ефекти са впрегнати в правилната посока и резултатът е наистина зашеметяващ. Обзалагам се, че ще направите сравнение и с един друг култов филм от близкото минало, но там бе въвлечена мечка и няма да е честно, ако ви го назова директно, защото ще разваля изненадата.

На фона на всичките суперлативи, които изписах за филма, звучи сякаш не съм гледал нищо по-добро. Не е така. Просто е много приятно да видиш любимото си изкуства да влиза в поредната си метаморфоза без да върви по предварително начертаната рамка. Прекрасно е, че имаме филм с почти изцяло чернокож екип без целта да е да ни се вмени, че сме расисти и не заслужаваме да живеем, ако си помислим нещо лошо за участниците. В никакъв случай не се прекалява с употребата на технологии, а и по сценария е вложено повече време от продължителността на един обяд.

„Звярът“ заслужава напълно оценката ми 7/10, защото в днешно време е много трудно да вземеш една привидно изчерпана тема и да ѝ придадеш свеж прочит, който си струва вниманието.