Архимандрит Васиан пред ФАКТИ: 100-годишният юбилей на емигрантската енория е отражение на историческата приемственост, която ни свързва

- Ваше Високопреподобие, разкажете ни, ако обичате, как се градят взаимоотношенията между Руската и Българската Православни Църкви в това нелеко време?

- Днес ние наистина станахме свидетели на мащабни промени в света, въпреки че само преди две години не сме могли и да си представим, че животът ни ще се промени толкова основно и че ще трябва да се адаптираме към новите условия. Безбройните санкции и забрани създадоха остра криза в политиката и икономиката. Времето наистина може да се нарече нелеко, но според мен по-правилно и по-точно би било да се каже, че днешните процеси в обществото отправят към нас сериозни предизвикателства и очакват от нас отговор: ще можем ли да устоим и да запазим онези непоклатими основи, които ни позволяваха през цялото предишно време да запазваме, доколкото е възможно, мирните отношения и да живеем в относителна безопасност? Без преувеличение може да се каже, че сега преживяваме съдбоносно време.

От нас се изисква да съзрем и да запазим сред стремителния водовъртеж на събитията онези ценни и непреходни неща, които ни издигат над човешките страсти и ни помагат да градим диалог в духа на християнското взаимно разбирателство. В съдбовните моменти на историята хората се обръщат към Бога, към Неговото спасително слово, търсят в него отговор на вълнуващите ги въпроси. Православната Църква има достатъчно голям потенциал на духовна мъдрост, за да сдържа негативните сценарии и да съдейства за мирното развитие на процеса. Аз служа в България повече от пет години и мога да кажа, че верните на Българската Православна Църква са много чувствителни за тази фина граница и се притесняват много, виждайки как се изостря ситуацията в света и до какви последици може да доведе това. Това, което обединява Руската и Българската Църкви, е общото ни разбиране, че запазването на християнските ценности, справедливостта и взаимоуважението е онова необходимо условие, което позволява на хората да живеят в мир и съгласие.

- Какви са историческите първоизвори на тези взаимоотношения?

- Историята на отношенията между Българската и Руската Църкви е много богата и наброява повече от хиляда години. Достатъчно е да напомним, че християнската книжнина на славянски език е дошла в Русия от България. На 28 юли, в деня, когато се чества паметта на светия княз Владимир, в Русия се отбелязва също и Денят на Покръстването на Русия. Тази тема – темата за християнизацията на източните славянски племена – е станала основополагащ вектор на руската история. Именно приемането на християнството е предопределило развитието на руската цивилизация. Знае се, че още сто години преди Покръстването на Русия на Балканите в Българското Царство са се формирали няколко духовни центъра, в които благодарение на трудовете на църковните учени мъже са били направени славянски преводи на текстовете на Светото Писание и творенията на християнските писатели. Още тогава е имало духовен и културен обмен. Евангелската проповед и учението на Христа са дошли в Русия на роден и разбираем за славяните език благодарение на трудовете на българските просветители. Именно религиозната идентичност е свързала с тесни връзки двата братски славянски народа. Това е станало и основа за по-нататъшния културен обмен в епохата на св. патриарх Евтимий.

Събитията от последните два века са добре известни на всички в България: руските воини помогнаха на българския народ да си възвърне свободата, независимостта, държавността, не съществувала петстотин години, религиозната си самостоятелност, изгубена по време на османското господство. Именно религиозната мотивираност на руските люде е била основна през Освободителната война.

Без православната си вяра нашите народи не биха могли да станат толкова близки един на друг.

- Вчера бе отбелязана 100-годишнината от образуването на църковната община на храма «Св. Пантелеймон» в Княжево, основана от руските емигранти. Как Подворието отпразнува този юбилей?

- Това е забележително събитие в историята на руската емиграция от началото на ХХ в. Сто години – това не само е една юбилейна дата, това е една огромна епоха, изпълнена със съдбоносните събития на миналия век. Свещеникът на храма «Св. Пантелеймон» протойерей Димитър Тухчиев подготви и издаде към тази паметна дата исторически очерк за живота на църковната енория, в който показа как руските емигранти са успели да се сплотят и да създадат здрава и задружна община, как те са се грижели за своя храм, как са успели да запазят своята духовна и културна идентичност.

За пръв път през цялото време на съществуването на храма най-добри български иконописци извършиха в него работа по изографисване на олтарната част. Новите стенописи подобриха вътрешното пространство на храма и го направиха по-топло и по-разполагащо към молитва.

Вчера в Руския културен център се състоя празничен концерт, посветен на 100-годишнината на църковната община в Княжево. С усилията на нашите енориаши в близкото гробище бяха благоустроени гробовете на свещениците, служили в този храм по различно време в течение на цялата му история. Най-главното, което ни показа празнуването на 100-годишния юбилей, е че в Княжево съществува крепка църковна община начело със свещениците: това са хора, които обичат своята енория, грижат се за нея и са готови да я пазят с всички сили като свещена памет за своите предци, за духовните си корени.

- Църковната община на Подворието на Руската Православна Църква в София се състои не само от руснаци. Разкажете ни, ако обичате, по-подробно за днешните енориаши на Подворието и на храма «Св. Пантелеймон».

- Мисля, че за всички е очевидно, че в България в енориите, създадени исторически от руски люде, има много православни българи, които обичат руската богослужебна традиция и охотно посещават тези храмове в течение на много години. Руските емигранти са се влели органично в живота на българското общество и смесените руско-български енории са станали естествено явление в църковния живот на България. Нашата енория е едно задружно семейство. Заедно се молим, извършваме поклоннически пътувания, помагаме си един на друг, заедно преживяваме несгодите.

През 1953 г., след като Българската Църква с активната подкрепа на Руската Църква преодоля разрива в отношенията си с гръцките църкви и се завърна в кръга на Поместните Православни Църкви, руските енории в България (а те бяха около десет) влязоха в състава на Българската Църква и започнаха да се подчиняват на българските архиереи, както се изисква от църковните канони. Енорията в Княжево не е изключение. Храмът мина към Софийска митрополия, но въпреки това запази историческите си особености, свързани с руската църковна традиция.

Храма в Княжево посещават и до ден днешен потомците на първите руски емигранти, които са вече напълно интегрирани в българското общество, но не забравят своите духовни и исторически корени.

- Какво бихте пожелали на Вашите енориаши и на православните християни?

- 100-годишният юбилей е отражение на историческата приемственост, която ни свързва. Бих искал да пожелая на всички нас да пазим и да ценим паметта за това, което е било важно и значимо за нашите предци, което ни е скъпо като на вярващи хора, което ни прави достойни и благодарни потомци, способни да предадат на следващите поколения добрата и светла памет за нашите общи предци и нашите духовни традиции.

Интервю на Оля Ал-Ахмед