Мусоргски – "Картини от една изложба" в изпълнение на Роберто Руменов

5 ноември, в камерна зала "България", Шопен – Полонеза-Фантазия оп.61, Дебюси – Арабеска № 1, Дебюси – сюита Образи /1/

Не бях чувала името му. Затова пък се слисах от амбициозната концертна програма на един очевидно млад и непознат пианист. Заразпитвах – и подозренията ми се потвърдиха: Роберто Руменов, 23 г., живее от 2012 със семейството си в чужбина – Палма де Майорка и Мадрид.

Очевидната оригиналност на музикантското мислене като характеристика на Роберто Руменов се прояви още в избора на първата пиеса от програмата – една рядко свирена Полонеза-Фантазия от Шопен с някакъв тъмен и мрачен оттенък. Драматизмът беше на преден план, пред блесналия ненатрапчив виртуозитет.

Ако до началото на концерта малко се притеснявах дали пък няма да присъствам на публичен провал на дебютанта в камерната зала България – със Шопен притесненията ми се изпариха начаса. Трудно е да се каже интерпретаторски нещо ново в мега популярна пиеса като първата Арабеска. Роберто Руменов обаче съумява да пречупи дантелените арабески на Дебюси през себе си и да ги върне на публиката в нови одежди – посредством рубати, необичайни и нови красиви динамики и
акценти, откриване на често пренебрегвани вътрешни гласове.

Всички тези характеристики се отнасят както за фините импресионистични Образи /1/ от Дебюси, така и за прочутите величаво-романтични Картини от една изложба на Мусоргски. Образите бяха осмислени по дълбок начин. Малко прекалено сериозен за моя вкус.

А „Картините“ изслушах с най-обикновено заинтригувано наслаждение. Забелязах по някое време, че в унеса дори съм пропуснала да извадя молива да записвам плюсовете и минусите в изпълнението. Зная пиесата от 12-тата ми година, слушала съм я в десетки интерпретации и чак сега забелязах какви „невидени“ до сега картини могат да се нарисуват с лявата ръка.

Обобщено:

Присъщо за Роберто Руменов е новаторското и естетско индивидуализиране и осмисляне, въоръжено с виртуозна лекота и
съвършенство. Роберто Руменов – мислещият виртуоз с изискан и матов звук, напомнящ малко на Клаудио Арау. Така ще запомня този концерт. Това със сигурност ще се променя след като Роберто надгради образованието си в Германия и натрупа още сценична увереност.

Делово:

От миналата / 2022/ година Роберто е пианист-бакалавър-абсолвент на Мадридската Кралска консерватория , а също и преподавател по клавирен съпровод в престижната висша частна консерватория Катарина Гурска в Мадрид. До този момент артистът усъвършенства таланта си посредством множество майсторски курсове при прочути пианисти. Без да сваля жълтата
фанелка, той с успех се класира на челни места на редица национални и интернационални испански и италиански конкурси.

Най-многобройни са неговите конкурсни втори места, над което си струва да се размисли дали причината не се крие И в очевидната външна скромност на младия мъж, в някакъв недостиг на заразителен артистичен здравословен ексхибиционизъм.

Нищо, това се учи и наваксва. Успехите ще донесат и увереността, и гордата, изправена осанка. Основната му преподавателка Антонина Бонева се оплаква, че Роберто е тласкан от някакъв самовзискателен непреодолим стремеж да се явява на всеки нов конкурс с все нови програми. Наместо кротко да носи в състезателния си портфейл 10-тина улегнали репертоарни пиеси, които да отлежават и узряват в съзнанието и в пръстите му с години, и да бъдат подходящо комбинирани за различните музикални конкурси. Дори само този факт е достатъчен за извода: амбициозен интерпретатор, жаден за нови и
нови музикални предизвикателства, преживявания и съприкосновения, без оглед на реалната полза и инвестицията на сили. Но и доста НЕпрактичен.

А г-жа Бонева се занимава неотлъчно с Роберто както по време на нарочните му престои в България, така и дистанционно.

По майчински:

Обърнах се към майката на Роберто Руменов с едно такова чисто женско любопитство: защо са кръстили момчето Роберто?
Петя Илиева: Исках да носи буквичката на баща си Румен – та той, още нероден, сякаш усещаше връзката с баща си – музиканта! Заедно с това ми хареса тази италианска и музикална звучност.

А защо са избрали да живеят тъкмо в Испания?

Петя Илиева: Испания е една много слънчева страна, с топли, сърдечни и гостоприемни хора, които са истински ценители – умеят да ценят таланта и не жалят нищо в името на това да го подпомогнат.

Гласът на публиката:

Йорданка Данова, юристка:

„Обичам клавирната музика. От любопитство отидох на концерта на дебютанта-пианист Роберто Руменов. Изненадана останах от препълнената камерна зала "България". Младият одухотворен изпълнител грабна вниманието и сърцата на зрителите. Изпълненията звучаха зряло и майсторски, въпреки младата възраст на пианиста. Удивително изпълнение за
толкова млад артист! Очевидно заслужено той жъне успехи в чужбина, а сега и у нас. Предстои му бляскаво бъдеще на световната сцена. Пожелавам му го, защото го заслужава.“

Надежда, художничка и йога-учителка:

„Опитвам се да си спомня първото чувство, което ме завладя когато в залата влезе млад мъж, почти дете и докосна клавишите сякаш искаше да ги погали и събуди, с благоговение и любов…
Той сякаш си шепнеше с инструмента, говореше му, а роялът си припомни нежните пръсти на Шопен и сякаш се чуха думите на Жорж Санд към любимия Фредерик: „Кадифени пръсти…!“. Така го е наричала любимата, а той ѝ е посветил прекрасна музика за грижите и любовта.

Това си помислих докато слушах как Роберто си нашепва с пианото и сигурно го е чул и авторът, защото присъстваше в камерната зала със своята нежна пиеса…всички бяхме като в нирвана! Роберто ни очарова с Шопен, хипнотизира ни с изтънчения и ексцентричен Дебюси, а с Картините на Мусоргски ни убеди в цялото многообразие на таланта си да рисува в звуци, както и в силата, която се крие в кадифените му пръсти, силата на младия гении!“