Списание „Съвременник“ на 51 г. - Първият ни прозорец към света през соца…

51-та година на най-обемното и най-авторитетното литературно списание у нас върви успешно. Три от четирите годишни броеве са в големите книжарски вериги и може определено да се каже, че ни предлагат една много добра литература – световна и българска – при това от всички жанрове: поезия, проза, драматургия и есеистика, както и актуален книжовен преглед на нови опуси от наши автори. Така че „бащата“ на „Съвременник“, големият наш белетрист Павел Вежинов /1914- 1983 /, сигурно би бил доволен. Неговият приемник, Владимир Зарев / род. 1947/, също белетрист от голяма класа, води това уникално издание, въпреки трудното време днес, вече четири десетилетия, без съмнение, успешно.

В близкото минало „Съвременник“ на Вежинов и Зарев, както и „ ЛИК- БТА“ на Вера Ганчева бяха единствените ни „ прозорци“ към света, към световната литература и култура. Само в „Съвременник“ можехме да прочетем нещо ново от големите световни автори, част от които не стигаха до издателствата, където всемогъщата цензура ограничаваше срещите ни с тях. Затова и „Съвременник“ беше с най- голям тираж / до 18 000 !/ и всеки нов брой се разграбваше от павилионите на РЕП. След него се появиха още две чудесни периодични издания: „Панорама“ – само за световна литература / на Съюза на преводачите / и „

“Факел“ / за руска/ съветска и главно дисидентска литература/. За съжаление, след промените, не оцеляха, както повечето литературни периодики у нас. За щастие, „Съвременник“ е още жив и то благодарение на Владимир Зарев и на помощта на ИК „Труд“ и директорката ѝ, Венелина Гочева.

Новата серия е различна от първата, с малко по-малък обем / 320 с/, също със силен подбор, но с първокласен печат, чудесни репродукции на творби на наши изтъкнати художници, както и книжовния преглед, воден от двама изтъкнати критици: Патриция Николова и Митко Йовков.

Трите тазгодишни броя продължават успешна традицията. Започват с избрани романи на трима интересни англоезични автори: прочутата Гертруд Стайн / 1874 – 1964/, известна като „майката на американския висок модернизъм“/ ,“Три живота“, френско- канадският белетрист Дейвид Плант / 1940/, „Слайдшоу“ и Денис Джонсън / 1949/, „Ангели“.

С подборки от разкази са представени редица първокласни световни белетристи: Габриел Гарсия Маркес, Мюриъл Спарк, Алдо Палацески, Мери Гейтскил, Робърт Кувър, Раймондо Варсано, Михайло Пантич, Уелс Тауър, Акиле Кампаниле, Тиери Мариняк, Дейвид Мийнс… Сред българските автори срещаме също интересни имена: Здравка Евтимова, Калин Терзийски, Димитър Шумналиев, Пламен Антов, Палми Ранчев…

Добре подбрани са и поетите: Еудженио Монтале, Ставрос Гиргенис, Велимир Макавеев, Ана Бландиана, Александър Шурбанов…

Сред прозаиците се откроява и Иля Зверев / 1926- 1966/, руски белетрист- дисидент със забранената от руската цензура и досега/!/ новела „Защитникът Седов“ за „правосъдието в СССР по времето на Сталин и Вишински.

От големия румънски поет и драматург Марин Сореску / 1936- 1996/ е публикувана пиесата „Рибарят Йона“, също цензурирана преди 1989 в родината му.

И трите броя са красиво оформени и богато илюстрирани от младия редактор Иво Рафаилов с репродукции на силни живописни платна от трима много интересни художници: Генко Генков, Тошко Илиев и Евгени Колев. Главният редактор е известен не само със силната си проза, но и с вкуса си към добрата живопис, затова и подборките му са винаги силни и интересни.

Добре, че след съсипването на системата „РЕП“, големите книжарски вериги разпространяват „Съвременник“ и срещите ни с голямата литература продължават…