25 години без оперната прима - Мария Бохачек, първата българска Норма

Мария Бохачек /1931 – 1999/, дългогодишната недостижима прима на Варненската опера, а преди това и на Русенската опера, беше певица от европейска величина. Днес изпълнителите от нейния мащаб не остават у нас, още по- малко в провинцията, докато преди 1989 г. театрите ни в страната се радваха на изпълнители от ранга на Кирил Кръстев, Николай Здравков, Пенка Коева, Валя Александрова, Пенка Маринова, Стефка Евстатиева, Пенка Дилова, Тодор Бонев, Тодор Костов, Стефан Циганчев, Михаил Зидаров и още редица други от Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора, способни да украсят с необикновената си певческа дарба и най- големите световни сцени. Но трябва да подчертаем, че тогава у нас имаше и условия за развитието на това изкуство, и сериозно отношение на държавата и обществеността към него. Не съществуваше и разрушителната реформа „ОФД”, натрапена ни от правителството на Костов, а след нея и “реформата” на Борисов - Рашидов с т.н. „делегирани бюджети”, която досъсипаха българските музикални институти и доведе и до ликвидирането на филхармониите на Пловдив, Русе, Варна и Бургас. Едно престъпление към българската култура и духовност!

Родена е под артистичния знак на Везните – през 1931 г. в дунавското пристанищно градче Оряхово и е от чешки произход. ( Родителите ѝ, интелектуалци, са дошли както много свои сънародници да работят в България веднага след Освобождението.) През 1953 г. завършва с отличие Държавната музикална академия в София, в класа на чешката възпитаничка Людмила Прокопова и веднага е приета за редовна артистка в Русенската опера, където пее до 1961 година.

Дебютира в ролята на Неда от „Палячо” на Леонкавало, поставена от режисьора Христо Попов и опитния и надарен за опера диригент, Любен Пинтев. По това време вече утвърдена прима в театъра е младата лиричка Пенка Маринова, но трупата се нуждае и от хубав драматичен сопранов глас, защото репертоарът непрекъснато се разширява и обогатява с нови класически и съвременни заглавия. Русенските меломани приемат дебютантката изключително сърдечно. Първото ѝ излизане на сцена почти съвпада с това, на младия и изключително талантлив лиричен тенор Николай Здравков, представил се много успешно в „Тоска”. Скоро двамата ще пеят заедно в тази опера и тя ще остане за дълго в репертоара им у нас и по световните сцени. Следващата голяма партия на Мария Бохачек е на Сантуца от „Селска чест” на Маскани. В нея рядко красивият ѝ, тембрист спинтов, с определено драматични оттенъци сопран, звучи пълноценно и пределно изразително във всеки пасаж от неголямата, но достатъчно трудна партия. Темпераментната ѝ игра тук се обуславя, както пише композиторът Димитър Сагаев:”… от едно много силно вътрешно чувство – сила, страст, омраза, страдание!”

За осемте години в Русе младата Мария Бохачек подготвя и изнася 10 големи централни роли, в които почти няма съпернички, освен споменатите вече, още: Аида, Джоконда, Леонора / „Трубадур”/, Мария /”Мазепа”/, Татяна, Мини /”Момичето от Златния Запад”/. Ето какво пише за последната от тях – по повод участието ѝ в Прегледа на оперните театри у нас през 1959 г в София. проф. Константин Карапетров: „ Измежду солистите- певци на първо място трябва да бъде посочена Мария Бохачек, чиито ценни гласови данни, изявяващи се при почти безпогрешна гласова постановка, блесна в ролята на Мини от „Момичето от Запад” на Пучини с цялото си богатство. Абсолютната вокална сигурност, включително и пределните височини, голямата музикалност и прочувствено изпълнение, позволиха на Бохачек да създаде верен и убедителен образ на Мини”.

През следващата година Мария Бохачек е изпратена от Министерството на културата на едногодишна специализация в Италия при прочутия вокален педагог Луиджи Ричи, при когото е учил и великият Борис Христов.

Но за да замине на Запад, е трябвало разрешение от всесилната “Държавна сигурност” (ДС). Колега завистник от състава, ухажвал безуспешно младата красавица, я наклеветява, че била от „буржоазно семейство и говорела против властта”.

Попитан от органите за нейната благонадеждност, известен диригент, чието име пред уважението на изключителния му талант и заслуги към българската музикална култура сега няма да спомена, съобщава, че Мария Бохачек била споделила, че няма да се завърне от Италия. Така че ДС решава да не я пусне.

Следват разследвания, проучвания, нови доноси. За щастие, във Второ управление на ДС се намират и някои разумни служители, които преценяват, след като проучват биографията и поведението на артистката, че не и имала „вражески прояви и критики към властта”, та накрая ѝ било разрешено да замине.

В групата наши млади певци, изпратени тогава в Италия (в Рим и Милано), е и младият, темпераментен и изключително надарен тенор от Варна, Георги Костов. Срещата на Мария с него в Рим е „любов от пръв поглед”. След специализацията двамата се завръщат в България, сключват брак и постъпват във Варненската опера, на която отдават изцяло младостта, силите и таланта си.

Повече от две десетилетия съпружеската двойка Бохачек – Костов са абсолютните господари на сцената в крайморския град. Мария повтаря част от русенските си роли и прибавя към повече от двайсетина нови главно от класическия репертоар: Верди, Белини, Пучини, Джордано, Бизе, Чайковски, Бородин, Рихард Щраус, Панчо Владигеров. Тя е първата българска Норма през 1972, първата Ариадна от „Ариадна от Наксос” на Рихард Щраус /1975/ – и за двете си превъплъщения бе изключително високо оценена от критиката и публиката. Силни са изявите ѝ в: „Княз Игор”, „Манон Леско”, „Андре Шение”, „Аида”, „Дама Пика”, „Цар Калоян”, „Бас с маски”, „Отело”, „Бохеми”, „Набуко”, „Силата на съдбата”. Голям беше броят на спектаклите ѝ в тези опери. По 40- 50 и дори по 100 представления за всяка от тези свръхтрудни сопранови роли. Само в „Трубадур” тя излезе повече от 160 пъти! И винаги безупречна в певческо, музикално и сценично отношение. Една истинска белкантова певица, за която не съществуваха тайни в пеенето, със солидна школа, без никакви проблеми, способна да изрази с богатия си и рядко красив сопран и най- деликатните душевни състояния на своите героини. Способна дори само с помощта на гласа си да прехвърли още в първите минути след появата си на сцената мост към публиката, да я грабне, трогне, развълнува.

С повечето от коронните си партии и особено с „Тоска”, „Аида”, „Отело”, „Трубадур”, „Селска чест” тя гостува с голям успех на редица сцени в Европа, обикновено със съпруга си Тодор Костов, който също се утвърждава като вокалист от голям мащаб. И двамата имат възможност да работят на по- голяма сцена, но остават верни на Варна – за добро или за зло. Всъщност, такава е съдбата, както подчертах по – горе, на няколко поколения надарени наши певци от провинцията. Днес, техни млади колеги с много по- скромни качества не искат да работят дори в Националната опера, а камо ли в Русе, Варна и Пловдив и учили – недоучили, почти без опит на сцената, бързат да спечелят пари и слава на Запад, но се случва, че немалко от тях са принудени да работят там като хористи…

Мария Бохачек беше явление от европейски мащаб, с висока стойност за българското оперно изкуство в силните му десетилетия от втората половина на миналия век, когато в България имаше истински професионален ансамблов оперен театър. И може да се съжалява, че „Балкантон” не удостои Мария Бохачек със самостоятелна рецитална плоча, че красивият ѝ сопран почти не звучи по Националното ни радио, за което почти няма други певици освен Гена Димитрова и Райна Кабаиванска, че за тази изключителна белкантова певица, дала живота и таланта си за оперна България, почти не се пише и говори. Но ние, българите, сме така устроени, да славим само онези от нас, които са в чужбина…

Автор: Огнян Стамболиев

Източник: obache.bg