На 30 септември 1879 г. България избира първия си парламент

На 30 септември 1879 г. в Княжество България се провеждат първите редовни парламентарни избори. Вотът е насрочен с Указ №126 на княз Александър I Батенберг от 29 август същата година и е за Първото обикновено народно събрание. В отделни места изборният процес продължава и на 7 октомври.

Това е важна разлика в историческата хронология: изборите за Учредително събрание през януари 1879 г. са по-ранният парламентарен вот след Освобождението, но изборите от септември са първите редовни избори за Обикновено народно събрание.

Вотът между либерали и консерватори

Изборите се провеждат в условията на новоприетата Търновска конституция. Според нейните разпоредби народните представители се избират по един на всеки 10 000 души, а право на глас имат мъжете, навършили 30 години. Избирателната активност е около 32 процента.

Основните политически сили са либералите и консерваторите. Либералната партия, свързвана с Петко Каравелов, Драган Цанков, Петко Р. Славейков и Стефан Стамболов, печели повече от 70 процента от вота. Сред причините за ниската активност са слабата грамотност и липсата на утвърден изборен опит в младата държава.

Начинът на гласуване също изглежда различно от днешния. На места, вместо с хартиени бюлетини, се използват зърна с различен цвят или вид. „Това е самата технология на вота, поради изключително ниския процент на грамотност“, обяснява доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“. По думите му в отделни случаи се гласува с боб и царевица.

Първото обикновено народно събрание

Избрани са 158 депутати. Първото заседание на събранието се провежда на 21 октомври 1879 г., а за негов председател е избран Петко Каравелов. Народното събрание заседава в София, в сградата, известна като Къщата с часовника на улица „Московска“.

Сред задачите на парламента са обсъждането и приемането на законопроекти, гласуването на държавния бюджет, данъците и държавните заеми. Политическото противопоставяне между либералите и консерваторите обаче бързо се изостря. На 24 ноември 1879 г. княз Александър I разпуска събранието.

За краткото си съществуване Първото обикновено народно събрание не приема законопроект. То остава в историята обаче като началото на редовния парламентарен живот в България. Сред решенията му е и предложението за изграждането на храм-паметника „Александър Невски“.

Източници: БНР, bTV Новините