Извънземните може "да се крият" заради цивилизационни колапси

Възможно е Вселената да не е празна, а просто да е изпълнена с цивилизации, които трудно се засичат. Ново изследване предлага обяснение на парадокса на Ферми, според което технологичните общества могат да преминават през цикли на възход, колапс и възстановяване, като през голяма част от времето не излъчват сигнали, по които да бъдат открити.

Парадоксът на Ферми поставя въпроса защо, ако извънземният живот е вероятен, досега не са установени убедителни доказателства за контакт с друга технологична цивилизация. Една от хипотезите е, че разумните общества са краткотрайни и се самоунищожават заради екологични кризи, конфликти или други системни нестабилности.

Екипът, воден от Селия Бланко, разглежда различна възможност: колапсът да не води непременно до окончателно изчезване. След срив част от технологиите, ресурсите и обществената организация може да бъде запазена, което позволява на цивилизацията да се възстанови. Така тя би могла да прекарва дълги периоди в състояние на технологичен „зимен сън“.

„Ако други разумни същества прекарват само малка част от времето си в активно състояние, вероятността техните активни периоди да се застъпят става минимална“, отбелязват изследователите.

Седем от десет сценария завършват с колапс

Авторите са симулирали 10 възможни сценария за технологичното бъдеще на Земята в рамките на 1000 години. За всеки от тях са проведени по 200 проигравания. Моделът включва различни нива на потребление на ресурси, управление, устойчивост и излагане на опасности.

В 7 от 10 сценария цивилизацията претърпява колапс при всяко проиграване. Това обаче не означава непременно край на обществото. В някои от моделите след срив следват възстановяване и нов технологичен подем.

„Златната ера“ описва стабилно и равнопоставено общество, в което технологичният растеж продължава без колапси. „Уроборос“ представя йерархична цивилизация, която многократно се разширява, срива и възстановява. При „Живот със земята“ технологичното развитие е ограничено от екологичните условия, а периодите на активност заемат около 38 процента от общото време.

Какво означава това за търсенето на извънземен живот

Изследването въвежда идеята, че е важно не само колко дълго съществува една цивилизация, а и колко време остава технологично активна и откриваема. Ако обществото излъчва сигнали само през кратки периоди, шансът те да бъдат засечени от друга цивилизация намалява значително. Още по-малка става вероятността активните периоди на две цивилизации да съвпаднат.

Моделът посочва два фактора с най-голямо значение за дългосрочната устойчивост: скоростта, с която се използват ресурсите, и количеството ресурси, което може да бъде възстановено след бедствие. Според авторите това насочва към мерки като ограничаване на потреблението, запазване на инфраструктурата и създаване на резерви за възстановяване, подобни на Световното хранилище за семена в Свалбард.

Изследването остава предварително и не е преминало пълна научна рецензия, а моделът използва опростени предположения, изградени върху човешки организационни структури. Затова резултатите не доказват защо извънземните цивилизации мълчат, а предлагат математически сценарий, при който технологичният живот може да съществува, но да бъде откриваем само за кратки интервали.

Източници: Vesti.bg, ScienceAlert, Phys.org