Иван Хаджийски: 10 факта, които малцина знаят за него

Преди да започне да описва българския характер, Иван Хаджийски опознава живота му отблизо. Роден е на 13 октомври 1907 г. в Троян, в семейство на занаятчия, а по-късно превръща наблюдението върху труда, навиците и отношенията между хората в основа на своето творчество.

Отличник, работник и студент по философия

През 1925 г. Хаджийски завършва Търговската гимназия в Свищов като първенец на випуска. Владее немски и френски език. Две години по-късно започва да следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Студентският му живот не е безгрижен. След като баща му вече не може да го издържа, Хаджийски работи като келнер, коректор в печатница и стенограф. Между 1932 и 1936 г. завършва и право, след което се установява като адвокат и журналист.

Първите му изследвания започват в Троян

Един от малко известните факти за него е, че още през 1931–1932 г. прави проучване сред занаятчийската младеж в родния си град. Интересува го не абстрактният „народ“, а конкретният човек: кой чете, колко чете и какво избира.

От началото на 30-те години публикува във „Философски преглед“, „Научен преглед“, „Кормило“ и „Изкуство и критика“. От 1937 г. започва системно да пътува из страната и да разговаря със занаятчии, селяни, работници и дребни търговци. Този теренен подход го отличава от авторите, които разсъждават за обществото само от кабинетите си.

Книгата, която остава незавършена

Първият том на „Бит и душевност на нашия народ“ излиза през 1940 г. В него Хаджийски разглежда бита и психологията на българския селянин, отношенията в общността, труда, семейството и стремежа към самостоятелност. Втората част е публикувана посмъртно през 1945 г., а третата е изгубена.

Другият му голям труд, „Оптимистична теория за нашия народ“, събира студии, писани главно между 1937 и 1942 г. В него авторът не идеализира българите, но отказва и обясненията, че слабостите на обществото са вечни и непреодолими. В книгата той пише: „В широка историческа проекция няма всъщност нисши и висши раси, велики и малки народи.“

Политическият избор и последният фронт

Хаджийски се присъединява към Българската комунистическа партия през 1929 г. Политическата му дейност води до арести и условна присъда по Закона за защита на държавата. Въпреки това основната му работа остава насочена към разбирането на обществото, а не към партийна публицистика.

През есента на 1944 г. заминава като доброволец и военен кореспондент с българската армия. Загива край Власотинце, днес в Сърбия, ненавършил 37 години. За датата има разминаване в източниците: Българското национално радио посочва 3 октомври, а други публикации и справочни материали – 4 октомври 1944 г.

Дъщеря му Мария Хаджийска по-късно цитира мисъл от неговата студия „Личности и характери“: „На нас не са ни нужни герои, защото те се появяват в кризисни времена, а мирен живот, в който няма нужда от героични саможертви.“ Самият Хаджийски обаче загива именно в едно от най-кризисните времена на XX век, оставяйки след себе си книги, които и днес се използват като ключ към българското общество.

Източници: archives.bnr.bg, old-news.bnr.bg, trud.bg