На 30 октомври 1922 г. Бенито Мусолини пристига в Рим, за да поеме мандата за съставяне на ново италианско правителство. Срещата с крал Виктор Емануил III в двореца Квиринал идва след дни на политическа криза и мобилизация на фашистки отряди около столицата.
Датата често се посочва като деня, в който Мусолини става министър-председател. По-точно е да се каже, че тогава той получава мандата. Формалното встъпване на първото му правителство е на 31 октомври 1922 г., когато министрите полагат клетва пред краля.
Маршът към Рим и решението на краля
Фашистката мобилизация започва на 27 октомври. Между 25 000 и 30 000 привърженици на движението, известни като „черните ризи“, се насочват към Рим, като заемат железопътни гари, административни сгради и комуникационни служби в различни части на Италия.
Премиерът Луиджи Факта подготвя указ за обявяване на военно положение. На 28 октомври Виктор Емануил III отказва да го подпише. Факта подава оставка, а кралят избира да възложи съставянето на правителство на Мусолини, вместо да използва армията срещу фашистките отряди.
Самият Мусолини остава в Милано, докато неговите привърженици се придвижват към столицата. На 29 октомври кралят го кани да поеме задачата по формиране на кабинет. На следващия ден фашисткият лидер пристига в Рим и представя състава на бъдещото правителство.
Началото на две десетилетия управление
Първият кабинет на Мусолини не е изцяло фашистки. В него влизат представители на различни политически сили, армията и монархическия лагер. Това позволява на Мусолини да започне управлението си в рамките на съществуващата конституционна система, макар че властта му е подкрепена от заплахата за насилие и натиска на фашистките формирования.
На 16 ноември 1922 г. Мусолини представя правителството си пред Камарата на депутатите. В речта си той заявява: „Можех да превърна тази глуха и сива зала в бивак на отрядите, но не пожелах.“ Изказването показва едновременно демонстрацията на сила и намерението му да представи идването си на власт като избор, направен в рамките на държавните институции.
През декември 1922 г. парламентът предоставя на правителството широки правомощия за реорганизация на данъчната система и публичната администрация. През следващата година законодателни промени укрепват позициите на фашистите, а след изборите през 1924 г. политическата система постепенно е превърната в диктатура.
Мусолини остава министър-председател до 25 юли 1943 г. Назначаването му на 30 октомври 1922 г. се превръща в повратен момент за Италия и поставя началото на фашистко управление, продължило повече от две десетилетия.
Източници: upi.com, theguardian.com
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА