Най-древният предтеча на човека е живял преди 7,2 милиона години на Балканите

Историята на съвременните хора се е зародила на Балканите преди 7,2 милиона години. Това твърдят група международни учени от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, които представиха нова теория за еволюционната линия, водеща към човека. Това съобщиха от Националния природонаучен музей при БАН.

Международният научен колектив, ръководен от проф. Мадлен Бьоме от Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген и от проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН, дава подробно обяснение и обосновка на твърдението си в две статии, публикувани в едно от най-авторитетните научни списания - PLOS ONE.

В тях е представена новата гледна точка за времето и мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.

Знаем, че най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога обаче, е започнало отделянето на човешката линия от тази на примвтите и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията.

Според съвременните теории разделянето е станало преди около 5-8 милиона години и това се е случило в Африка.

Двете изследвания, публикувани в PLOS ONE, сега представят друг "сценарий" за началото на човешката история. Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан). В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид - на изкопаемия хоминид /представител на човешкото семейство/ Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

Втората статия изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус /Anancus sp./, преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция.

Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е на 7,24 милиони години, а тази от Пиргос - на 7,175 милиона години.

Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек), чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен. С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и с източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.

Някога прочутият френски палеонтолог Ив Копенс изтъкна ролята на засушаването на източноафриканските ландшафти за еволюцията и изправянето на предчовеците, като нарече този процес East Side Story. Днес имаме повече основание да свържем тази еволюция с една "North Side" Story, посочват от Националния природонаучен музей.