Днес преди обед почина Теодора Захариева, председател на Български пациентски форум и Центъра за защита правата в здравеопазването, съобщи БГНЕС.
Повече от 10 години Теодора се бори не само с тежката диагноза рак, но и с бездушието на институциите. Тя беше първата, която приживе осъди Министерството на здравеопазването за това, че не са й осигурени навреме животоспасяващи лекарства.
Още през 2004 година Теодора Захариева застана с протест пред сградата на Министерството на здравеопазването, като си свали перуката след тежката химиотерапия. Делото, което Захариева води срещу държавата, продължи 3 години и 8 месеца. Съдът й присъди обезщетение в размер на 100 хиляди лв за нанесени непоправими щети върху здравословното й състояние.
Средствата, които спечели от делото срещу МЗ, тя вложи в пациентска организация за обучение на хора, болни не само от онкологични заболявания, но и с други страдания, да отстояват правата си пред държавата и да се чувстват пълноценни хора.
През 2009 година Теодора беше удостоена от Български хелзинкски комитет за Човек на годината на 10 декември, когато целият свят отбелязва приемането на хартата за човешки права на ООН.
Опелото на Захариева ще бъде в София, а погребението – в Панагюрище, където е родена.
Поклон пред паметта й!
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ....
Тези от министерствата трябва да метат улиците доживот.Само се подиграват с хората.
14:10 07.01.2012
2 ВИП АМГ
14:16 07.01.2012
3 гост
Всеки българин трябва да се бори и да защитава правата си
15:43 07.01.2012
4 силвиян
15:48 07.01.2012
5 силвия
16:01 07.01.2012
6 гост
16:16 07.01.2012
7 mitko
17:03 07.01.2012
8 Petar
17:07 07.01.2012
9 Иракли Иракли
негодниците остават!!!
С това тежко заболяване,тя беше боец!!
Поклон пред паметта им!
17:19 07.01.2012
10 Гост
18:07 07.01.2012
11 гост
20:02 07.01.2012
12 Антонина
20:42 07.01.2012
13 Илиана
20:42 08.01.2012
14 gosth
Аз имах честта да я познавам лично. Тя беше невероятен чове! Мила, състрадателна, но и в същото време непримирима, силна и борбена.
Никога няма да я забравя. Лошото е, и най- вече тъжно е, че хубавите хора си отиват бързо. Тя правеше много добрини и щеше да продължава да прави, ако не беше тази коварна болест. За съжаление тук, в България е толкова трудно всичко. Всички сякаш все едно живеем насила, неспособни сме да живеем пълноценно, заслепени сме от материалното и от песимизма си, отколкото от това да се вслушаме в гласа на сърцето си.
Почивай в мир, Теди!
10:28 09.01.2012