Защо избрах ролята на любовница?

Извънбрачната връзка винаги е в резултат на непълноценни отношения

Публикувана: 24 Юни, 2018 00:30
14 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 6315
Защо избрах ролята на любовница?
Снимка: Shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ

Любовницата прекарва празничните дни сама. Или с приятели. Или с роднини. Но не и с НЕГО. Срещите им са винаги преди и след това. И въпреки всичко – защо някои жени се съгласяват да имат връзка с женен мъж? Доскоро се смяташе, че тя носи единствено душевна болка и позор. Едва ли обаче съвременната жена мисли така. Днешните любовници осъзнато следват чувствата си и носят отговорност за избора си.

Защо независими и уверени в себе си жени доброволно се съгласяват на второстепенна роля в живота на любимия си мъж?
Да разнищим причините, ни помагат сексологът Жислен Пари и психоаналитикът Саверио Томасела.

Защото засега не планирам да се омъжвам

28-годишната Карина преживява връзка след връзка, при това нито една не продължава повече от няколко месеца. „Какво ме интересува дали е женен, или не? Той мами съпругата си, не аз. В момента, в който отношенията ни започнат да се усложняват, аз ги прекратявам. И влизам в нова връзка. Необходима ми е любов, ненавиждам самотата.“

Съвременните жени се съгласяват да са в ролята на любовницата, защото тя им „гарантира независимост от мъжа и ги освобождава от патриархалния модел на отношенията – обяснява Жислен Пари. Това им дава възможност да насочват усилията си към други цели.“

Саверио Томасела определя тези жени като вечно търсещи удоволствия: „В детството си те са били презадоволени. Всяко тяхно желание е било изпълнявано и сега те не се способни да направят компромис в търсенето на удоволствие.“

А Жислен Пари смята, че ролята на любовница може да е временен етап от живота на една жена: „Подобни персони са прекалено егоцентрични, не се стремят да се омъжат на всяка цена и, възможно е, да са прекалено заети с учене и с кариера.“

Защото ми е важна любовта, а не статусът

„Да се омъжиш, не е природна потребност, а натрапчив стереотип на обществото – убедена е Пари. Какво ти дава бракът? Социален статус, чувство на защитеност, секс, възможност да имаш деца и помощ при възпитанието им, материална подкрепа, душевна близост. С изключение на първото всички потребности могат да бъдат удовлетворени и при друг вид отношения.“

32-годишната Ани среща Никола преди 10 години и по това време той е женен от също толкова години.

„Наясно бях от самото начало, че няма да се разведе – спомня си тя. В същото време знаех, че той е единственият мъж, от когото искам да родя дете. Сега имаме двама сина. Димитър идва при нас, помага ни.“ Тайните семейства не са рядкост днес. Но по-често с този проблем към психолог се обръщат жените. Защо?

„Колкото и да е тъжно да се признае – казва Жислен Пари, обществото все още възприема любовницата като пропаднала жена и крадла на чуждо щастие. А фактическото двуженство – като доказателство за мъжка сила.“

Защото имам ниско самочувствие

Любовта несъмнено носи удоволствие. Но тя е съпроводена с тревожност и изисква немалки душевни загуби, а когато е с женен мъж – още и несигурност за утрешния ден, постоянен страх от загубата, необходимост да делиш любимия човек с друга и винаги да си в ролята на втората. Не е възможно при това положение самолюбието ви да не страда, отбелязва Саверио Томасела:

„Ако сте попаднали в ситуация, която ви се струва без изход, или постоянно си избирате чужди мъже, трябва да се замислите къде е причината.“

Второстепенната роля в живота на мъжа повтаря положението, което момичето е заемало в детството си или през пубертета с братята и сестрите си.

„Ако братята и сестрите й са я принизявали или пък родителите й са обръщали повече внимание на другите деца, самооценката на момичето е понижена. Лидия е на 22 г., когато среща женен мъж, по-възрастен от нея, с когото преживява страстна четиригодишна връзка.

„В дома му висеше халатът на жена му, подобен на този, който носеше майка ми. Едновременно изпитвах и тъга, и странен възторг. Психотерапията ми помогна да видя истината: в тази история аз се опитвах да видя изчезналия от живота ми след развода с майка ми баща.“

Почти всички героини, които са споделили историите си, признават, че на тях им е познато мъчителното очакване, тревогата, отчаянието, пише rozali.com. Дали много от тях са успели да се чувстват по друг начин, когато пред тях стои перспективата да прекарат празниците сами?

„Важна е не ролята, а същността на отношенията напомнят специалистите. Колко сте близки с този мъж – реално, а не в мечтите си? Доколко ви удовлетворяват тези отношения? Помагат ли ви да растете, да се развивате, носят ли ви радост? Единствено, отговаряйки на тези въпроси, можете да разберете дали имате намерение да продължавате в същия дух. Какъвто и избор да направите, той си е ваш и само вие знаете дали е правилен, или не.“

Защото вече съм омъжена

Наталия е на 39 г., има дете и мъж, котот8о навремето е обичала. Но според думите й, за 12 години брак любовта и страстта са изстинали.

„Потънах в работата и във възпитанието на децата. Докато не срещнах Антон. Връстници сме, той също е женен и има деца. Веднага се разбрахме, че за развод и дума не може да става. Всички мои приятели живеят така. Имат семейство и...любими. Защо изневеряват? Често причината е една – всички те търсят любов. А в брака вече не я намират. Но да променят живота си, да се развеждат, да делят деца и имущество – им се вижда страшен и дълъг процес. Или просто ги мързи.“

Едно е сигурно – извънбрачната връзка винаги е в резултат на болни и непълноценни отношения в двойката на съпрузите. И ако вие разбирате, че ви тегли към изневяра, постарайте се да се спрете и да спасите брака си.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери