"Портите на ада" най-накрая може да бъдат затворени, обяви президентът на Туркменистан

„Портите на ада“, които горят непрестанно вече 50 години в пустинята Каракум може би най-сетне ще бъдат затворени. Това свое намерение обяви президентът на Туркменистан в свое скорошно изявление по държавния телевизионен канал на Туркменистан.

На 8 януари, Гурбангули Бердимухамедов призовава властите в страната да „намерят решение за потушаване на пожара“, позовавайки се на опасения за здравето на хората, живеещи в близост до горящия кратер, както и за пропуснати бизнес възможности, пише сайтът livescience.com, позовавайки се на информация на агенция AFP.

„Губим ценни природни ресурси, за които бихме могли да получим значителни печалби и да ги използваме за подобряване на благосъстоянието на нашия народ“, каза Бердимухамедов.

"Вратата към ада" се появява в началото на 70-те години на миналия век по време на сондаж за природен газ и нефт край селцето Дервезе в туркменистанската пустиня. Вместо това обаче, екипът от съветски геолози се натъква на подземна кухина (каверна). Заради сондите почвата се срутва и сондажната платформа с цялото оборудване пада в зейналата дупка. За щастие при инцидента няма пострадали хора.

Образувалата се яма е с диаметър около 70 метра и дълбочина от 20 метра, а от нея започва да изтича отровен метанов газ с тревожна скорост. За да спрат изтичането на газа учените нарочно запалват огромната дупка. Тогава те били сигурни, че пламъците ще угаснат бързо, но те горят непрестанно вече пет десетилетия.

Светлината им се вижда от Дервезе всяка вечер. По подходящ начин името "Дервезе" означава "порта" на туркменски език, така че дупката получава името "Порта към ада".

Днес кратерът е туристическа забележителност, която привлича много хора от цял свят.

Въпреки потенциала на „Портите на ада“ като туристическа атракция, президентът на Туркменистан Курбангули Бердимухамедов нарежда на местните власти да намерят начин да потушат пожара и да запълнят кратера, след посещението си там през 2010 г. Според него този „вечен огън“ може да изтегли газта от други подземни находища на пустинята, възпрепятствайки жизненоважния износ на енергия на страната.

През 2013 г. обаче, частта на пустинята Каракум, където е кратерът, е обявена за природен резерват.

"Портата на ада" е включена и в епизод от поредицата на National Geographic Channel Die Trying. През 16 юли 2014 г. в епизода „Огнен кратер“, известният пътешественик и изследовател канадецът Джордж Коронис става първият човек, спуснал се на дъното на кратера, за да проведе изследвания и да събере проби от екстремофилни микроорганизми. Той успява да намери бактерии, които живеят в дъното на кратера в условия на високи температури. Тези бактерии не се срещат никъде другаде на повърхността на Земята и се чувстват чудесно, живеейки в малка екосистема на дъното на горещия кратер.

Въпреки че кратерът фокусира общественото въображение като загадка и е обявен за „Портите на ада“, кратерът не е нищо повече от геоложка аномалия и сам по себе си не представлява особен интерес в геоложки или географски аспект. Това, че този джоб с газ е на повърхността, предизвиква потъването на почвата и да създаде естествена депресия. Това позволява на бавно излизащия природен газ от голямо по-дълбоко находище на природен газ както да се натрупва, така и да изгаря, без да бъде изгасен от вятъра и бързо разреден. Газът от подобни, по-малки течове на газ в района се разпръсква бързо от пустинния вятър.

Срутването в Дервезе довежда до ефекта на доминото, срутват се нови кратери, които отделят природен газ, съставен предимно от метан. Това представлява голям проблем, тъй като метанът поема целия наличен кислород във въздуха. Страхувайки се за живота на местните общности и дивата природа, учените правят същото - палят ги.

Вечните огньове по света

Подобни феномени има и в други части на света. В съседен Ирак петролното поле Баба Гургур и неговата газова пещ горят повече от 4000 години. Този огън в древността е описан от Херодот и Плутарх.

"Горящата планина" в Австралия има слой въглища, който тлее под повърхността.

В Азербайджан има друга "горяща планина", Янар Даг, позната от древни времена. Пламъците с височина метър в огнена ограда дълга около десет метра се издигат от дупки в пясъчници в основата на отстъп под склон на планината Янар Даг, разположена на 27 км северно от Баку на Каспийско море. Запалването на този "вечен огън" се е случило в древността и за него съобщава още венецианският пътешественик Марко Поло през 13-и век. Янар Даг е бил обект на почит от изповядващите зороастризъм, наричани още поклонници на огъня.

Дори и ние, в България, си имаме свой природен "вечен огън". Наричан с любов "Огънчето" на платото до село Камен бряг, газът, изтичащ от метална тръба, гори вече десетки години. Той е любимо место за романтично настроените младежи, които летуват в каменните ниши на стръмния бряг.