Властта създаде нетърпимост към лекарското съсловие

Случаят с побоя над екипа на Спешна помощ в столичния квартал „Овча купел” в нощта срещу събота не е прецедент, който да ни шокира, коментира председателят на Етичната комисия към Българския лекарски съюз проф. Милан Миланов.

В предаването „Тази сутрин” по bTV той изрази разочарование, че законът пази 15-годишното момиче, станало повод за нападението заради наличието на 4 промила алкохол в кръвта му, но няма закон, който да пази колегата му д-р Красимир Йорданов. „Това ли е държавата, в която българите искат да живеят?!”, попита проф. Миланов.

Според него властта е създала тежка нетърпимост към лекарското съсловие, особено през последните четири години със случаи като „бебето от фризера” от Горна Оряховица и изявленията на бившия премиер Бойко Борисов от началото на мандата му, че заплатите на лекарите не трябва да надвишават тези на министъра.

„Ако един народен представител напада словесно полицай, който е висок два метра, и той скача като петле около него, а полицаят не може да направи нищо като държавен служител, хората имат от кого да вземат пример”, посочи проф. Миланов, визирайки спора на лидера на „Атака” Волен Сидеров с униформен служител пред парламента в първия ден от работата му.

Заслужаваме ли да останем без Спешна помощ?

След нападението в малките часове на съботния ден лекарите от Бърза помощ заплашиха с масов протест, който щеше да остави България без спешна помощ. „Протестът е, за да покажем, че сме гилдия, че сме по-добри, че имаме ум, разум и сме страхотни лекари,” обясни проф. Миланов, според когото лекарското недоволство не цели да накаже гражданите въобще.

„Спомняте си как биеха кондукторите, защото искат билети, как биеха горските – тази „демократичност” трябва да бъде прекратена,” заяви председателят на Етичната комисия.

Мнението му подкрепи и бившият социален министър и председател на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков. Той смята, че проблемите в здравеопазването идват не толкова от законодателството в сферата, колкото от прилагането му. „Всичко това е резултат от загубата на доверие - всеки сам търси решение на проблемите си и раздава правосъдие. Обществото ни няма нагласата да спазва правила. Прийомите на мутрите пак станаха ежедневие. Развалено е цялото общество,” констатира Нейков.

Пациентът в пресата на НЗОК и болниците

Като основен проблем в здравната сфера проф. Миланов посочи управлението на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и подчерта, че е наложителна оставката на шефа й д-р Пламен Цеков. Лекарското съсловие настоява за нея от месеци.

„При последните три правителства пациентът беше сплескан в пресата между НЗОК, от една страна, и болницата и лекарите, от друга. Той трябва да бъде изваден от тази система. Пациентът не трябва да бъде връщан, никой не трябва да го кара да плаща за измити прозорци и запалени лампи,” категоричен бе Милан Миланов.

Той отправи критики и към системата на делегираните бюджети и клиничните пътеки, които според него са лишили пациента от избор.

Структурни реформи в сектора

Проф. Миланов коментира и необходимостта от промени в здравеопазването, като посочи, че най-спешно е необходима структурна реформа в сектора, но не чрез затваряне на болници, подчерта той. „В същото време се чуват заявки за реформиране на частта финансиране и собственост,” отбеляза той.

„В момента няма друго послание освен това, че ще похарчим повече пари”, коментира Иван Нейков заявените досега намерения на новото правителство. По думите на бившия министър, с каквото и да се заемеш в социалната сфера, все си закъснял – и за безработицата, и за трудовото законодателство, и за хората с увреждания.

„Тезата за откриване на 250 000 работни места, която после беше преформулирана в „създаване на условия за разкриване”, е невярна и в двата й варианта,” посочи Иван Нейков. Според него трябва да бъдат положени повече усилия в областта на самонаемането в българската икономика, в посока на което обаче не се чували никакви послания.

Милан Миланов и Иван Нейков бяха единодушни, че е необходимо мегаминистерството на труда и социалната политика да се раздели в две ведомства – на здравеопазването и социалните грижи и на труда.

Накрая председателят на Балканския институт по труда и социалната политика отхвърли твърденията, че той е вероятният министър на здравеопазването в кабинета „Орешарски” с коментара: „Във всяка мъгла, която се заформи в България, има замесен поне един Иван, този път бях аз..."