Д-р Щонова изригна заради възмутителен медицински случай

„Когато прочетох това помислих, че халюцинирам. Замръзнах. Всичките ми представи за хуманност и съвест се разпиляха.“ По този начин започна една от последните си публикации д-р Неделя Щонова в личния си Фейсбук профил.

Повод за гневния ѝ пост е информация, че пациент с карцином на простатата осъди болница, след като се оказва излъган, че туморът му е бил отстранен. От думите на д-р Щонова стана ясно, че за случая разказа адвокатът по медицинско право Мария Шаркова, която представлява пострадалия по гражданското дело в съда.

Ето какво още пише д-р Щонова за случая (без редакторска намеса):

„Историята на Я. Х. накратко е следната:

Той постъпва в болницата за да бъде опериран от рак на простатата. Лечебното заведение обаче няма право да извършва операции на простата, защото не разполага с екипа, изискван от медицинския стандарт.

Вместо да уведомят пациента, лекарите пристъпват към операция, като отчитат към здравната каса, че оперират чревна непроходимост. Това е и вписано в медицинските документи, като уж покрай това са извадили и простатата на пациента.

Уведомяват пациента, че простатата е премахната, а заедно с нея и откритият карцином.

По-късно обаче се установява, че пациентът е излъган - органът му е бил само частично отстранен, а ракът оставен вътре в него и в резултат той, ракът, продължавал да се развива в организма на човека.

Като следствие от тази лъжа процесът авансира. След множество изследвания се оказва, че повторна операция не е възможна и пациентът преживява лъчелечение, като до края на живота си ще бъде и на хормонална терапия.

Съдът приема за лекарска грешка некачественото лечение, заради което заболяването на пациента прогресира.”

Това направо е разстрелващо!

Що за увреден човек и мозък трябва да си, за да правиш имитация на лечение?!

И да излъжеш пациент с рак по този безочлив и брутален начин?

И да му причиниш всички последващи усложнения и страдания?! На него и близките му?! Защо?!?!

За пари?!

Това е долно и противоестествено.

Случката ехти в главата ми като свръхзвуков писък.

Но не за това тръгнах да пиша.

Може би контрастът ми е нужен, като отправна точка и сега искам да споделя нещо съвсем различно.

Когато преди няколко седмици баща ми постъпи в болница един непознат симпатичен младеж с бяла манта дойде при нас и каза:

- Д-р Щонова, здравейте, аз съм Стоян, студен медицина трети курс. Сега съм стажант в това отделение. Бях на Вашата лекция в МУ Пловдив, по повод 24-ти май. Останах впечатлен и размислен дълго след това. И ето сега тук, на терен в болницата, искам да помогна с каквото е необходимо за Вашия татко.

И го направи. По прекрасен и честен начин. Помагаше ни с всичко - медицински манипулации, документация, отношение, даваше ми информация за татко, когато той беше в реанимация. Беше изключително внимателен и прецизен.

С негово позволение публикувам какво ми написа Стоян една вечер:

- Но не слагайте моя снимка, моля Ви, нека е само текст.

“Д-р Щонова, аз искам да стана добър Лекар, но преди всичко се опитвам да бъда достоен Човек, какъвто сте и Вие! Изпитвам състрадание към човешкото нещастие и силно вярвам, че благата дума и коректното отношение помагат много на болните. Изобщо не се притеснявайте, ще помагам с каквото мога, за мен, ако оставя част от добротата в някой човек - било то в баща Ви, или в другите пациенти, или във Вас - това ще е грандиозен успех за мен.

Знайте, че винаги когато имате нужда от помощ или човек, с когото да поговорите - съм насреща. А, за изпита - не се притеснявайте, не искам изобщо да Ви ангажирам, аз хигиената я взех, скъсаха ме по социална медицина.
Самият факт, че отново сте готова да помогнете в този труден за Вас момент, говори за това какъв Човек с огромно сърце стои насреща.

Нека всеки нов ден ни дари с любов, щастие и силна вяра!!

И често си мисля, може би така е с живота - вярваш, бориш се, бориш се с него и в един момент, когато се обърнеш назад осъзнаваш, че вече си остарял и усещаш, че вече нямаш същите сили… а животът си тече и не спира и все изисква от теб. И така, докато най-накрая не разбереш, че важното е не да се борим с живота, а да се научим как да го живеем този пуст Живот, като оставяме у хората вяра… и добро…”

Хора, това не ви ли просълзява?!

Мен - да.

Тези думи са на един български студен медицина, трети курс.

Колко чисти и колко трогателни са.

Колко е лесно да бъдем лоши…

И колко е трудно да бъдем добри и качествени!

Но точно такива хора трябват на България днес.

Хора със съвест!

И вътрешна чистота.

Образовани, честни, справедливи, с добри сърца и раздаващи се на хората!

И вижте, има ги!

Има ги и те не са измислица, а живеят в Пловдив / примерно / и помагат на пациентите там.

Зная, напълно съм наясно, че по цял ден, всеки ден, навсякъде по света, се случват ужасни неща. Непрекъснато се случват ужасни неща.

Но от все сърце пожелавам на всички - нека съдбата ни среща с истински добри хора и лекари. Моля се.

Стоян Иванов ти си човек, бъдещ лекар, със съвест!

Ти ми връщаш вярата в много неща…

Прекрасно е, че те има!

Благодаря ти“, написа д-р Щонова и отбелязва в публикацията си студента Стоян.