Кои са 10-те най-екстремни метеорологични явления от 2024 г.?

2024 г. е поредната най-топла година в историята на метеорологичните наблюдения и първата, през която ще бъде премината границата от Парижкото споразумение за климата от 1,5 °C. Затоплянето на климата в съвремието се дължи най-вече на увеличената концентрация на парникови газове в атмосферата вследствие на изгарянето на изкопаеми горива. Тази година влияние има и явлението Ел Ниньо, което временно допълнително затопли атмосферата. Светът продължава да става свидетел на множество рекорди и опасни явления, пише climateka.bg.

Климатичните промени не само водят до повишение на температурата, но и увеличават значително вероятността за настъпването на екстремни метеорологични явления, както и нарастване на честотата на вече съществуващи такива, според IPCC. Вероятността за едновременното или последователното настъпване на екстремуми, известни като съставни събития, също нараства.

Статията е преглед на 10 от най-сериозните явления, за които установена такава връзка. Включени са най-вече анализите на научната мрежа World Weather Attribution (накратко WWA), която специализира върху изследването на климатичните екстремуми по света. Въпреки, че опасни явления има и в нашата страна, като пожарите по време на едно от най-горещите лета за последните десетилетия, най-тежките събития са се случили в други райони по света.

През февруари южната брегова част на Западна Африка е засегната от необичайно високи температури надхвърлящи 40 °C. Метеорологичните служби на Гана и Нигерия издават предупреждения за горещини.

Тази гореща вълна е особено опасна, защото е съчетана с голяма влажност на въздуха, което значително увеличава риска от топлинен удар. Когато е горещо, човешкото тяло произвежда пот, за да се охлади, но с увеличаване на влажността потенето става по-малко ефективно.

За тази цел от World Weather Attribution изследват „топлинния индекс“ в региона — показател, който включва както температурата, така и влажността, за да отрази физиологичното въздействие на екстремните условия.

Максималните температури на въздуха в Западна Африка достигат до 36 °C в периода 11-15 февруари, но в същото време топлинният индекс е бил около 50 °C, дори до 60 °C в някои места.

Климатичните промени са направили този температурен екстремум 10 пъти по-вероятен и с 4°C по-горещ, сочат резултатите от проучването. Ако глобалното затопляне надмине 2°C над нивото от преди Индустриалната революция, подобни събития ще се случват веднъж на всеки две години и ще станат с още от 1 — 3°C по-горещи. В същото време, преди затоплянето на климата почти няма шанс за такова събитие.

Горещото време е необичайно и поради факта, че настъпва през февруари, а в района то обикновено се отчита през март и април. Но дори и тази гореща вълна да се беше случила тогава, тя пак щеше да бъде рекордна.

В Нигерия лекарите съобщават за увеличаване на броя на пациентите със заболявания, свързани с горещините — хората се оплакват и от лош сън заради високите нощни температури. Вълната настъпва по време на финала на футболния турнир за Купата на африканските нации в Кот д’Ивоар, което принуждава организаторите да въведат по време на мачовете „почивки за охлаждане“, за да могат играчите да се рехидратират.

Официалните данни за последиците от горещата вълна са силно ограничени, именно затова тези събития са известни като „тих убиец“, тъй като последствията стават ясни по-късно (често след години при анализ на данни за смъртност за годината, ако такива изобщо са налични).

През пролетта и лятото интензивни валежи довеждат до наводнения и до общо над 1000 човешки жертви и над 2600 ранени в района. Хиляди остават без дом и множество земеделски земи са потопени. Най-сериозни са събитията от април и май.

В Пакистан първият период на интензивни валежи започва на 12 април. Образуват се мощни наводненията. Повредени са повече от 450 училища и 5000 къщи, а повече от 100 души загиват. Последвалите проливни дъждове в цялата страна, нанасят допълнителни щети на сградите и реколтата и унищожават огромни полета с готова за жътва пшеница.

Афганистан също бива засегнат от поредицата смъртоносни наводнения. Там щетите са по-големи заради сухата зима, което прави почвата по-малко способна да поглъща вода. Около 70 души загиват през април, след като внезапни наводнения разрушават близо 2000 къщи. На 10 май страната е засегната от друг период на интензивни валежи, особено в североизточната ѝ част, в резултат на което стотици хора губят живота си, а много се водят изчезнали. Унищожени са около 9100 глави добитък и 20 800 акра земеделска земя.

Данните от наблюденията показват, че валежите в региона през април и май са с 25% по-обилни през последните 40 години. Според оценка на World Weather Attribution, конкретно за тези наводнения е трудно да се определи роля на климатичните промени. От мрежата стигат до заключението, че явлението Ел Ниньо в Тихия океан удвоява вероятността от екстремните валежи, които са засегнали Афганистан и Пакистан през пролетта на 2024 г.

През април и май рекордно високи температури довеждат до тежки последици в южната половина на азиатския континент. От Израел, Палестина, Ливан и Сирия на запад до Мианмар, Тайланд, Виетнам и Филипините на изток, температурите надхвърлят 40 °C в продължение на много последователни дни. Горещините са особено тежки за хората, които живеят в бежански лагери и неофициални жилища, както и за работещите на открито.

Регистрирани са стотици смъртни случаи в повечето от засегнатите страни. Горещините оказват силно въздействие и върху селското стопанство, като причиняват щети върху реколтата и намаляване на добивите, както и върху образованието — налага се милиони ученици да преустановят учебния процес. Освен това се влошават и без това несигурните условия, в които се намират вътрешно разселените лица, мигрантите и хората в бежанските лагери и конфликтните зони в Западна Азия. В Газа екстремните горещини влошават условията на живот за 1,7 милиона разселени хора.

Екстремните горещини в Южна Азия през сезона преди мусоните стават все по-чести. Две предишни проучвания на World Weather Attribution показават значителна човешка роля в увеличаването на екстремните горещини в региона и през последните две години. Подобни събития на тазгодишнитие са около 30 пъти по-вероятни и значително по-горещи (Фиг. 4).

В сегашния климат този вид екстремни горещини не са рядкост за районите на Западна Азия и на Филипините и вече се очаква да се случват веднъж на 10 години. За целия район на Южна Азия изключително топъл април като този се очаква да се случва веднъж на 30 години.

Климатичните промени значително са усилили тези явления – във Филипините събитието би било невъзможно без тях, докато в Западна Азия вероятността за такава гореща вълна е нараснала около 5 пъти, като освен това горещите вълни са станали съответно с 1,2 °C и 1,7°C по-топли.

В сравнение с това, явлението Ел Ниньо, което беше активно през 2024 г., е повишило температурата на тези горещи вълни с около 0,2 °C. При бъдещото затопляне до 2 °C вероятността за такива горещи вълни ще се увеличи още 2 пъти за Западна Азия и 5 пъти за Филипините.

В края на май и началото на юни в югозападните части на САЩ, Мексико и северните страни от Централна Америка настъпват продължителни екстремни горещини с множество температурни рекорди. В Мексико Сити, разположен на 2240 м. надморска височина, са отчетени рекордните 34,7 °C на 25 май, а в градчето Сан Хуан Баутиста Вали Национал на 26 май — 48 °C, най-високата в щата Оахака.

До началото на юли в Мексико бяха отчетени 125 смъртни случая, свързани с горещините. Екстремната жега се дължи на явлението топлинен купол – бавноподвижен център на високо атмосферно налягане, в който поради низходящите движения, въздухът значително се нагрява.

Засушаването допълнително влошава ситуацията, като то увеличи замърсяването на въздуха, намали наличието на вода, поради което намалява производството на електроенергия от ВЕЦ и доставките на електроенергия.

От World Weather Attribution разглеждат дните с най-високите максимални температури – 3-7 юни, и на най-високите минимални – 5-9 юни. Резултатите показват, че такива максимални температури през май-юни, каквито са регистрирани тази година, се очаква да се случват приблизително на всеки 15 години в днешния климат. В сравнение с около 2000 г., когато глобалните температури са с 0,5 °C по-ниски от сегашните, когато такива събития са се очаквали 4 пъти по-рядко – само веднъж на 60 години.

Въпреки, че нощните температури по време на това събитие не са екстремни, вероятността да бъдат отбелязани такива в момента е с около 50% по-висока на годишна база, докато в началото на хилядолетието подобни събития са се очаквали само с 13% вероятност на година.

В отделни райони обаче нощните температури са безпрецедентно редки – с вероятност да се случат веднъж на 1000 години.

Като цяло, предизвиканото от човека затопляне прави отчетените максимални температури с около 1,4 °C по-високи и около 35 пъти по-вероятни. За нощните температури повишението е с около 1,6 °C и с около 200 пъти повишена вероятност. Тези тенденции ще се запазят при бъдещо затопляне и събития като това ще бъдат много често срещани в свят с 2 °C, при което биха се случвали веднъж на 4 години.

Пантанал – най-голямата тропическа влажна зона в света, разположена в Бразилия, е подложена на силно необичайни условия на горещо, сухо и ветровито време, което води до огромни по площ горски пожари.

Пикът на пожарния сезон обикновено е през август и септември, но тази година юни е изключителен – за един месец са опожарени около 440 000 хектара (което съответства на 4400 кв. км. или на около 4% от площта на България), което е значително по-голяма площ от предишния рекорд за юни от 257 000 хектара и далеч надхвърля обичайната изгоряла площ за месеца от около 8 300 хектара.

Разположен на границата с Боливия и Парагвай, Пантанал обхваща повече от 15 милиона хектара. Влажната зона се наводнява сезонно от ноември до април, а след това се отводнява през сухия сезон от май до октомври. В нея се срещат огромен брой уникални видове, дом е на много групи от коренното население, осигурява важни екосистемни услуги за околността, подпомага поминъка на десетки хиляди животновъди, фермери и рибари и съхранява огромни количества въглерод в земите.

От World Weather Attribution установяват, че в свят без климатични промени, условията от това лято биха били много редки – само веднъж на 161 години. В днешния климат, тези условия вече може да се очакват веднъж на 35 години, а в бъдеще, ако планетата достигне нива на затопляне от 2 °C, тази вероятност може да се удвои до веднъж на 18 години.

За да проучи доколко нетипични са метеорологичните условия през юни тази година, научният колектив анализира данни за температурата, вятъра, валежите и влажността през последните 45 години. На графиката (Фиг. 6) са представени средногодишните валежи и максимална дневна температура в Пантанал за периода 1979 – 2024 г. От нея се вижда, че през последните 45 години средната температура в Пантанал се повишава, а общата сума на валежите намалява.

В средата на септември в обширен регион от Централна Европа, който включва Полша, Чехия, Австрия, Румъния, Унгария, Германия и Словакия, падат много интензивни валежи в следствие на преминаване на циклона „Борис”. Отбелязани са множество местни и национални рекорди за сумите на валежа.

Явлението е изключително с това, че валежите са едновременно и интензивни, и значителни по площ. Почти 2 милиона души са пряко засегнати от наводненията, като най-сериозните последици са в градските райони на граничния регион между Полша, Чехия и Австрия. Общо 27 души губят живота си. Всички страни имат прекъсвания в електрозахранването, което довежда до затваряне на училища, фабрики и болници.

Въпреки, че няма зачестяване на циклони от типа на „Борис”, според метеорологичните наблюдения през последните десетилетия, вероятността от обилни четиридневни валежи в района е станала около 2 пъти по-голяма, а интензивността им е нараснала с 10% спрямо прединдустриалната епоха, според World Weather Attribution.

При сценарий за бъдещо затопляне до 2 °C, валежите от сходно събитие ще нараснат с още 5% и ще станат с още 50% по-вероятни в сравнение с настоящето. Тези оценки обаче подценяват очакваните промени, отбелязват още от WWA.

Циклони от типа на „Борис” са много рядко срещани, а валежът е безпрецедентен, и най-вече климатичните промени са довели до нарастване на валежа, според анализ на мрежата ClimaMeter.

Добрата новина е, че тези събития са прогнозирани от метеорологичните служби и благодарение на системите за ранно предупреждение броят на жертвите е значително по-малък от подобни наводнения в Централна Европа през 1997 и 2002 г. Въпреки това, всяка човешка жертва означава, че е нужно още подобрение на тези системи.

На 26 септември ураганът „Хелийн” от 4-та категория по скалата на Сафир-Симпсън с максималната постоянна скорост на вятъра 220 км/ч достига сушата във Флорида. Тропическият циклон носи силни ветрове, екстремни валежи и бурни вълни в крайбрежните райони.

През следващите 2 дни, ураганът навлиза във вътрешността на страната в посока север-североизток (Фиг. 10) и води до интензивни валежи в голям регион – по-голямата част от щата Джорджия, западните части на Северна и Южна Каролина, източната част на Тенеси и южната част на Вирджиния. Ураганът причинява обширни и безпрецедентни внезапни наводнения в много от тези региони. Най-малко 227 души загиват, а близо 2 милиона остават без ток.

Това е най-смъртносоният ураган в Атлантическия океан от 2017 г. насам и цялостно в САЩ след урагана „Катрина” през 2005 г.

Оценката на влиянието на климатичните промени върху тропическите циклони е по-сложна спрямо други явления, тъй като тези бури имат много характеристики — валеж, вятър, площ, плюс факторите, които ги формират.

Ключов фактор за образуването на тропически циклон е температурата на морската вода, която трябва да бъде поне 26 °C. Температурата в Мексиканския залив по време на преминаването на „Хелийн” е рекордно висока.

Анализът на два района по траекторията на бурята показва, че в съвременния климат толкова интензивни валежи като тези от урагана „Хелийн“ се случват веднъж на около 7 години в крайбрежния регион на Флорида и веднъж на 70 години във вътрешността на САЩ, в района на Централните и Южните Апалачи.

И в двата региона общите валежи са били с около 10% по-значителни поради климатичните промени, а сумите на валежите през 2-дневните и 3-дневните периоди с най-големи валежи са станали съответно с около 40% и 70% по-вероятни поради климатичните промени.

Ако светът продължи да изгаря изкопаеми горива, глобалното затопляне ще премине 2 °C над нивата отпреди индустриализацията и тогава вероятността от силно интензивни валежи в двата региона ще се увеличи с още 15 – 25%.

Статистически анализ на WWA показва, че климатичните промени са причина за увеличаване с около 150% на броя на подобни урагани (сега средно веднъж на 53 години, в сравнение с всеки 130 години) и съответно, че максималните скорости на вятъра при подобни бури сега са с около 6,1 м/с (с около 11%) по-силни.

На 29 и 30 октомври районът Валенсия в Източна Испания е засегнат от изключително силни валежи. При последвалите наводнения загиват над 200 души, повече от 400 души са разселени, а стотици хиляди губят достъп до вода и електричество. Броят на жертвите е най-високият при наводнения в Европа от 1967 г. насам.

Интензивният валеж се дължи на явлението DANA — изолирана депресия, зона с по-студен от околния въздух, във високите нива в атмосферата.

В средиземноморския регион на Източна Испания екстремните валежи като наблюдаваните, често се дължат именно на DANA. Tези системи генерират източни ветрове, които носят топъл и влажен въздух от Средиземно море навътре в сушата. След това този въздух се издига нагоре по сложния релеф на Източна Испания, което води до значителни валежи по крайбрежието и често предизвиква внезапни наводнения.

Валежи от този тип са изключително редки. Според ClimaMeter и World Weather Attribution количеството на валежа в такава ситуация е нараснало със съответно 15% и 12% поради затоплянето на климата, а толкова интензивен валеж е вече 2 пъти по-вероятен.

Само за 30 дни страната е засегната от 6 тайфуна, а няколко от тях са едновременно активни в региона. Преминаването на толкова много тропически циклони в рамките на месец не е наблюдавано досега. Тайфуните унищожават живота и поминъка на повече от 13 милиона души и разрушават значително местните ресурси и инфраструктура. През ноември е поставен и рекорд за едновременна поява на 4 именувани бури в Тихия океан – най-много от началото на записите през 1951 г., според Японската метеорологична агенция.

За сравнение, обикновено през ноември се наблюдават само 3 именувани бури в целия басейн, като една от тях достига статут на супер-тайфун (с максимална постоянна скорост на ветровете над 240 км/ч).

„Настъплението” започва с тропическия циклон „Трами“ в края на октомври, който отнема повече от 12 живота и постави началото на едномесечните дъждове в северната част на Филипините. Следва супер-тайфунът „Конг-Рей”, който преминава северно от Филипините, преди да достигне сушата в Тайван.

След това тайфунът „Йиншин” връхлита най-големия и населен остров в страната — Лусон, с ветрове със скорост от 240 км/ч, което налага евакуацията на 160 000 души, а тайфуните „Тораджи” и супер-тайфунът „Усаги” носят със себе си триметрови вълни и проливни дъждове. Безпрецедентният месец с екстремни условия приключва на 16 ноември, когато супер-тайфунът „Ман-Йи” достига сушата във Филипините с максимални постоянни ветрове от 195 км/ч.

Икономическите загуби възлизат на близо половин милиард щатски долара. Само заради циклоните „Трами“ и „Конг-Рей“ загиват над 160 души, а повече от 600 000 са разселени. Засегнати са над 9 милиона човека в целия регион.

Поради на затоплянето на климата, условията за образуването на тайфуни с такава сила са около 7 пъти по-вероятни, а възможният максимален интензитет на такъв тайфун е увеличен с около 4 м/с (14,5 км/ч), според World Weather Attribution.

При днешния климат, затоплен с около 1,3 °C, такова събитие се очаква веднъж на всеки 15 години. Това е с 25% по-често, отколкото в климат без глобално затопляне. При климат, по-топъл с 2 °C в сравнение с прединдустриалния период, очакваме поне 3 големи тайфуна, връхлитащи в една година, на всеки 12 години.

Тропическият циклон „Чидо” е сравнително малък по площ, но много интензивен — от 4-та категория, с ветрове, достигащи до 250 км/ч.

Между 11 и 16 декември той първо преминава над островите до Югоизточна Африка – Мавриций, Мадагаскар и Майо, а след това и над северните райони на Мозамбик. Най-много щети има във френската задморска територия Майо, най-югоизточния остров от Коморските острови, където това е най-силната буря за последните 90 години.

Явлението изравнява със земята районите, в които живеят най-бедните хора в колиби с ламаринени покриви. Хиляди остават без вода и 85% — без електричество, a над 100 000 от общо 320 000 души население на Майо са без дом заради бурята.

До този момент има официално потвърдена информация за 35 загинали и 1400 ранени. Френският президент Еманюел Макрон посещава Майо след бурята, като влиза в пререкание с местни жители, които настояват за незабавна подкрепа.

На 15 декември циклонът достига сушата в източната част на Мозамбик и излива 250 мм валежи в рамките на 24 часа. Националният институт за управление на риска и бедствията (INGD) на страната съобщи, че има 768 ранени, а повече от 622 000 души са засегнати от природното бедствие.

Климатичните промени вече са причина за обострянето на екстремните метеорологични явления. Те засягат непропорционално най-бедните и уязвимите хора.

Доклад на Международната търговска камара разлгежда 4000 събития между 2014 и 2023 г. и заключва, че щетите възлизат на 2 трилиона долара, а пряко засегнатите жертви за приблизително 1,6 милиарда долара. Икономическата цена обхваща и разходи за инфраструктура, селско стопанство, прекъсвания в доставките, миграция и увеличаване на социалното неравенство.ши.

Само през 2022 г. и 2023 г. икономическите щети достигат 451 млрд. долара, което представлява 19% увеличение в сравнение със средното за предишните 8 години.

Вероятно е и поради пропуски в данните, но особено в по-слабо развитите региони, истинската икономическа тежест да е 10 пъти по-висока, отбелязва се още доклада.

Икономическите последици от едно екстремно метеорологично събитие за по-малките, уязвими държави може да бъде особено тежко, като в някои случаи надвишава цялата годишна продукция на страната. Например, ураганът Мария през 2017 г. води до икономически разходи, които са над 300% от брутната добавена стойност (БДС) на Доминика за тази година.

Поради зачестяването на екстремни събития е нужно да се намали по-нататъшното затопляне на климата и да се инвестират повече средства в защита на обществата.

Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.