Защо бял дим обявява избора на нов папа?

Вече близо осем века Католическата църква използва строго пазения ритуал на конклава, за да избере своя нов духовен водач – папата. Самата дума „конклав“ идва от латинското cum clave, което означава „с ключ“ – кардиналите-избиратели буквално се заключват зад дебели врати, за да проведат в пълна изолация своите деликатни и сакрални обсъждания.

Най-разпознаваемият символ на конклава е димът, който се издига от комина на Сикстинската капела – визуален сигнал към вярващите по света за резултата от гласуванията. Черният дим означава, че нов папа все още не е избран. Белият дим – че Църквата има нов водач.

Тази практика, въпреки своята драматичност и почти мистичен характер, е съвременна адаптация на една от най-старите форми на комуникация в човешката история – сигналите с дим. От хиляди години насам народи по целия свят – от Северна и Южна Америка до Китай и Австралия – са използвали дима, за да предават съобщения на големи разстояния: за опасности, за събирания, за новини или за наближаващ враг.

Различните култури са разработили сложни техники – използване на различни растения, мокри или сухи материали, дори прекъсване на димната струя в определени ритми – за предаване на специфични послания.

Католиците също използват дим в ритуалите си – под формата на тамян. От латинското incendere („изгарям“), ароматният дим на тамяна символизира молитвата, която се издига към Бог. В Псалм 141:2 се казва: „Нека молитвата ми се издигне пред Тебе като тамян“, а в Откровение 8:3–5 ангел принася тамян заедно с молитвите на всички вярващи.

Тамянът е възприет от юдейските храмови обреди и от церемониите на гръцкия императорски двор. В литургията се използва за почит към Евангелието, олтара, даровете на хляба и виното, кръста, великденската свещ, дори тялото на починал при опело.

По време на конклава димът е единственото разрешено средство за комуникация между кардиналите и външния свят. Гласовете се броят, бюлетините се изгарят в специална пещ, а цветът на дима съобщава дали е избран нов папа.

Изгарянето на бюлетините датира поне от 1417 г., а първият комин е монтиран на покрива на Сикстинската капела чак през XVIII век. Първоначално наличието на дим е сигнализирало, че не е избран папа, а липсата му – че има такъв. От 1914 г. тази логика се обръща: черен дим – няма избран папа, бял дим – има.

Инцидент през 1958 г., когато влажна слама не успява да се запали навреме и димът сменя цвета си от бял на черен, създава объркване сред хилядите вярващи на площад „Свети Петър“. Това води до решението следващите папски избори да използват химически съставки, гарантиращи ясен цвят на дима.

През 2013 г. Ватиканът официално обяви формулите:

• За черен дим се използват калиев перхлорат, антрацен (съставка на катран) и сяра.
• За бял дим – калиев хлорат, млечна захар и борова смола.