Колко ще ни струва въглеродът?

Коментар на Генади Кондарев за Климатека:

След по-малко от две години Европейският съюз въвежда СТЕ2 – новата Система за търговия с емисии, която за пръв път ще обхване и домакинствата и малките потребители. Какво означава това за цените на бензина, дизела, газа и въглищата? Ще поскъпнат ли токът и дървата? И къде е голямото предизвикателство за България?

От 1 януари 2027 г. Европейският съюз ще въведе нова разширена система за ценообразуване на въглеродните емисии – т.нар. Система за търговия с емисии 2 (СТЕ2), насочена към горивата за транспорт и отопление. Това е част от ревизирания регламент на ЕС за търговия с емисии (Директива 2023/959/ЕС), който разширява обхвата на старата схема (СТЕ1), приложима досега само за големи индустриални инсталации и производители на електроенергия.

СТЕ2 ще обхваща доставчиците на бензин, дизел, природен газ, въглища, отоплителна нафта и други въглеродно-интензивни изкопаеми горива, но не включва електроенергията, дървата за огрев или други биогорива (като пелети, биогаз, биодизел).

Най-големият шанс за България е да насочи приходи от СТЕ2 към по-добър транспорт и по-чист въздух

Целта на системата е да допринесе за постигане на климатична неутралност в ЕС до 2050 г., като направи използването на замърсяващи горива постепенно по-неизгодно спрямо алтернативи като електромобили, термопомпи, саниране на сгради, обществен транспорт и други нисковъглеродни решения. Приходите от търговията с емисии ще постъпват в Социалния климатичен фонд (СКФ) и ще се използват за подпомагане на домакинствата и малки и средни предприятия в прехода.

Как работи СТЕ2?

Системата ще започне с фиксирана средна цена на емисия от 45 евро на тон въглероден диоксид (CO2) през 2027 г., като постепенно ще премине към пълна търговия до 2030 г., когато цената ще се определя от пазара. Това означава, че при стандартен дизелов автомобил, отделящ около 2,6 кг CO2 на литър, надбавката към цената на горивото може да достигне 12–13 евроцента/литър при цена от 45 евро/тон (и над 20 евроцента, ако цената се повиши до 90–100 евро/тон, каквито са нивата в СТЕ1 през последните години).

Тази цена ще бъде плащана от доставчиците на горива, но реално ще се прехвърли и към крайните потребители.

Малко български домакинства ще бъдат засегнати и ще има ограничен риск по линия на отоплението

Около 48% от домакинствата се отопляват с електричество (НСИ, 2021 г.), а в градовете този дял вече достига над 70% (според данните в Социалния климатичен план). Електроенергията от инсталации на изкопаеми горива (ТЕЦ на въглища и газ) вече две десетилетия е обект на съществуващата СТЕ1 и не попада в обхвата на новата схема.

С други думи, досега сме плащали цена на въглерода чрез електроенергийния микс, но не сме плащали за горивата, които горим директно в малки инсталации като автомобилни двигатели или домашни печки и котли.

Най-засегнатите от новата схема ще бъдат домакинствата, които използват въглища и природен газ – те съставляват под 10% от всички. Според данните: под 4% използват природен газ, а около 5% – въглища. Следователно ефектът върху цените на отоплението ще бъде ограничен, макар и не нулев. За някои групи домакинства в градски условия, инвестирали наскоро в газови котли, новата цена на въглерода може да се окаже чувствителна тема.

Важно: СТЕ2 не засяга нито дървата за огрев, нито токаНовата схема обхваща единствено горивата с изкопаем произход. Електроенергията не е засегната – производството ѝ от инсталации на въглища и газ вече две десетилетия попада в рамките на съществуваща схема и не попада в обхвата на новата. Дървата за огрев, които се използват от около 36% от домакинствата и са вторият най-разпространен източник за отопление в страната, също не влизат в обхвата на СТЕ2. Това уточнение е важно заради появилите се спекулативни твърдения в публичното пространство.

Относително ограниченото въздействие върху засегнатите домакинства се потвърждава и от предвидените директни плащания за ползващите сезонната държавна помощ за отопление – в Социалния климатичен план компенсацията е едва 61 лв. за сезон, сума изчислена като достатъчна да покрие очакваното поскъпване на газ и въглища. Очевидно правителственият анализ е отчел минимално влияние.

Голямото предизвикателство идва от транспорта

В България има над 3 милиона регистрирани леки коли, като средната възраст на автопарка е около 15 години. Страната ни е прекомерно зависима от автотранспорта, който е доминиран от двигатели с вътрешно горене (ДВГ) – автомобили на дизел, бензин или автогаз – все изкопаеми горива, които попадат в обхвата на СТЕ2. Преходът отвъд тази технология е твърде бавен и не наваксва, като делът на електромобилите остава около 0.5%, а хибридите добавят още около 2%.

Липсва цялостен подход към алтернативните транспортни решения

Стимулите за преминаване към алтернативи са ограничени, като акцентът пада върху субсидии, но не и върху данъчни отстъпки, намалено ДДС или нефинансови стимули. Недостатъчно се мисли за нуждите на хората в периферни райони, за родителите с деца, възрастните, хората с намалена подвижност или с алтернативни нужди при пътуване. Липсват системни усилия за интермодална свързаност – прекачване между различните видове транспорт – и достъпен обществен транспорт.

За най-засегнатите домакинства от СТЕ2 предвидените директни плащания под формата на горивни субсидии възлизат на около 383 лв. годишно. Това е значително повече от директните плащания за отопление, което показва, че въздействието ще бъде по-осезаемо.

Колко ще струва СТЕ2 върху горивата?

От 2027 г. търговците на горива ще трябва да закупуват въглеродни квоти за всяка продадена единица гориво. При начална цена от 45 евро/тон CO2 (регулиран пазар) това означава:

При начална регулирана цена от 45 евро на тон на CO2 за периода 2027-2030 г. това означава:

Подробна разбивка на прогнозното повишение на цените в евро на различните видове горива при начална цена от 45 евро/тон CO2 (2027-2030 г.).

Какви са рисковете за България?

Съвпадение на няколко шока – въвеждане на СТЕ2, Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), еврото и евентуална либерализация на енергийния пазар в рамките на 2026–2027 г. може да доведе до ценова нестабилност, обществено объркване и популистка експлоатация.

Контрабанда, фиктивен износ и информационен вакуум за СТЕ2Съществуват рискове от горивна контрабанда и фиктивен износ, особено предвид границите ни с трети страни. България има история с измами в горивния сектор и е възможно изкуствено да се представя използването на биогорива, за да се избегне СТЕ2.Информационният вакуум допълнително подхранва спекулации и недоволство. До момента няма мащабна разяснителна кампания за СТЕ2 и Социалния климатичен фонд.

Затова е важно държавата и институциите да информират обществото ясно и навременно, за да се предотврати разпространението на популистки твърдения.

Проблеми в националния план

Социалният климатичен план на България съдържа добри мерки, но няма стратегически фокус. Транспортният компонент е слабо развит, липсват мерки за интермодалност, за обезпечаване с персонал и за постигане на синергии между социални и пазарни услуги.

Някои мерки изглеждат неефективно фокусирани – например високата стойност на ваучери за енергийно ефективни печки (до 900 евро), когато уреди от най-висок клас могат да се закупят наполовина. Мярката за подпомагане с дърва изглежда нецелесъобразна, тъй като тези горива не се облагат по СТЕ2 и няма икономическо основание за намеса.

Всяко предизвикателство е и възможност

Налагането на цена върху въглеродните емисии е ключова стъпка към справедливата декарбонизация. СТЕ2 е необходима реформа, която ще наложи постепенна трансформация към по-чиста и устойчива икономика. Успехът ѝ обаче зависи от готовността на институциите да приложат съпътстващи мерки, да комуникират ефективно и да адресират социалните неравенства. Ако това се постигне, преходът може да доведе до реални ползи за всички: по-чист въздух, по-добра свързаност и повече икономическа устойчивост.

Генади Кондарев е автор в Климатека. Той е икономист и експерт по климатични и енергийни политики с фокус върху планове, стратегии, икономически програми и геополитика в България и Централна и Източна Европа. Вече близо две десетилетия работи в пресечната точка между гражданското общество, институциите и бизнеса, търсейки решения, които съчетават екологични цели със социална отговорност и икономическа логика. Работил и работи за организации като Черноморския изследователски енергиен център, E3G, „За Земята“ и CEE Bankwatch Network, където се фокусира върху декарбонизацията на икономиката, устойчивото отопление и охлаждане, ефективното използване на публични средства и включването на засегнатите общности в процесите на промяна.