"Няма пари, но се дръжте!"

Стивън БЛАТЕР

Заглавието цитира крилатия израз на Медведев към сънародниците му, когато беше начело на руското правителство, адресиран по-конкретно до жителите на Крим през 2016 г. в отговор на оплаквания за оскъдни пенсии. Сега той става все по-универсален в контекста на нарастващите финансови проблеми за всички руснаци.

През септември 2025 г. Русия беше изправена пред доста сериозна горивна криза.

Устойчиво покачване на цените на бензина се наблюдава в повече от десет региона на федерацията, като тази тенденция започна през пролетта. Някои региони продължават да изпитват остър недостиг на гориво. Примерно - Забайкалието и Далечния изток. Жителите там трябва да чакат на опашка с часове на бензиностанциите. Междувременно в Крим и Приморието продажбите на гориво са ограничени и се предлагат само с ваучери.

И това е отличен пример за последиците от кризата, като борсовата цена на бензин А-95 се е увеличила почти четири пъти от юни насам (с 30%, надхвърляйки 100 000 рубли за тон). В същото време доставките от рафинериите в Комсомолск и Ангарск, които са ключови за региона, са намалели (съответно с 25% и 57%). Към 9 септември 2025 г. цената на бензин А-92 също се е повишила, достигайки 71 800 рубли.

На 28 юли 2025 г. руското правителство предприе ход за регулиране на вътрешния пазар чрез временна забрана за износ на горива, която беше в сила до края на август. Тази мярка обаче не даде очаквания ефект. Износът на петролни продукти (бензин и дизел) от Русия е сравнително малък, въпреки статута ѝ на основен износител на суров петрол. През първата половина на 2025 г. само 2,5 милиона тона бензин са били доставени на външните пазари, което представлява едва 14–15% от общото вътрешно потребление (17–18,5 милиона тона).

Коренните причини за кризата се премълчават както от руските медии, така и от местните власти. Вместо това, проблемите с горивата се приписват на „сезонни трудности“, особено по отношение на реколтата. Успешните атаки на украински дронове срещу петролни депа и рафинерии не се споменават от тях. Тези удари принуждават рафинериите да преустановят дейността си за значителни периоди (от няколко седмици до няколко месеца), в зависимост от причинените щети. Властите цинично наричат това "последствия от няколко отломки от свалени безпилотни летателни апарати“.

Докато властите отричат да има проблем, ударите с дронове и вътрешните грешки в изчисленията разрушават енергийния сектор. Руските власти настояват, че ситуацията с горивото е под контрол, но също така обвиняват гражданите, че създават изкуствен недостиг, като панически купуват гориво в туби. Недостигът вече е довел до липса на бензин и дизел за руските войски, дори за логистика до фронтовата линия.

Ключови съоръжения на руската петролна инфраструктура са систематично атакувани от украински дронове. В нощта на 12 септември 2025 г. крайната точка на Балтийската тръбопроводна система, нефтеното пристанище Приморск на Балтийско море, което е от решаващо значение за износа, беше ударено. Най-малко 17% от нефтопреработвателните заводи бяха принудени да затворят от началото на атаките, като основната причина са щетите, причинени от дронове.

През септември тази година цената на бензина (А-92, А-95) и дизела достигна рекордни нива поради комбинация от удари и други фактори.

Въпреки че Русия разполага със значителни петролни запаси, повечето от леснодостъпните находища вече са изчерпани. Западните технологии са жизненоважни. Те са жизненоважни за извличане на петрол от труднодостъпни недра. Без тях производството ще намалее, тъй като Китай и Иран нямат съответните иновации.

Фабриките, построени чрез сътрудничество със Запада, в момента не могат да бъдат бързо възстановени след нападенията поради ограничения и липса на западни части. Правителството, бизнесът и военните не успяха да защитят ефективно тези рафинерии и също така не успяха бързо да заменят западното оборудване с подобно.

Кризата с горивата се влошава от неефективната система за държавно регулиране, както и от удари с безпилотни летателни апарати. Министерството на енергетиката се опитва да управлява ситуацията ръчно. То е наредило на рафинериите да отложат планираните ремонти, за да наситят вътрешния пазар. Тази мярка обаче все още не е дала забележим ефект. Липсата на значителни запаси от гориво усложнява ситуацията. Решението на Централната банка да повиши основния лихвен процент доведе до рязко покачване на цените на едро, което направи по-малко изгодно за големите играчи и частните бензиностанции да държат запаси. Според експерти има само две решения на проблема: предлагането трябва да се увеличи или търсенето трябва да се намали. Очаква се спад в търсенето до края на септември поради сезонни фактори.

Има два начина за увеличаване на предлагането. Първият е да се увеличи вносът на гориво. Вторият е бързо да се ремонтират рафинерии, повредени от украински дронове. Последният вариант обаче е усложнен от липсата на технологии и компоненти.

Износът на петрол към международните пазари е умишлено приоритетен за Москва, където тя е ключов играч, вместо това суровинно богатство да се използва за намаляване на разходите за гориво за собствените ѝ граждани.

Въпреки че има капацитета да осигурява на населението си евтино гориво, Русия се възползва от статута си на основен износител на петрол, което води до по-високи вътрешни цени. Темпът, с който цените на горивата се увеличават значително, изпреварва ръста на доходите. Нарастващите разходи за живот, особено на горивото, надвишават покупателните възможности на гражданите.

Това е парадоксална ситуация: Русия е един от водещите световни производители на петрол, но цената на бензина за крайния потребител е по-висока, отколкото в Съединените щати, където цените също варират.

Какво е обяснението на факта, че страна, която е петролен гигант, продава гориво на населението си на по-висока цена от страна вносител, като например Съединените щати?

От години руските лидери, включително Путин и Шойгу, хвалят системата за противовъздушна отбрана на страната. Те казват, че тя е „една от най-добрите в света“.

Истината е, че настоящият брой системи за противовъздушна отбрана не е достатъчен, за да осигури надеждна защита на всички стратегически обекти, от европейската част на страната чак до Владивосток.

Съоръженията на нефтената инфраструктура вече не са адекватно защитени от противовъздушна отбрана. Тези съоръжения, които отдавна се смятат за гръбнак на руската икономика, включват нефтени рафинерии и горивни депа. Това създава уязвимост за инфраструктура, която преди това се е смятала за недосегаема, което е значителна промяна.

Източник: geopolitic.info