Дамаск отбеляза 1 година от свалянето на Асад. „Ал Джазира” предава директно тържеството с реч на Шараа, временен президент на Сирия, и фойерверки. Множество приветства, въоръжени мъже участват в нещо като парад, а жени, забрадени, махат с ръце със знака „виктори”.
На това честване лозунгът с послание към сирийсите кюрди с тяхната организация Сирийски демократични сили, SDF, е „ако не с политика, то с меч”.
Дамаск в прав текст казва, че „ако не се вразумят с политика, ще ги вразумим с меч”. Има лозунги и с „Бъдете търпеливи, Джазира”, чакали само инструкции. Повтаря се „нека Джазира бъде свободна” и „Сирия е една родина”. Но из някои улици има лозунги „Смърт на SDF”. Реакцията на сирийските кюрди е, че „враждебни лозунги бяха изричани от елементи свързани с министрество на отбраната в Дамаск, а това е манталитет на режима на БААС”. Явно сянката на фамилията Асад с неговата БААС не е изчезнала от Сирия.
Ден преди това конвои на турски въоръжени сили се спускат към Мамбидж. Плъзват слухове за нова операция с бронирани турски сили. Напрежението се засилва и причината се търси в забавянето на интеграцията на Сирийските демократични сили, SDF, и взаимното струпване на войски в Дер-ез Зор. Въпросът на сирийските кюрди за самостоятелно управление в териториите, които се контролират от тях, не е решен. Новите турски сили в Африн и Алепо предизвикват паника сред SDF.
Посещението на н-к ГЩ на турската армия, Байрактароглу, на 5-6 декември подхрани спекулациите за очаквано нападение, но официално се казва, че това е ”нищо повече от рутинна дейност”. Об щата картина обаче показва, че евентуална нова операция може да се окаже неизбежна. Бронирани машини са забелязани и в Африн, Расал ал-Айн и Алепо, а насочването им е към Мамбидж. В Дамаск се разпространяват информации, че и правителствени въоръжени сили се насочват към Дейр-ез-Зор.
Твърденията са, че Анкара е въоръжила тези сили отново. В отговор и SDF са се разположили в Дейр-ез-Зор. Информациите са, че Дамаск ще започне военна операция, а Турция ще подкрепи. От спецслужбите изтичат съобщения, че на сирийските кюрди са дадени 25 дни срок, за да финализират процеса за вливане в армията на Дамаск. До момента сирийските кюрди не са изпълнили споразумение от 10 март за интегриране в армията на Шараа. Отстояват свои искания за собствено суверенно управление в рамките на децентрализирана Сирия. Анкара подчертава, че „сирийското правителство ще започне операция за защита на собственото си единство и цялост, а Турция ще подкрепи”.
И за капак, Израел се опитвал „да разпали нещата”. Турция не допуска, че ПКК ще се присъедини към Сирийските демократични сили, SDF, и след това да се влее в армията на Шараа. Но и не отрича, че 2 хил турски кюрди от ПКК са се присъединили към SDF. Все пак Турция продължава обучението, вече втора група, на силите на Шараа и ги въоръжава непрекъснато. Байрактароглу се е срещнал с колегата си н-к ГЩ на сирийската армия, Абу Касра, и е инспектирал съвместния турско-сирийски оперативен център. Срещнал се е и с Шараа, което е знак, че ситуацията е тревожна.
Самият Шараа в реч в Доха обяви, че Сирия ще проведе избори в рамките на 4 години след 5-годишен преходен период. Явно трябва доста време за стабилизиране на управляващите в Дамаск. Но отбелязва, че има напредък в преговорите с Израел и се хвали, че има подобрение в доставките на ел.ток. Заварил Дамаск с 1.5 ч на ден подаване на ел.енергия, а сега били 12-14ч. Твърди, че „Сирия се движи към най-добрите възможни условия” и то при над 1000 въздушни удара на Израел върху сирийска територия и стотици нарушения на териториалната цялост на страната.
Съобщава, че Сирия работи с международни участници, за да гарантира изтеглянето на Тел Авив от територии, които е окупирал на 8.12. 2024г. Възлага надежди на споразумение от 1974 г т.е. над 50г между Сирия и Израел, но не посочва кой го е подписал от името на Дамаск. Но сега в преговорите с Израел участват и САЩ.
Тел Авив искал да има деполитаризирана зона, но Шараа пита кой ще я защитава. За него е съществено да посочи, че никое сирийско правителство не е успявало да постигне пълно съгласие с всички компоненти от населението на страната по време на преходен период. Звучи като оправдание, че на този етап не контролира всички територии с различните етнически общности в Сирия. Непрекъснато възникват проблеми, които са неприемливи, но Дамаск не е в състояние да изправи пред съд извършителите на нестихващите военни атаки между етнически общности и радикални групировки, което създава впечатление за несигурност и нестабилност в страната.
Но Шараа убедено твърди в Доха, че „Сирия изгражда бъдеще на модел на управление основан на институции, а не на отделни лица”. Казва и че „ в правителството ще се влиза само по заслуги”. Доста условни твърдения, но за него е по-важно преговорите със САЩ да позволят отмяна на санкциите на страната, за да се възстанови по-бързо държавата. Не забравя да обвини предишните управляващи за състоянието на Сирия и повтаря, че „наследството на Асад е тежко”. Сформирал е комисии за разследване на престъпленията през преходния период, включително в Сувейда, където въстанаха друзите, подкрепяни от Израел. Вече в условията на управление на Шараа.
Външният министър в Дамаск, Шайбани, поставя въпроса за изграждане на доверие и подчертава, че „няма да приемем никакъв подход, търсещ териториално предимство”. Голанските възвишения са част от преговорния процес, казва Шайбани, и твърди, че „Турция и САЩ са в обща тенденция”. Каквото и да означава това. Но за колегата му в Анкара, Хакан Фидан, „политиката на Турция за Сирия си има цена”. След Асад Турция била въвела „политика на отворени врати” и се полагали усилия за ред в Сирия и Газа. Но нямало да се преговаря с нови окупатори.
Всъщност въпросът с SDF наистина стои в рамките на отношенията САЩ-Турция. Те винаги са имали различия в оценките по темата за кюрдите. В случая в Сирия. Твърди се, че сега имало сближаване на позициите. На сирийските кюрди се предлагало споразумение с взаимно уважение, вяра и съвместно управление, ясен ангажимент за правата им и дори посредничество от страна на Турция.
По всичко личи, че или не се познава добре т.н. кюрдски въпрос, или се търси решения чрез водопад от обещания и мъгляви договорки, които са добре познати от десетилетия. Поне в Турция. И сега Анкара иска от Дамаск да ѝ се предадат някои кюрдски бойци на водещи позиции, а Шараа обещава да договори амнистията им. От своя страна Шайбани настоява да не се зацикля на тази тема и „да се остави този етап зад гърба ни”. За да „не се получи нов Афганистан”. Този път в Сирия.
Но във Вашингтон са на мнение, че санкциите към Сирия ще зависят от споразумението с SDF. Настоява се да се предостави от страна на Дамаск политическо пространство на сирийските кюрди т.е. на SDF. В противен случай санкциите ще бъдат възстановени. Шараа е уведомен, че Вашингтон ще наблюдава редовно новата власт в Дамаск в продължение на 4 години. В замяна на санкциите. Не било политически жест, а „условен процес”.
Условията към Дамаск са не само борба с терористични организации като „Ислямска държава”, а и премахване на чуждестранни въоръжени елементи от държавната структура, избягване на регионални авантюри и гарантиране на правата на малцинствата. Дамаск ще трябва да продължи сътрудничеството с SDF и да отвори политическо пространство за тази структура. За Вашингтон остава принципът, че SDF е основен елемент от стабилността в Източна Сирия. А за Дамаск облекчаването на санкциите от страна на САЩ е глътка въздух след тежката икономическа криза. Ясно е, че засега нещата са в застой.
Анкара не приема с възторг, че САЩ са изпратили нови подразделения в Североизточна Сирия, където са SDF. Засега само 20 камиона с военни машини, цистерни с горива и др. и то около Ханеке. Продължават и съвместните учения. Вече 4 дни. Счита се, че това е само стъпка от по-широк план за повишаване на нивото на готовност в региона. Държавният секретар Рубио вече обяви, че „Сирия е обърнала нова страница и предприема значителни стъпки.
И демократите, и републиканците в Камарата на представителите били за отмяна на санкциите към Сирия, но Шараа да не се връща към сектантски насилия. Имало и условия да се ограничи влиянието на Русия и Иран в страната, както и да се положат усилия за откриване на изчезнали американски войници. Русия и Иран запазват мълчаливо самообладание при тези изказвания. Москва действа по своя си линия и има преки контакти с Шараа.
А в Анкара са убедени, че щом в новата национална стратегия на САЩ, наречена „доктрината Тръмп”, има пряко позоваване на Турция при обсъждането на Сирия, значи доктрината на Тръмп може да работи в полза на Турция. Това е Сирия със сирийските кюрди, а във външната политика на Ердоганова Турция този регион е с приоритет. Времето ще покаже дали наистина ще има тандем Вашингтон-Анкара или Сирия може да се превърна в нов Афганистан. Предстои да се наблюдава.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА