Демокрация или автокрация: тази битка предстои и в България

Ако протестите ограничат влиянието на тандема Борисов-Пеевски, решаващата битка ще е между радетелите за развитието на България като западноевропейска държава и на бъдещата евроскептична партия на Радев, пише Г. Лозанов.

Българското мегасъбитие на 2025 година бяха протестите в края ѝ. Не само заради мащаба им (най-масовите през прехода), а и заради поколението Z , което през тях влезе в политическия живот. И се оказа шамар - както за старите играчи, преяли с власт, така и за евроскептиците, наточили се да им я вземат.

И на едните, и на другите новите млади показаха, че искат да живеят в демократична западна държава, в каквато имат самочувствието, че са се родили (след Виденовата зима) и вече са готови да я бранят. Участието им в протестите е демократична ценност, освен само по себе си, и с жизнерадостния си потенциал да събуди гражданския вот като цяло. Така че да не се завъртим отново в изборна спирала , чийто тавтологичен резултат се дължи на клиентелисткия, контролирания и купения вот.

Затова заплашените без него да па- паднат веднага скочиха: стига с тези „джензита“, да не бяха само те по площадите. Не, естествено, но тъкмо те с поколенческата си нетърпимост към политическата демагогия окуражават предишните поколения от демократичната общност, че идва краят на разочароващите компромиси. И представителите ѝ в парламента вече ще могат да правят политика не в сглобки, а в схватки с разпореждащите безобразията.

Очакване за демонтаж на модела Борисов-Пеевски

Площадното недоволство като бърз влак премина през три етапа – срещу бюджета, срещу правителството, срещу модела. Лекотата, с която предизвика оттеглянето на бюджета и оставката на правителството , създава очакване, че ще доведе този път и до демонтиране на модела, свързан с нерегламентирано разпределение на обществени блага (най-меко казано). Това изглежда възможно, защото носителите на модела (протестите ги идентифицират в лицето на Пеевски и Борисов ), които се заявяваха като твърди евроатлантици, от известно време плавно се придвижват към евроскептичната ниша, където отдавна са се разположили Костадинов и Радев . И защитниците на демокрацията ще могат едновременно да устояват върховенството на правото и проевропейската ориентация, вместо, както досега им се налагаше, в името на едното да се примиряват със заобикалянето на другото. И първо с Радев опитаха да се противопоставят на Борисов и Пеевски, после с Борисов и Пеевски на Радев, което двойно деморализира електората им.

За да не стане както с протестите от 2020 г.

Няма ли обаче и сега да тръгне отначало плаха, а след това безпардонна реставрация на модела, както след протестите от 2020 година, а и след предходните от 2013/14 година? Уволнението на Цънцарова не е ли демонстрацията, че и новите протести с нищо не могат да попречат „да бъде, както беше“ ?

Има две тенденции, които променят сякаш перспективата – вътрешно и външнополитическа. Вътрешнополитическата е консолидацията на представителството на демократичната общност около ПП-ДБ, вследствие и от собствения им негативен опит да търсят временни съюзници сред тези, с които се борят, вместо да привлекат тези, с които имат споделени ценности (без значение колко силни са в момента).

Израз на това разбиране е постигнатото споразумение за общ кандидат на демократичната общност в президентските избори. Защото добре помним как генерираният вот от протестите през 2020-а, чиято искра запалиха ДБ с акцията на Христо Иванов в „Росенец“ , беше разпилян от шарена некоординирана трупа – като започнем от шоумените от ИТН, които спечелиха изборите, без да са участвали в протестите, минем през неидентифицирани политически субекти като „Отровното трио“ и „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова заедно с ненадейно задвижилото се „Движение 21“ на Татяна Дончева, та стигнем до БСП, наследствен източник на препятствия по пътя ни на Запад и до откровено протестиращите срещу него ваксинирани антиваксъри от „Възраждане“ . Да не говорим за Румен Радев, който с вдигнатия си юмрук тогава спечели подкрепа за себе си, но я отне от ПП-ДБ в дългосрочен план.

Затова сега би трябвало да им е драматично ясно, че тяхното преимущество не е в политическите игри, а в ценностната солидарност, към която с днешна дата се присъедини и излязлото по площадите поколението Z. И шанса им е да защитават позицията си без недомлъвки, достатъчно радикално, както Асен Василев прекъсна онази злополучна комисия с репликата „Кой разпореди това безобразие“, станала граждански хит и изиграла роля, подобна на акцията на Христо Иванов в „Росенец“.

Външнополитическата тенденция е свързана с разклащането на либералния консенсус в евроатлантическите общества и постепенното им навлизане от епоха на либералната демокрация в епоха на автократите, където върховенството на правото отстъпва пред правото на силния.

Решителната битка предстои и в България

Процесът започна отдавна с терористичния натиск на ислямския фундаментализъм и продължи със стремежите на Кремъл за „нов световен ред“, съвпадащ със стария съветски и налаган със средствата на хибридната война (пропаганда плюс корупция) . Но когато с нахлуването на Русия в Украйна войната стана гореща, от другата страна на фронта до Украйна застанаха ЕС и САЩ във все още неразколебано единство. Докато Тръмп, сам склонен да постига целите си със сила, не превърна Путин от военнопрестъпник в партньор. Така фронтът между правото на силния и върховенството на правото се пренесе между САЩ и ЕС - с уклон тръмписти, подобни на Орбан, да претендират за властта и в ЕС. Те прокарват същия фронт вътре в отделните държави, като в съгласие с Тръмп приемат, че гледните точки на Русия и Украйна са равностойни (не на агресор и жертва) и трябва да се сключи сделка с Путин. Това им носи известна преднина, макар и не толкова бързо, колкото им се иска. По неизбежност решителната битка между защитниците на Обединена Европа и тръмпистите (някои от тях откровени путинисти) и по-общо между демокрацията и автокрацията предстои и у нас, може би още на следващите избори.

Евроскептичната ниша на тръмпистите, според новата политическа мода, започна да се пренаселва – извън нея в защита на върховенството на правото и проевропейската ни ориентация фактически са единствено ПП-ДБ. Делян Пеевски от най-запален евроатлантик и поддръжник на Зеленски остана само атлантик, като даже се обяви против всякаква по-нататъшна помощ за Украйна и се включи в тръмписко-орбановата битка със Сорос. Та чак парламентарната група на ДПС-НН внесе предложение, достойно за „Възраждане“ – да се създаде комисия, която да разследва фондацията на Сорос в България .

Бойко Борисов не подкрепи комисията, но напоследък говори за приятелските си отношения с Тръмп и Орбан, каквито преди демонстрираше с Меркел. Правителството с мандата на ГЕРБ пък веднъж гласува със страните в ЕС, които са за замразяването на руските активи, а втори път и с тези, които осуетяват използването им за военна помощ на Украйна. Така в геополитически контекст се сближават позициите на Радев, Костадинов, Пеевски и отчасти на Борисов - още повече, че те всички вкупом са срещу ПП-ДБ.

Каква България искаме?

Да теглим чертата: ако протестите разместят политическите пластове и ограничат влиянието на тандема Борисов-Пеевски, решаващата битка ще е между радетелите за развитието на България като западноевропейска държава в лицето на ПП-ДБ и евентуалната (вече социологически измерима) евроскептична партия „под юмрука“ на Радев . В такава ситуация ГЕРБ-СДС ще са в ролята на балансьор, а ДПС ще се свие до етническия си вот, доколкото и той не се е трансформирал в граждански, каквито податки вече има. „Възраждане“ ще бъдат „обезкървени“ от партията на Радев.

*** Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.