Тома Биков: Много малко хора от ПП - ДБ разбират в дълбочина т.нар. Възродителен процес

Много малко хора от ПП - ДБ разбират в дълбочина т.нар. Възродителен процес. Дори съм убеден, че не са наясно нито с етапите, нито с предпоставките, нито с последствията му. Факт е, че това е едно от най-големите престъпления, които българската държава е извършвала срещу свои граждани.

Това обобщи във "Фейсбук" Тома Биков.

За това престъпление няма наказани и то винаги се е използвало като политически лозунг в една или друга посока. Също като досиетата на ДС, чието отваряне не беше опит за помирение с миналото, а възможност за изява на един или друг партиен агитатор.

Впрочем, най-глупавият закон за отваряне на досиета беше приет от мнозинството на СДС през 2000 година. Закон, който предвиждаше досиетата да се отварят избирателно и само в полза на "нашите". "Нашите" доносници са по-добри от "вашите". Защо беше приет през 2000 година? Защото през 2001 година имаше избори и комисията на Методи Андреев трябваше да разчисти терена.

Така от 137 депутати на СДС само един се оказа с досие. Когато през 2007 година бяха отворени всички досиета, които бяха останали, се оказа, че агентурата сред демократическата общност се състои от доста повече от един човек.

Сетих се за това покрай помпозното ходене на Тюркян чешма от Мирчев и Божанов. Отново предизборно и отново с цел лозунг, статус във ФБ и клипче в тик-ток. Също като с досиетата, но и в крак с новите технологии. Това е банално, но и тъжно, защото се случва на гърба на невинни жертви.

Днес чета статуси, в които на мушката на двамата сълидери вече е Борисов. До вчера почит и помирение във ФБ, а днес отново на бой. Накрая ще има коалиция с Радев, скарване с Радев, бой по Радев и пак предизборни снимки и статуси... Толкова досадно, но и толкова неизбежно.

Пиша това, защото за разлика от сълидерите на ПП - ДБ се интересувам от темата с "възродителни процес" от поне 20 години и ми е омръзнало такива като тях да се изживяват като кампанийни морални стожери. Знам този тип мислене от времената на създаването на Реформаторския блок (участвах в този процес лично и с това се изчерпи интересът ми към демократическата общност), когато докато се чудехме какво да говорим пред медиите, един от многото бъдещи сълидери предложи да се брандираме като антикорупционна формация.

Така тръгнаха борбите за съдебна реформа. Като бранд. Сега са хвърлили око на Тюркян чешма и продължават да брандират. Да, сравнително некадърно, но достатъчно неприятно, за да бъде подминато. И този бранд ще бъде с резултата на бранда "съдебна реформа". Защото толкова могат.