Мълчаливата карта - коз на Анкара за Кипър

Светът не е само Украйна или Близкия изток, най-вече Газа и Сирия. Дори не е и Венецуела, където се очакват поредни военни действия след закани от страна на президента Тръмп. Нараства например военната и дипломатическа активност в Източното Средиземноморие, а това не е нищо друго освен сигнал, че регионалният баланс и там е на косъм.

Нормално е да се наблюдава и проследява процеса отблизо. Стъпките на САЩ за институционализиране на сътрудничеството с Кипър, гръцки, както го наричат, в областта на отбраната е достатъчно основание да се твърди, че Вашингтон „проправя път”.

В Камарата на представителите вече е внесен законопроект за премахване на оръжейното ембарго от 1987г на Кипър. В момента ембаргото е спряно с годишно одобрение от президента, но инициативата за постоянно премахване се тълкува като политическа воля за задълбочаване на отношения в областта на отбраната между САЩ и Кипър. Член на ЕС и признаван от всички, за разлика от Северен Кипър, т.н.ТРСК, Турска република Северен Кипър, която е призната само от Турция. След отделянето ѝ през 1974г. чрез турска военна инвазия на острова.

Не бива да се забравя, че от 1 януари 2026г Кипър ще председателства Съвета на ЕС, а това създава условия за координация по въпроси, свързани с ЕС и актуалните международни теми. Това на фона на засилено регионално геополитическо напрежение. И след ход преди председателството със среща в Париж между президента на Кипър Христодулидес и Макрон. Тази среща се разглежда като част от стратегията на Никозия за укрепване на международните съюзи. Изтеклите информации акцентират върху обсъжданите общи европейски подходи, поддържане на единството и устойчивостта в рамките на ЕС, текущите регионални и международни развития и разбира се – приоритетите на Кипър за председателството на Съвета на ЕС.

Подписано е споразумение за стратегическо партньорство между Кипър и Франция, с което се засилва сътрудничеството в отбраната и икономиката. Париж установява постоянно присъствие в Кипър. А подписите на Никос Христодулидес и Макрон са сложени на церемония в Елисейския дворец и с цел засилено сътрудничество в много области - отбрана, икономика, култура, иновации и образование. Както се казва, Кипър е на мода и не само заради откритите огромни количества газ в териториалните води на острова.

Всъщност за т.н. кипърски въпрос вече десетилетия не се намира решение, което да удовлетворява и Гърция, и Турция, но най-вече гражданите на разделената от 1974г държава. „Едрите звезди над Фамагуста” все още изгряват над пусти плажове, напуснати, рушащи се къщи и изтърбушени хотели. Анкара настоява за признаване на две държави – Южен Кипър и ТРСК като полага неимоверни усилия да представя „своя Кипър” на всяка международна среща с предложения да бъде признат като самостоятелна държава.

Това е така нареченото решение за две държави в Кипър. Атина от своя страна категорично отхвърля идеята и е склонна най-много на федерална държава. Защитата на киприотите т.е. кипърските гърци е основна задача на всяко гръцко правителство, независимо от факта, че Кипър има свое правителство и институции, които вече десетилетия отстояват собствена политика.Но е факт, че напоследък в Анкара се наблюдава „опасно мълчание за Кипър”.

След президентските избори в ТРСК изведнъж решението за две държави и признаване е избутано на заден план. Избраният президент Туфан Ерхюрман заявява готовност да се върне на масата за преговори с ООН и Кипър, гръцки, а в турското правителство в Анкара, казват, че цари мълчание. Прави впечатление, че дори фразата „решение за две държави в Кипър”, която непрекъснато се използваше от Анкара, напоследък не се споменава в последните парламентарни речи на министрите на външните работи и националната отбрана. В турските медии пишат, че има „омекване на реториката” след избирането за президент в ТРСК на Ерхюрман. Неговите послания и след изборите са за напредък към федерално решение. Той организира и срещите с кипърско-гръцката страна. Включително и в рамките на ООН.

Външният министър на Турция, Хакан Фидан, на 9 декември в реч пред Меджлиса, парламента, относно дейността на МВнР заявява „постигането на позицията, която ТРСК заслужава в международната общност, премахването на нечовешкото ембарго срещу кипърските турци са сред основните приоритети на Турция”. Подчертава, че Турция поддържа волята си да разработи положителен дневен ред с Атина и иска да види Егейско море и Източното Средиземноморие като регион на стабилност и просперитет.

На 11 декември министърът на отбраната Яшар Гюлер също подчертава, че „единственият изход за справедливо и трайно решение на острова е приемането на суверенното равенство и равнопоставения международен статут на кипърските турци”. В речите на двамата министри няма фразата „решение за две държави в Кипър ”. Официална Анкара явно не вижда проблем в преговорите, водени от Туфан Ерхюрман, но това „не е промяна в политическата линия”. Важна е позицията на Гърция, но надеждите са, че на изборите през 2026г в Кипър, гръцки, ще бъде избран някой с „по-мека, по-либерална реторика”, не като тази на „изключителния националист Христодулидес”.

Въпросът е защо след толкова години застъпване на тезата за две държави на остров Кипър и официална външна политика на „родината, Република Турция”, която настоява за „две суверенни държави”, сега Анкара мълчи във връзка с послания за „напредък към федерално решение”? Повтаряни на висок глас от новия президент на ТРСК Туфан Ерхюрман. Та в Левкоша, турската част от Никозия, нищо не се действа без одобрение от Анкара. Дали това мълчание означава одобрение или стратегически период на изчакване след главоломните събития по света? Може да се предположи, че Турция не е изоставила официалната си политика на две държави в Кипър, но съзнателно намалява остротата на реториката си заради международната конюнктура. Натискът от страна на САЩ, ЕС и ООН, променящият се баланс в Източното Средиземноморие и регионалните преговори изискват Анкара да използва по-гъвкав език.

Това просто означава, че се следва не политика на обрат, а е дипломатическа маневра за печелене на време. Но може да има временно разминаване между политиката на управляващите в Турция и тактическия подход на политическото ръководство на страната. Един вид Анкара поддържа решението за две държави като стратегическа цел, но Ердоган държи да се използва език, който „не затваря напълно вратите”. Изглежда като вътрешно противоречие, но явно е и опит да се представя образ на страна отворена за преговори и компромиси. Нещо, което често се демонстрира и относно Украйна. Има вероятност да е налице и сигнал за фактическа промяна на политиката за две държави. Няма яснота по темата, а това създава несигурност за ситуацията в ТРСК и гражданите ѝ. Казват, че най-опасното нещо в кипърския въпрос е именно липсата на яснота. Поговорката, че най-лесно се лови риба в мътни води е позната и при турците.

На Запад и в Кипър мълчанието на Анкара се възприема като „Турция смекчава решението си за две държави, федерацията е възможна и времето работи в наша полза”. Дали това означава обща основа, защото Турция отстъпва и е необходим още малко натиск, за да се постигнат резултати? И защо точно сега ще го прави Турция и срещу какво ще го прави? Кипърските турци определено ще искат открито обсъждане и пред обществеността на темата за нова федерация на остров Кипър. Да не става при закрити врати и неясни уговорки в стил сделка. Но като има мълчание от страна на Анкара се увеличават подозренията за задкулисни действия с различни тълкувания.

Печеливш от такава ситуация е гръцки Кипър, казват редица наблюдатели в Анкара. Но ако става въпрос за нерешителност, това не е неутралност, а възможност за другата страна да постигне своите цели. В Кипър и без това расте броя ва военните бази, които са и английски, на САЩ, на Франция, а присъствието и на други играчи е отдавна известно. Мирише на газ и модата Кипър е налице. Просто е близо до Близкия изток и Европа. Украински банки смениха руските, а мигрантите са неотменима част от пейзажа на острова. Кирения се казва на турски Гирне, но крепостта в този красив курортен център на ТРСК само подсеща, че английската военна база тук не е останала в миналото. Нормално е да се наблюдават внимателно събитията в тази връзка, защото не малко експерти по света говорят за война през следващите години.

А ако мълчанието относно идеи за федерализация на Кипър не е нищо друго освен влизане през задната врата в ЕС, тъй като Кипър е член на „клуба на богатите”, както се казва у нас? След като е известно, че граждани например на Германия от турски произход заемат важни позиции във почти всички партии в страната? Влиянието на Анкара е в кърпа вързано, казват вещи наблюдатели. Това е и причината за внимателно проследяване на протичащи процеси. Не само в Кипър.