Професор, доктор по политически науки,
преподавател по политически науки и философия
на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, посланик на мира и дружбата на Асамблеята на народа на Казахстан
Татяна Дронзина
За хора като мен, които професионално се интересуват от развитието на Казахстан, публичните изяви и интервюто на президента отдавна са ценен източник на информация за възгледите на част от политическите елити относно насоките на развитието на страната. Четиригодишното ми пребиваване в тая прекрасна и сурова земя с гостоприемен и трудолюбив народ, преминал през различни исторически изпитания, помогнал на стотици хиляди „непослушни“ да оцелеят при депортацията по времето на сталинския режим ме научи на още нещо – президентът е бащата на нацията и за него трябва да се говори по съответния начин. Просто това е част от традиционната политическа култура на региона. От добрия тон. От полагащото се – и самоподразбиращо се – уважение.
Но последното интервю на президента г-н Касъм-Жомарт Токаев ме накара да мисля, че не само страната навлиза в необратим етап на модернизация – модернизира се и политическия лидерски стил. Зад почти десетте хиляди думи на интервюто се очерта образът на един нов и неизмеримо по-ефективен лидер, непознат до този момент в Централна Азия. И не само там.
Вместо патерналистки, сакрализиращ или харизматично-популистки дискурс, Токаев демонстрира рационално-рефлексивен, технократичен и дори самокритичен стил, който по-скоро напомня на западноевропейска политическа култура, отколкото на постсъветския регионален канон.
В централноазиатски контекст държавният глава традиционно се представя като „баща на нацията“, носител на историческа мисия и морален арбитър. В това интервю Токаев съзнателно се дистанцира от подобна роля. Той не говори за себе си като за незаменим лидер, а като отговорен администратор на сложни, често непопулярни решения, поемащ политическа отговорност без героизация. Показателно е, че президентът открито признава структурни слабости: инфлация, „капана на средните доходи“, зависимост от субсидии, изкривени социални политики, корупционни практики. Това нарушава негласното правило за безпогрешност на върховната власт, типично за региона.
Особено нетрадиционен е изричният антипопулизъм на Токаев. Той не само не търси моментно одобрение, но открито заявява, че реформаторите рядко получават признание и че „историята е по-благосклонна към завоевателите и популистите“. Това е силно нетипично изказване за политически лидер в регион, където легитимността често се поддържа чрез символни жестове и социален клиентелизъм. В този смисъл Токаев изгражда образ на „нехаризматичен реформатор“, който разчита не на емоционална мобилизация, а на рационално убеждение и дългосрочна визия.
Личността на президента ясно се разгръща и чрез интелектуалния му език. Препратките към „диктатурата на закона“, „социалния договор“, когнитивните ефекти на социалните мрежи, културата на четене, технологичния вододел на изкуствения интелект и дори моралната икономика на данъчното облагане очертават профил на президент-интелектуалец, а не на традиционен властови патрон. В централноазиатските условия подобен дискурс е по-скоро изключение, тъй като предполага общество, способно да води сложен разговор за публичната политика, а не само да реагира на лозунги. И да, фактът, че се появява такъв лидер показва, че младата консолидираща се казахстанска нация вече е готова да бъде равностоен партньор в подобен нелек, но необходим диалог.
Още една нетипична черта е критичното и дистанцирано отношение към икономическите елити. Токаев не ги демонизира, но и не ги идеализира. Той настоява за „творчески патриотизъм“, морална отговорност и социална солидарност, без да прикрива напрежението между държавата и олигархичните структури. Тази позиция се различава от класическия модел на симбиоза между власт и бизнес, характерен за много постсъветски режими.
Може би най-съществената нетрадиционна черта на личността на Токаев е отказът от лична митология. В интервюто липсват: култ към личността; исторически месианизъм; апели към сакрална легитимност. Вместо това президентът говори за институции, процедури, закони, програми, индикатори и грешки. Това превръща образа му в модерен „институционален президент“, а не в символичен върховен водач.
Интервюто ясно показва, че Касъм-Жомарт Токаев представлява нетипичен за Централна Азия лидерски тип: рационален, антипопулистки, интелектуално ориентиран и институционално мислещ. От политологична гледна точка, интервюто не просто информира за политики, а разкрива трансформация на самия модел на властта в Казахстан, при която личността на президента играе ключова – и в този случай - нетрадиционна роля. Най-успешните азиатски страни са лидирани именно от подобни личности. Твърдо вярвам, че това важи и за Централна Азия.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Голяма реклама тая вечер на Казахстана
22:26 07.01.2026