Какво предстои при скачените съдове Иран и Сирия?

Самолетоносачът "Линкълн" на САЩ е в региона около Иран. Полетите до Израел са спрени. Напрежението нараства. Командирът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в Иран, ген.Мохамад Бакпур, твърди, че "пръстът е на спусъка".

Техеран предупреждава, че "всяка атака ще бъде посрещната с пълномащабен отговор" и още с "дори не се опитвайте". И дума няма за протести, арестувани и убити, с които данни беше пълна най-вече западната преса. В Иран се говори за тотална война, ако има атака. А Тел Авив трудно прикрива безпокойството от превантивен удар от страна на Иран.

Много анализи на водещи западни наблюдатели пишат за "подготовката за операция срещу Иран е достигнала критичен етап". Възможно е, но Тръмп има навик да прави и крачка назад, ако реакции сред съюзници, съмишленици или просто подкрепящи го имат резервирано, даже критично мнение за закани за дадени военни операции. Дори, когато Израел открито казва, че "завършихме подготовката си за американска атака". Говорят за "мащабна всеобхватна атака", която ще включва иранските системи за противовъздушна отбрана, командни центрове, съоръжения на иранската ядрена програма и ракетни платформи, разбира се. Техеран твърди, че са "напълно подготвени за най-лошия сценарий", но не крият и „че нивото на тревога "е достигнало своя връх". Някак не им се вярва, че това ще е тотална война, а предполагат, че американците предвиждат с натрупаните военни съоръжения само "ограничен конфликт".

Нахъсват се с "няма друг избор освен отговор с всички възможности, които една страна има, когато е под непрекъсната военна заплаха". Вкючва се и шефът на аерокосмическите сили на Революционната гвардия, ген Мусави, с "Тръмп говори много, но трябва да е сигурен,че отговорът ни ще бъде на място". Каквато и реторика да се използва от двете страни на барикадата, видно е, че в Тел Авив има опасения за сигурността и дори се говори за "сценарий на грешна преценка". Защото ако в Иран са решили, че САЩ ще атакуват, тогава превантивният удар е неизбежен. Един вид вместо преговори Вашингтон ще предпочете военна опция, а това крие изненади. Иран все пак не е Венецуела или Куба. И въпреки твърденията, че Москва и Пекин не са помогнали, "поради невъзможност", на съюзника си при т.н. 12-дневна война. Все пак Мосад е наясно, че Русия и Китай не афишират своите действия. Предпочитат по свои си причини и политики да действат зад кадър. Красноречив е фактът, че Иран издържа на този етап. Дори и при т.н. "цветна революция" с масовите протести, както я нарекоха в Техеран.

За тези неотдавнашни масови протести в Иран Хакан Фидан, външен министър на Турция, казва "тълкуването на реакцията на икономическите трудности като директно искане за падане на режима не винаги е реалистично". Имало много други "взаимносвързани динамики". Убеден е, че "приятелят винаги казва горчивата истина" и като приятел на Иран "ние казахме това, което трябваше да се каже". "Не искаме нова война в нашия регион, но има индикации, че Израел търси атака срещу Иран" заявява Фидан в предаване на NTV преди ден. И точно тук идва въпросът какво става в Сирия, защото ролята на Иран в тази страна бе водеща по времето на Асад. А днес Техеран е изтласкан от там с помощта на Анкара и подкрепата, казват, на САЩ. С дейното участие на Израел. Сложна политика с преплетени интереси и много задкулисие. С последици за целия Близък изток.

През последните 15 дни в Сирия митът за могъществото на Сирийските демократични сили,SDF, и военните формирования на сирийските кюрди,YPG, определено се е сринал. В Москва казват, че "американците приключиха с кюрдите", което е наистина катастрофа за тях. Изоставени от съюзника си, САЩ, обезоръжени и объркани сред потоци празни обещания за собствено държавно образувание, ако воюват за сметка на Вашингтон с "Ислямска държава", сега сирийските кюрди са оставени на произвола на управляващите в Дамаск. Сирийската армия ги прогони в близо 1/3 от територията, на която живеят кюрдите в Сирия. Започна се от два квартала на Алепо, за който в Турция казват, че е "изконен турски град още от времето на Османската империя". Последваха Ракка и Дейр ез-Зор, където са находищата на нефт и газ в Сирия, които вече са под контрола на армията на Дамаск. Стигна се до Хасеке и мечтата за държава Рожава се изпари.

Руснаците подчертават, че причината за трагедията на сирийскити кюрди с тези последни събития е "зле избран съюзник, всемогъщ, но винаги действащ само в своя изгода и предаващ повярвалите на обещанията за подкрепа". Сирийските кюрди са участници в свалянето на Асад, а в Иран кюрдите са били сред протестиращите срещу режима на аятоласите. Те са 40 млн в четири държави, но само в Ирак имат автономия -Иракски Кюрдистан със столица Ербил. Анкара се опасява,че доминото може да пропълзи и до Турция, където кюрдите са около 20 млн. Със същите мечти.

Това обяснява активността на Анкара не само при свалянето на Асад, провеждането на поне 4 военни операции в Сирия, позиционирането на турски военни части в страната с турски ред за организация на управление на населението, ролята в управлението на Дамаск с Шараа начело, но и в настоящите действия срещу SDF иYPG с турски военни формирования и експерти. Въпреки официалното отричане на турските власти. Подписано е споразумение за прекратяване на огъня за дни, но е удължено с още 15, защото трябва време да се прехвърлят в Ирак джихадисти от "Ислямска държава" от териториите, които контролират SDF и YPG. Докато всъщност затворите са били с отворени врати при боевете между армията на Дамаск и SDF. Нормално е да се предположи, че джихадистите са напуснали в посока родни места. В повечето случаи към Централна Азия или районите на уйгурите в Китай. Както се казва - да му мислят Москва и Пекин. Преди време Вашингтон бе поставил условия на Шараа да се справи и принуди чуждите джихадисти да напуснат Сирия. Вече е в ход. На този етап, казват, се демонтират структурите на т.н. Рожава, а е спряно и финансирането от САЩ т.е. не се изплащат заплати на бойците на кюрдите в Сирия. Няма доставки на оръжия и оборудване. Принудата е да се влеят в армията на Шараа.

Възражението им е, че те са повече от 100 хил, а Шараа разполагал само с няколко десетки хиляди.Как са ги прогонили от земите им тогава? Явно обединени чужди сили са действали. На лидера им Абди от Шараа е обещано, че ще стане зам.министър, ако изпълни исканията на Дамаск. На практика на сирийските кюрди се обещават по-малко права, отколкота са имали по времето на Асад. Остава им само право да ползват езика си, да спазват своите традиции и националният им празник, Навруз, да бъде признаван в Сирия. Руснаците няма как да не използват тези факти като коз, когато редят своите карти в Близкия изток, включително Сирия. В Москва преди време кюрдите дори имаха свое представителство, но днес тези времена са табу.

Западни коментатори твърдят, че Вашингтон са приели ролята на Анкара и Дамаск в последните събития в страната, защото иначе рискували да загубят по-широките си интереси в региона. Затова са оттеглили подкрепата за SDF и YPG и са посъветвали Израел да бъде само наблюдател. Иначе Тел Авив дълго време демонстрираше подкрепа за сирийските кюрди и стремежите им за автономия или федерализация на Сирия след свалянето на Асад. Днес Том Барак, посланик на САЩ в Анкара и отговарящ за процесите в Сирия, казва, че "не им дължим правото да създават независима държава. Няма да има свободен Кюрдистан, няма свободна държава Рожава.

Това, което им дължим е да им предложим разумен път в преходния процес към новата администрация в Дамаск". Имало и други алтернативи, ако това не се приеме. За САЩ не е приемливо да има конфронтация в региона. Още повече, че ще разпределят сирийския петрол, газ и редкоземни елементи, които са в районите на сирийските кюрди. И то в съгласие с Дамаск т.е. без неприятности, защото са обещали на Шараа укрепване на власт срещу пълно сътрудничество по въпросите на Израел, Ливан, Иран. Шараа щял да работи по "въпросите на Източното Средиземноморие и Кипър".Бил дал и уверения, че ще бъде "докрай с Тел Авив" т.е. ще нормализира отношения и ще съдейства за Голанскит възвишения и планината Хеброн.Каквото и да означава това. Територия срещу власт и сигурност? На кюрдите се предлага интеграция в "новия ред на Сирия", но дали това ще е трайно или ситуацията остава деликатна и крехка?

Чрез Барзани, лидер на Иракски Кюрдистан, Абди, лидер на сирийските кюрди, е потърсена помощ от Папата заради избиването на цивилни граждани в "Рожава". Също от Тел Авив, защото от там е имало доскоро подкрепа, но ситуацията е различна. Търси се мирен договор между Дамаск и Тел Авив при условия на Израел. Пренареждат се картите в Близкия изток, а Тръмп има и други интереси. Играе на много шахматни дъски. Счита, че при защита на израелските интереси в Сирия, Тел Авив ще стане по-сговорчив за Газа. И ще запази радарната си база в Хеброн. Докато Дамаск се надява, че след договор с Израел към Сирия ще потече мед и масло като при Йордания, когато се сключи през 1994г договора между Аман и Тел Авив.

Говори се за траен мир в Сирия, а Анкара "пие шампанско" заради срива на сирийските кюрди. Но има и гласове, че по-скоро ще има нова гражданска война в страната, защото разделението между етноси и религии, лошото състояние на икономиката и играта под чужда свирка водят до недоволство, което в тази страна се решава чрез военни действия. Асад би трябвало да го е осъзнал, а на Шараа явно му предстои.