Новинарска емисия за умопомрачени

Докато публично се кълнем в европейски ценности, задкулисно – тихо, на пръсти и на „коляно“ – България безропотно се нареди в коалицията на Доналд Тръмп „Съвет за мир“. Че вече май се оказа и грешка… Коалиция, в която от нас не зависи нищо, освен готовността да кимаме. Без дебат. Без позиция. Без достойнство. Въпреки ясно заявения европейски бойкот. Въпреки здравия разум. Въпреки собствената ни Конституция, ако щете. Някак изглежда като новинарска емисия за умопомрачени – да се даде нещо на журналята и хората.

И тук въпросът вече не е дали това е външнополитически провал. Въпросът е: откупуваме ли се? Откупуваме ли се за „Магнитски“?

Защото присъединяването към тази инициатива не идва от силна държава с легитимно управление, а от кабинет в оставка, излъчен от правителство, изметено от улицата. Решението е взето тайно, „на подпис“, в Министерския съвет – без обществено обсъждане, без официално съобщение, без дори елементарен опит за обяснение. По Борисов. По навик.

Същият този Борисов, около когото орбитира цялата властова архитектура. Същият този модел, в който Пеевски е неизговоримото име, а списъкът „Магнитски“ – срамната тайна, която всички се опитват да заметат под геополитическия килим. И когато виждаме как България „доброволно“ влиза в проект на Тръмп, срещу който Европа стои на дистанция, логичният въпрос е: какво точно се договаря и за кого?

По-късно – както винаги – Министерският съвет съобщава постфактум, че бил дал мандат за подпис, а парламентът тепърва щял да ратифицира. Същият този парламент, формиран с изборни нарушения, установени от Конституционния съд.

Ратификацията ще мине през ръцете на хора, които наричат гражданите „мръшляци“, които не желаят да слушат „Сульо и Пульо от незнайно къде“, които физически спират опозицията да говори. И точно те ще решават съдбовни въпроси на външната политика. Хора, които не би трябвало да решават нищо по-значимо от това дали да си купят хляб.

И всичко това ни се „продава“ като държавна политика. Като национален интерес. Като „за хората“.

Не. Това прилича на пазарлък. На опит за геополитическо откупуване. На жест към силния на деня с надеждата списъкът „Магнитски“ да стане по-къс, да изпаднат имена, демек. Или поне по-тих.

„За хората“ – но без хора.
„За държавата“ – но без държавност.
„За човека“ – и неговия „Магнитски“.