Джонатан Рауч за САЩ при Тръмп: Да, това е фашизъм

Доскоро се съпротивлявах да използвам думата с "Ф", за да опиша президента Тръмп. От една страна, имаше твърде много елементи от класическия фашизъм, които сякаш не пасваха. От друга страна, терминът е бил прекомерно използван до степен на безсмислие, особено от левичари, които те наричат ​​фашист, ако си противник на абортите или позитивната дискриминация. От трета страна, терминът е неясно дефиниран, дори от неговите привърженици.

От самото начало фашизмът е несвързана доктрина и дори днес учените не могат да се споразумеят за неговото определение. Оригиналната му италианска версия е била различна от немската, която се е различавала от испанската, която пък е била различна от японската.

Това пише в материал за списание The Atlantic Джонатан Рауч, старши сътрудник в Програмата за публична администрация в Института Брукингс. Най-новата му книга се казва "Пресечни цели: Провалената сделка на християнството с демокрацията".

Приех характеристиката на президента Байдън за движението MAGA като "полуфашистко", защото някои паралели бяха очевидни. Тръмп определено беше авторитарен човек и безспорно патримониалист. Отвъд това обаче, най-доброто описание изглеждаше психологическото, предложено от Джон Болтън, съветникът по националната сигурност на Тръмп през първия му мандат: "Той слуша Путин, слуша Си, слуша ги как говорят за управление, необременено от несътрудничещи законодателни органи, незаинтересовано от това какво може да направи съдебната власт, и си мисли: Защо не мога да направя това? Според мен това не означава да си фашист или да имаш теория за това как искаш да управляваш.

Просто е: Защо не мога да се забавлявам по същия начин, както те?" Преди година твърдях, че режимът на Тръмп е форма на патримониализъм, при който държавата се третира като лична собственост и семеен бизнес на лидера. Това все още е вярно. Но, както отбелязах тогава, патримониализмът е стил на управление, а не формална идеология или система. Той може да бъде наложен върху всякакви организационни структури, включително не само национални правителства, но и градски политически машини като Тамани Хол, престъпни банди като мафията и дори религиозни култове. Тъй като единственият му твърд принцип е личната лоялност към шефа, той няма конкретна програма. Фашизмът, за разлика от него, е идеологически, агресивен и, поне в ранните си етапи, революционен. Той се стреми да доминира в политиката, да смаже съпротивата и да пренапише обществения договор.

През последната година от управлението на Тръмп това, което първоначално изглеждаше като опит да направи правителството негова лична играчка, се измести отчетливо към доктринален и оперативен фашизъм. Жаждата на Тръмп за жизнено пространство, претенциите му за неограничена власт, подкрепата му за глобалната крайна десница, политизирането на съдебната система, прилагането на показна бруталност, демонстративното му погазване на човешките права, създаването на национална паравоенна полиция - всички тези събития говорят за нещо по-целенасочено и зловещо от обикновената алчност или гангстеризъм.

Когато фактите се променят и аз променям мнението си. Последните събития определиха по-ясно стила на управление на Тръмп. "Фашист" го описва най-добре, а нежеланието да се използва терминът вече е перверзно. Това не се дължи на едно или две действия, извършени от него и неговата администрация, а на комбинация от фактори. Фашизмът не е територия с ясно обозначени граници, а съзвездие от характеристики. Когато погледнете звездите заедно, съзвездието ясно се вижда.

Разрушаване на нормите

От самото начало на първата си президентска кампания през 2015 г. Тръмп умишлено нарушава всички граници на благоприличието; той се подигра с героизма на сенатор Джон Маккейн по време на войната, осмиваше лицето на кандидатката си за вицепрезидент Карли Фиорина, привидно се подиграваше на менструацията на водещата на Fox News Мегин Кели, обиждаше имигранти и много други. Той продължава да го прави и днес, като наскоро направи неприличен жест към работник във фабрика и нарече журналистка "прасенце".

Това е характерна черта на фашисткия стил на управление, а не недостатък. Фашистите знаят, че това, което бащите-основатели на Америка наричат ​​"републикански добродетели", възпрепятства политическия им дневен ред и затова с радост потъпкват либерални и благочестиви принципи като разума и благоразумието, цивилизоваността и гражданския дух, толерантността и сдържаността. Като се подиграват на благоприличието и изказват на глас онова, което не бива да се изрича, те отварят пътя за това, което Уилям Галстън нарича "тъмните страсти" - страха, негодуванието и особено желанието за господство; вид политика, която измества публичния дискурс на територия, на която либералите не могат да се конкурират.

Възхвала на насилието

Всяка държава използва насилие, за да наложи законите си, но либералните държави го използват неохотно, докато фашизмът го прегръща и парадира с него. Така Тръмп прославя насилствени тълпи; одобрява мъченията; наслаждава се на побоя, хвърлянето на земята и стрелбата по протестиращи и журналисти и според съобщенията предлага стрелба по протестиращи и мигранти. Неговите обяви за набиране на персонал за ICE бляскаво представят военни нападения срещу домове и квартали; пропагандата му изобразява убийствата на цивилни с детинска радост; и всички сме виждали видеоклипове на агенти, които измъкват хора от коли и домове - отчасти защото правителството ги снима. Подобно на унищожаването на гражданското достойнство, възхваляването на насилието не е случайна характеристика на фашизма; то е неразделна част от него.

Силата е правото

Характерно за фашизма е и това, което Джордж Оруел нарича "прекланяне пред насилника": принципът, както го е формулирал Тукидид, че "силните правят каквото могат, а слабите страдат каквото трябва". Тази гледна точка се прокрадна по време на прословутата среща на Тръмп в Овалния кабинет с украинския президент Володимир Зеленски, на която Тръмп показа открито презрение към това, което той смяташе за слабост на Украйна; тя се прокрадна изрично и смразяващо, когато Стивън Милър, най-влиятелният помощник на президента, каза на Джак Тапър от CNN: "Живеем в свят, в реален свят, който се управлява от сила, който се управлява от принуда, който се управлява от мощ. Това са железните закони на света, които съществуват от началото на времето." Тези думи, макар и чужди на традициите на американския и християнския морал, биха могли да дойдат от устата на всеки фашистки диктатор.

Политизиране на правоприлагането

Либералите спазват закона, независимо дали им харесва или не; фашистите, само когато им харесва. Нацизмът се характеризираше с "двойна държава", където защитата на обикновеното право можеше да престане да се прилага във всеки един момент. Тръмп не крие презрението си към справедливия съдебен процес; той многократно е настоявал опонентите му да бъдат вкарани в затвора ("Скандиранията му "Затворете я!", бяха важна част от кампанията му през 2016 г.) и е предлагал "демонтиране" на Конституцията, отговаряйки с "Не знам", когато го питат дали е длъжен да я спазва.

Най-опасното му нововъведение по време на втория мандат е пренасочването на федералните правоохранителни органи към преследване на враговете му (и защита на приятелите му). Никой предишен президент не е издавал нищо сравнимо с пряката и публична заповед на Тръмп към Министерството на правосъдието да разследва двама бивши служители или с неговото очевидно егоистично преследване на Джеймс Коми и Летиша Джеймс. "Най-малко 470 души, организации и институции са били обект на репресии, откакто Тръмп встъпи в длъжност - средно повече от един на ден", съобщи Ройтерс през ноември (а днес можем да добавим и други към списъка, започвайки с председателя на Федералния резерв Джером Пауъл). Дори Тръмп да не беше направил нищо друго, унищожаването на независимите и аполитични правоохранителни органи щеше да доближи правителството на САЩ повече от всякога до фашисткия модел.

Дехуманизация

Фашизмът черпи своята легитимност от твърдението, че защитава хората от врагове, които са животни, престъпници, зверове. Тръмп например характеризира политическите си опоненти като "паразити", а имигрантите като "боклук", които "тровят кръвта на страната ни" (език, директно излязъл от Третия райх). Вицепрезидентът Ванс, докато беше сенатор, одобри книга, наречена "Нечовеци" (заглавие, което намеква за левичарски възгледи). И кой може да забрави невярното му твърдение, че хаитяните отвличат и ядат домашни котки и кучета?

Тактики на полицейската държава

Тръмп превърна ICE в разрастваща се паравоенна структура, която броди из страната безконтролно, претърсва и задържа чужденци и граждани без заповеди, използва сила демонстративно, действа с маски, получава оскъдно обучение, лъже за дейността си и ѝ е казано, че се ползва с "абсолютен имунитет". През 2025 г. той увеличи състава на агенцията повече от два пъти, а бюджетът ѝ вече надвишава комбинираните бюджети на всички други федерални правоприлагащи агенции, както и военните бюджети на всички държави с изключение на 15. "Това ще засегне всяка общност, всеки град", отбеляза наскоро Дейвид Биър, учен от Института Катон. "Наистина почти всеки в нашата страна ще се сблъска с това, по един или друг начин."

В Минеаполис и другаде агенцията се държеше провокативно, понякога брутално и вероятно незаконно - поведение, което Тръмп и неговият екип насърчаваха, отразяваха и изпращаха снимачни екипи да популяризират, може би с надеждата да предизвикат насилствена съпротива, която би оправдала по-нататъшни репресии - стандартна фашистка стратегия. Неотдавнашната поява на министъра на вътрешната сигурност Кристи Ноем с табела "Един от нашите, всички ваши" сякаш намекваше за друга фашистка тактика - колективното наказание - както и решението на администрацията да наводни Минеаполис с хиляди полицаи, след като жителите там започнаха да протестират срещу федералните тактики - приоритет, който беше изрично наказателен.

Подкопаване на изборите

Неотдавнашният коментар на Тръмп, че не трябва да има избори през 2026 г., може да е бил шега (както твърди Белият дом), но той и неговите поддръжници от MAGA вярват, че никога не губят избори, точка. Те положиха огромни усилия, за да отменят изборите през 2020 г., както се посочва в обвинителния акт на прокурора Джак Смит срещу Тръмп. Манипулирането, кражбата или пълното отменяне на изборите, разбира се, са основен приоритет за фашистите. Въпреки че Тръмп е с ограничен мандат, не бива да очакваме, че той и неговите лоялисти от MAGA доброволно ще предадат Белия дом на демократ през 2029 г., независимо какво казват избирателите - и второто въстание ще бъде далеч по-добре организирано от първото.

Частното е публично

Класическият фашизъм отхвърля фундаменталното либерално разграничение между правителството и частния сектор, както е настоявал Мусолини: "Никакви лица или групи извън държавата". Сред най-дръзките (макар и само от време на време успешни) инициативи на Тръмп са опитите му да завземе частни организации, включително адвокатски кантори, университети и корпорации. Едно от първите му действия като президент миналата година беше безсрамно да пренебрегне новоприет закон, като поеме контрола върху TikTok в свои ръце. Болтън разбираше този манталитет, когато каза: "Той не може да направи разлика между личния си интерес и националния интерес, ако изобщо разбира какъв е националният интерес."

Атаки срещу медиите

Малко след като встъпи в длъжност през 2017 г., Тръмп нарече медиите "враг на американския народ" - фраза, позната от диктатурите в чужбина. Неговата враждебност никога не отслабна, но през втория му мандат тя достигна нови висоти. Тръмп заплаши да отнеме лицензи за излъчване, злоупотреби с регулаторните си правомощия, манипулира сделки с имоти, заведе прекомерни съдебни дела, фаворизира определени групи, когато предоставя журналистически достъп, обискира домовете на репортери и очерня новинарски издания и журналисти. Въпреки че Тръмп не може да доминира медиите в Съединените щати по начина, по който премиерът Виктор Орбан го направи в Унгария, той подражава на тактиката на Орбан. Никой друг президент, дори Ричард Никсън (който не е приятел на медиите), не е използвал толкова открито антилиберални методи срещу пресата.

Териториална и военна агресия

Една от причините, поради които се въздържах от отъждествяването на тръмпизма с фашизма по време на първия му мандат, беше очевидната липса на интерес от страна на Тръмп към агресия срещу други държави; всъщност той изглеждаше срамежлив да използва сила в чужбина. Е, това беше тогава. През втория си мандат той използва военна сила безразборно. Разбира се, много президенти са използвали сила, но откровено хищническата ѝ употреба от Тръмп за завземане на венецуелския петрол и гангстерската му заплаха да отнеме Гренландия от Дания "по лесния" или "по трудния начин" са авторитарни ходове в стил 30-те години на миналия век.

Същото важи и за неговото презрение към международното право, обвързващите съюзи и транснационалните организации като Европейския съюз - всички от които възпрепятстват неограниченото упражняване на волята на държавата, централният принцип на фашизма. (Мусолини: "Също толкова чужди на духа на фашизма... са всички интернационалистически или съюзни свръхструктури, които, както показва историята, се рушат до основи, когато сърцето на нациите е дълбоко развълнувано от сантиментални, идеалистични или практически съображения.")

Транснационален обхват

Подобно на авторитарните личности като цяло, фашистите обичат компанията си; светът е по-безопасен за тях, ако има повече от тях. Във втория си мандат Тръмп скъса с дългогодишната политика на САЩ, като намали подкрепата за правата на човека, докато хвалеше и подкрепяше авторитарни популисти и нелиберални националисти в Сърбия, Полша, Унгария, Германия, Турция, Ел Салвадор и Словакия, наред с други места - и показваше странно уважение към силния руски президент Владимир Путин. Още по-поразително е неговото фактическо противопоставяне на либералните съюзници на Америка и техните партии в Европа, които той презира.

Национализъм, базиран на "кръвта" и "земята"

Отличителна черта на фашизма е твърдението му, че държавата не е просто съвкупност от индивиди, а народ, Volk - мистично дефинирана и етнически чиста група, обединена от споделена кръв, култура и съдба. В съответствие с тази идея, Тръмп отхвърли правото на гражданство по рождение, а Ванс призова за "предефиниране на значението на американското гражданство през 21-ви век", така че приоритет да се даде на американците с по-дълги исторически връзки: "хората, чиито предци са се сражавали в Гражданската война", както той се изрази, или това, което други десни активисти на MAGA наричат ​​"наследствени американци". С други думи, някои американци повече принадлежат към народа от други.

Бял и християнски национализъм

Въпреки че Ванс, Тръмп и MAGA не промотират изрично идеологията за расова йерархия, те не крият желанието си за по-бяла, по-християнска Америка. Тръмп е намерил много начини да демонстрира това: например, като ясно изразява презрението си към "държавите-дупки" и предпочитанието си към бели християнски имигранти; като демонстративно приема бели южноафриканци като политически бежанци (като същевременно затваря вратата за повечето други търсещи убежище); като преименува военни бази на генерали от Конфедерацията (след като Конгресът нареди имената им да бъдат премахнати); като твърди, че законите за гражданските права са довели до "много лошо отношение към белите". В своята Стратегия за национална сигурност той критикува Европа за това, че е позволила на имиграцията да подкопае "цивилизационното самочувствие" и провъзгласява: "Искаме Европа да остане европейска" - лозунг на белите християнски националисти по целия континент. Следвайки неговия пример, Министерството на вътрешната сигурност безсрамно разпространява теми за белия национализъм, а националните паркове и музеи са премахнали своите експозиции, съдържащи препратки към робството.

Тълпи и улични бандити

Използването на милиции и тълпи за тормоз, побой и сплашване на противници е стандартна фашистка стратегия (учебникарският пример е погромът на Хитлер "Кристалната нощ" през 1938 г.). Както едва ли е нужно да се припомня, паралелът между Тръмп и MAGA е насилието на тълпата и щурмоваците срещу Капитолия на САЩ на 6 януари 2021 г. Тръмп съзнателно е подготвил основите за тази операция, като е призовал милицията да "отстъпи и да чака" през септември 2020 г. и по-късно даде сигнал към привържениците си с думите "Бъдете там, ще бъде диво!" Неговото помилване на всички нападатели на Капитолия - повече от 1500, включително най-агресивните - само доказа това, което знаехме: те са имали неговата благословия. Докато Тръмп досега смяташе държавното насилие за достатъчно за целите си във втория си мандат, уличното насилие очевидно е част от неговия арсенал.

Прослава на лидера

От 2016 г., когато заяви "Само аз мога да поправя това" и се похвали, че поддръжниците му ще му останат лоялни, дори ако застреля някого на Пето авеню, Тръмп е култивирал култ към личността. Макар някои от опитите му за самовъзвеличаване да изглеждат комични (позлатяването на Овалния кабинет, преименуването на Центъра Кенеди, предложената триумфална арка), той разбира централната роля на култа към лидера в режим от фашистки тип. В рязък контраст с американската президентска традиция от времето на Джордж Вашингтон, той не претендира да служи на народа или на Конституцията. Неговият начин на мислене, неговата символика и неговата реторика подчертават тезата, която той изложи в интервю за The New York Times този месец: собственият му интелект и морал са единствените ограничения на неговата глобална власт. Това са основите на фашизма. Алтернативни факти

Както Оруел, Хана Аренд и практически всеки друг учен на авторитаризма са подчертавали, създаването на поле за изкривяване на реалността е първото нещо, което едно фашистко правителство ще направи, за да прокара по-добре собствения си изкривен наратив, да обърка гражданите, да деморализира политическите си опоненти и да оправдае всякакъв вид корупция и злоупотреба. Докато други президенти (включително някои добри) са лъгали, никой не се е доближил до използването на масова дезинформация в руски стил от Тръмп, както подробно описвам в книгата си "Конституцията на знанието". От началото на първия си мандат Тръмп превърна "алтернативните факти" в отличителен белег на своя управленски стил, разпространявайки лъжи, преувеличения и полуистини със скорост от 20 на ден. Както се очакваше, вторият му мандат донесе още от същото. Следвайки примера му, постмодерната десница, водена от MAGA, с радост отхвърля обективността като елитизъм, а истината като маска за власт.

Политиката като война

Отличителният белег на фашизма е неговата концепция за политика, най-добре изразена от Карл Шмит, немски политически теоретик от началото на 20-ти век, чиито доктрини легитимират нацизма. Шмит отхвърля Мадисъновия възглед за политиката като социално договаряне, в което различни фракции, интереси и идеологии стигат до съгласие - основната идея на американската конституция. Вместо това той вижда политиката като състояние на война между врагове, нито един от които не може да разбере другия и двамата се чувстват екзистенциално застрашени, но само единият може да спечели. Целта на политиката на Шмит не е съвместно съществуване в рамките на държавата, а да се доминира или унищожи другата страна. Тази концепция е очевидна в политиката на MAGA, откакто Майкъл Антон (сега служител на администрацията на Тръмп) публикува известната си статия, в която твърди, че изборите през 2016 г. са били битка на живот и смърт за спасяване на страната от левицата (избори като "Полет 93": "атакувай пилотската кабина или ще умреш"). В речта, произнесена от Стивън Милър на погребението на Чарли Кърк, прегръдката на MAGA с тоталитаризма на Шмит намери своя апотеоз: "Ние сме бурята. И нашите врагове не могат да разберат нашата сила, нашата решителност, нашата воля, нашата страст... Вие сте нищо. Вие сте злото."

Управлението като революция

Въпреки че американската либерална традиция, особено нейният консервативен клон, е възникнала от революцията, тя цени приемствеността, стабилността и постепенната промяна, водена от разума. Фашизмът, за разлика от него, "не е реакционен, а революционен", както настоява Мусолини. Той се стреми да изкорени и замени стария ред и предприема смели, вълнуващи действия, несвързани с рационалното обсъждане.

MAGA приема собствения си революционен етос, който Ръсел Воут, директор на Службата за бюджет и управление на администрацията и може би най-видният ѝ интелектуалец, нарича "радикален конституционализъм" - доктрина, която би отслабила много от ограниченията върху президентската власт. В преследване на тази цел, Воут, в интервю от ноември 2024 г. с Тъкър Карлсън, заявява: "Президентът трябва да действа изпълнително възможно най-бързо и агресивно, заемайки радикална конституционна позиция, за да може да демонтира тази [федерална] бюрокрация и нейните центрове на власт", ​​защото "бюрокрацията мрази американския народ". Той прогнозира: "Ако имате радикален конституционализъм, това ще бъде дестабилизиращо... Но ще бъде и вълнуващо." Той каза, че ще доведе федералните агенции до "състояние на травма", идея, повторена от Кристофър Руфо, един от архитектите на атаката на Тръмп срещу университетите, която Руфо нарече "план за контрареволюция", насочена към потапяне на университетите "в екзистенциален терор". Когато Тръмп затвори създадена от Конгреса агенция, преименува международен воден басейн, арестува автора на статия, депортира имигранти в чужд ГУЛАГ, тероризира американски градове, заплашва съюзник и много други неща, той демонстрира как изглежда, когато една радикализирана държава изостави рационалната мисъл и обяви война на самата себе си.

Може да се твърди, че на тръмпизма му липсват елементи от класическия европейски фашизъм (като масови митинги и публични ритуали) - или че към този списък трябва да се добавят допълнителни елементи от тръмпизма (хипермъжествеността, женомразството и присвояването на християнството в рамките на движението MAGA напомнят на фашистки модели). Сравняването на различни форми на фашизъм обаче не е точно. Ако историците възразят, че Тръмп не е копие на Мусолини, Хитлер или Франко, отговорът е "да, но какво от това"? Тръмп изгражда нещо ново върху стари принципи. Той ни показва в реално време как изглежда американският фашизъм през 21-ви век.

Ако обаче Тръмп е фашистки президент, това не означава, че Америка е фашистка страна. Съдилищата, щатите и медиите остават независими от него и усилията му да ги сплаши вероятно ще се провалят. Той може да загуби контрол над Конгреса през ноември. Не е успял да формира общественото мнение, освен срещу самия себе си. Той надвиши мандата на своите избиратели, коалицията му се разпада и пренебрегна инструментите, които позволяват на президентите да направят трайна промяна. Той и неговата партия може да нарушават Конституцията, но за щастие не могат да я пренапишат.

И така, Съединените щати, някога световен модел на либерална демокрация, сега са хибридна държава, съчетаваща фашистки лидер и либерална Конституция; но не, те не са паднали под фашизма. И няма да паднат. В такъв случай има ли смисъл да наричаме Тръмп фашист, дори и да е вярно? Не отблъсква ли това избирателите му? Не е ли по-добре просто да опишем действията му, без да му лепим противоречиви етикети?

И аз така си мислех доскоро. Вече не. Приликите са твърде много и твърде силни, за да бъдат отречени. Американците, които подкрепят либералната демокрация, трябва да осъзнаят с какво си имат работа, за да се справят с него, а за да осъзнаят нещо, трябва да го назоват. Тръмп се разкри и ние трябва да назовем това, което виждаме.

Източник: news.bg