Законът за ВЕИ отново не тръгнa, над 430 млн. евро по ПВУ остават блокирани

Депутатите от Комисията по енергетика в Народното събрание отново не събраха кворум. Както на предишното заседание на комисията, се регистрираха 10 народни представители, което пак се оказа недостатъчно за провеждане заседанието на комисията. Промените в Закона за енергията от възобновяеми източници са свързани с получаването на около 437 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, писа news.bg.

Какво предвижда Законът за ВЕИ, с вносител Министерският съвет?

Със законопроекта основно се цели завършване на транспонирането на Директивата в българското законодателство, крайният срок за което беше на 21.05.2025 г. На 24 юли 2025 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо на Република България за образуване на Процедура за нарушение № 2025/0198 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Процедурата е за неуведомяване в срок на Европейската комисия за мерките за пълно транспониране на Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета.

Със законопроекта се предлага и изпълнение на част от ключов етап 96 по Реформа 6 "Увеличаване на електрическата енергия от възобновяеми източници" и на ключов етап 178 по Реформа C8.R5: "Електрическа мобилност" от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и на мярка 20 от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г. Извършени са и промени, с които се въвеждат изисквания на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Законопроектът следва заложеното в Директивата намерение - чрез адаптиране на съществуващата правна уредба по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници да се създадат условия за постигане на целта за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., както и междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

В тази връзка законопроектът отразява изменената с Директивата обща цел на Съюза за дела на енергията от възобновяеми източници от 42,5%, както и конкретно поставените цели за отделните сектори, в т.ч. сектор електрическа енергия, сектор за топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт.

С оглед на постигане на поставените цели и в отговор на изискванията на Директивата, законопроектът адаптира съществуващата национална правна рамка, в т. ч. в следните направления:

• Улесняване използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, за използване и производство на енергия от възобновяеми източници в сградите и др.
• Ускоряване на сътрудничеството между държавите членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници под формата на съвместни проекти.
• Допълване на изискванията за развитие на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, включително насърчаване на участието на местните общности в реализацията на енергийни проекти в приоритетните зони.
• Предоставяне на възможност за прилагане на по-дълъг срок на валидност на становището за присъединяване по отношение на производителите на електрическа енергия от вятърна енергия. В тази връзка е предложена промяна в чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ.
• Стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия.
• Допълване на съществуващата уредба, свързана с гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници.
• Създаване на схема за задължения на доставчиците на горива.
• Създаване на механизъм, който да позволи на операторите на публично достъпни електрически зарядни точки да допринесат за изпълнението на задълженията, установени за доставчиците на горива, чрез осигуряване на електрическа енергия от възобновяеми източници.
• Развитие на отоплителните и охладителните системи, по-специално районните отоплителни и охладителни системи, с оглед на балансиране на електроенергийната система.
• Съобразяване на мерките за насърчаване с актуалните цели и измерители във връзка с намаляване емисиите на парникови газове и предотвратяване на загубата на биологично разнообразие.