Период за въпроси кои ще са наследниците

Докато във Вашингтон от известно време се носят слухове, че след Тръмп Джей ди Ванс, вицепрезидент, има шанс да го замести като президент, когато и да дойде това време, то "Билд" вече написа, че "мамчето" Меркел може да стане следващия президент на Германия.

Държавният секретар Марко Рубио, също спряган за кандидат-президент, побърза да заяви, че с удоволствие би работил за Ванс като вице и така се опита да отклони спекулации, че е в противоборство с вицепрезидента за влизане в Белия дом. Което не пречи да се появи в Мюнхен с голяма американска делегация с намерение да посмекчи острия тон на Ванс към Европа от предишната Конференция за сигурността в баварската столица.

В Берлин явно не намират друга личност, която да се противопостави на увеличаващото се влияние на "Алтернатива за Германия" /особено в Източна Германия/, че опипват почвата да върнат Меркел в политиката на изпадналия в продължителен период на рецесия Берлин. В Лондон чакат Стармър да подаде оставка, защото около него не остана никой от близкия му екип, който да не е замесен с Досиетата Епщейн.

Лейбъристите няма да могат да понесат още удари върху имиджа на партията. Шотландският лейбъристки лидер открито поиска оставката на Стармър, а спекулациите са, че депутатите Рейнър или Стрийтинг ще се съревновават за мястото на Стармър. Не че нещо ще се промени във водената от лейбъристите политика на Британия, но поне да се запази почетно място на следващите избори. Защото Фараж, припознаван за виден тръмпист в страната, се готви да спечели правото за следващ премиер. А торите няма да пропуснат да използват напрежението около Стармър и определено ще забият последния пирон в политическия му ковчег.

За Макрон е ясно-остават му 15 месеца до края на мандата и ще положи усилия до това време да обедини всички френски партии срещу тандема льо Пен/Бардела, за да не бъде допуснат харизматичния Бардела до президентския пост. Като му върви в любовта и то с богата наследница, според жълтата френска преса, защо да е победител и на избори, нали? Което не пречи и на Макрон да се постарае да промени в последния момент нещо във външната политика, за да остави добър спомен. Например да поговори с Путин, че нещо газта е доста скъпа, фермерите искат излизане от ЕС заради Меркосур и горят знамето на Брюксел, а военните разходи и недоразуменията с Тръмп носят само негативи за личния му имидж и състоянието на френската икономика. Трябва да се похлупва случващото се във вътрешен план, а Макрон това го умее добре.

За Пекин и Си Дзинпин няма нужда от коментари. Дали е имало преврат или просто отстраняване на отклонили се от правата линия генерали в Пекин като тема това вече не е в дневния ред на страната и света. Си Дзинпин стои твърдо на кормилото на Поднебесната и си говори ту с Путин, ту с Тръмп, ама координира с Москва действия, че американският президент обича да настъпва по крака, а напоследък и по ръце с политиките си към съюзници като Венецуела, Куба, Иран и Централна Азия, около Каспийско море. Засяга интереси и не проявява "нужното уважение", на което особено много държат в Китай. Че и в Москва, несъмнено.

Що се отнася до Путин, то от години от Запад му спрягат ту болест, ту преденденти за мястото му, ту сочат открито някой, който бил предпочитан от "Царя в Кремъл" за негов наследник. Кой остана от поредицата важни лидери, за които е съществено кой ще заеме мястото им след края на политическото им дълголетие?

Ердоган е на ред. Особено като се знае, че тази тема е табу в турската политика. Както и за болестите му, които трудно се прикриват в някои моменти. Напоследък обаче турски медии, последвани заради тяхна информация от "Блумбърг", задават въпрос "кой ще бъде наследникът на Ердоган?" и сочат Билал Ердоган за ерата след Ердоган-баща. Позовават се на повишената видимост и място на Билал Ердоган в държавния протокол. Било потенциален сигнал за лидерство.

Засега медиите внимателно коментират темата, защото в управляващата Ердоганова партия, партия на справедливостта и развитието, ПСР, наследникът се сочи тайно, зад "затворени врати". Но "нарастващата видимост на Билал Ердоган е забележителна". Този възпитаник на Харвард, на 44 години, стажувал в Световната банка е не само син на баща си, но е интересен и за Вашингтон. А напоследък политиката на Ердоган е повече прозападна, отколкото балансираща между Изтока и Запада.

След повече от 20 години начело на Турция, явно е време Ердоган да помисли за наследник в партията и държавата, за да съхрани елита около себе си, партията като цяло, и да не допусне ревизия на управлението му. Недай, Аллах, съдебни преследвания след края на политическата му кариера. На кого да се довери освен на семейството и да направи династическа смяна при толкова вътрешни врагове и геополитически натиск?

Големият син е извън политиката заради скандали и смъртоносна катастрофа. Остава само Билал и той вече участва в множество пътувания зад граница, срещи със саудитския престолонаследник Салман, посещава заедно с баща си Пакистан, Малайзия, Катар и др.страни и така популярността му расте. Отразява се подобаващо в медиите.

Някои казват, че това е "контролирано увеличаване на видимостта". Факт е, че навлизането в политиката на Билал Ердоган и потенциалното му лидерство започват да се оценяват в ПСР. Имал влияние и при избора на високопоставени служители в партията и правителството. Определено за "ситуацията наследник" в ПСР не се разглеждат други варианти. Просто защото те биха били, според споделяния, пагубни за настоящото управление. Затова и "вариантът Фидан", който дълго бе тема за спекулации в страната като предполагаем наследник на Ердоган вече е в миналото.

Външният министър Фидан не участва вече в публични събития и това се счита за явен сигнал, че Ердоган няма да допусне силен лидер за конкурент на сина му. Трябва да се уреди гладко и без проблеми предаването на властта във фамилията. Да няма разпад в ПРС. Това е нова битка за Ердоган. А самият Билал Ердоган е получил "неформално обучение по политическо лидерство" и вече е успял да изгради силен екип, казват, около себе си.

В Анкара определено готвят сценарии за след 2028г. Според действащата конституция мандатът на Ердоган приключва през 2028г. В ПСР търсят формула за удължаване на този период. Ако конституцията бъде изменена или парламентът реши нови извънредни избори, Ердоган може да се кандидатира отново. При спечелване на изборите "той може постепенно да прехвърли председателството на партията на Билал и да го назначи за вицепрезидент". А оттам до първото място пътят е кратък. По този начин се съхраняват и османските традиции властта да се предава от баща на син.

Въпреки, че Ердоган трасформира Турция из основи. От парламентарна република сега е президентска система. Ердогановата партия бе създадена като умерени ислямисти, сломили светската власт, но управлението стана авторитарно и това отблъсна редица съратници на Ердоган. Днес те са в опозиция - Давутоглу, Гюл, Бабаджан и то някои със свои партии. Противници на Ердоган са кюрдите, прозападните либерали, кемалисти като НРП, народнорепубликанската партия, а кметът на Истанбул, Имамоолу е в затвор по обвинения за корупция и управление на престъпна организация. Изправен е пред риск от доживотен затвор и забрана за политическа дейност.

Така се намаляват пречките пред Ердоган, защото Имамоолу е приеман за най-големия противник на Ердоган при предстоящите президентски избори. Опозицията отговаря с масови митинги в подкрепа на Имамоолу, но и други опозиционни лидери са подложени на т.н. полицейска война. А те в мнозинството си са прозападно настроени. Не са тайна и "спящите клетки" сред институциите в Турция на привърженици на Фетуллах Гюлен, който макар и мъртъв си остава предпочитаният от тях предводител. Ердоган не е забравил опита за преврат, но въпреки проведените чистки сред армия, институции, образование т.е. сред мрежите на Гюлен, неговата популярност не е като онази от предишни години. Икономическата криза,спадът на турската лира и високата инфлация сриват Ердогановата популярност и дават тласът на либералните сили. Кръгът около Ердоган, казват, се свил.

Всъщност каква е ситуацията в страна, където Турският статистически институт наскоро отчете, че населението е 86 млн, Истанбул е близо 16 млн, а мъжете са 50.02% от населението срещу 49.98% жени? Годишният темп на растеж на населението в Турция е 5 на хиляда, чужденците в страната са 1.5 млн души и сред това население жените са повече - 50.7%. Делът на детското население /до 14 г/ е 20.4%, на възрастовата група 15-64г е 68.5%, а хората над 65г са 11.1%. В същото време турските медии през последните дни акцентират преди всичко не толкова върху проблемите в страната отнасящи се до намалената покупателна способност на населението, увеличените повсеместно цени или фалитите на редица фирми, но се спират подробно на намаляващата подкрепа за ЕС, която е стигнала до само 26% сред гражданите.

Проучванията показвали забележителен спад с 8% за 2025г, а предпочитанията са се насочили към ислямския свят. Считат, че икономическият натиск от Европа върху Турция е основна причина. Докато инициативата "Произведено в Европа" е създала експортни рискове на пазара за автомобили и автомобилни части за 30 млрд дол, друг удар е дошъл с търговското сторазумение Меркосур и иницативата Индия за 117 млрд дол. Това е направило Митническия съюз в Турция неефективен. Отворен е пътят за навлизане на чуждестранни продукти в страната с ниски или нулеви тарифи. Турция била "изключена от играта".

Споразуменията на ЕС засягат пряко или косвено всички сектори, но главно автомобилостроенето, машиностроенето, фармацията и химикалите, което предизвиква недоволство сред индустриалци и производители. Причината е, че споразумението за митнически съюз, подписано между Турция и ЕС, автоматично задължава Анкара да спазва споразуменията за свободна търговия на Брюксел с трети страни. Унищожава се вътрешното производство в Турция. В тази връзка голям проблем ще се окаже и дефицитът по текущата сметка, което ще отслаби конкурентността на износа и ще се увеличи натиска върху вноса.

С Меркосур и Индия Турция била изместена, което налага съсредочаване върху диверсификацията на пазара. С две-три стъпки ЕС нанася удар и изводът е "стоим тук с вързани ръце". 50% от износа се изплъзвал. Брюксел бил казал "Турция, ти си важна за мен, но не си незаменима. Подготвяме алтернативи". Индийските и южноамериканските продукти явно ще идват в Турция без данъци, но за турските стоки ще има мита. С ирония се пише "какъв прекрасен свят, каква печеливша търговия". По всяка вероятност Анкара ще поиска актуализиране на Митническия съюз. "Ердоган работи за това", казват в турските медии.

Но отделят особено внимание на изявления на Билал Ердоган пред "Ал Джазира" от края на януари. Според него арабските страни искат да видят просперираща Турция и намеквайки за процеса след

Ердоган, казва "ние, които идваме след него, трябва да работим, за да уловим и издигнем същия дух, независимо дали в политиката, социалния живот, гражданското общество и образованието". Лидерството на Ердоган-син в младежките организации и тесните му връзки с ислямски групи осигурявали предимство по отношение на получаването на подкрепа от партийната база и в същото време плавен преход.

Видно е, че Билал, както вече го наричат, познава западната система, но семейно е закърмен с ислямските идеи на баща си т.е. представян е като умерен ислямист с патриотичен профил. Ердоган разчита, че ще съумее да балансира между Изтока и Запада. Но въпросът е как ще го приемат редовите граждани на Турция и как ще се развият събитията в геополитиката. А там става все по-сложно. Изисква се не само наличие на семеен трамплин.