Надежда за най-тежките сърдечни пациенти и как нов метод променя лечението! Д-р Александър Александров пред ФАКТИ

В Националната кардиологична болница (НКБ) беше постигнат значим технологичен и научен пробив в българската медицина. За първи път у нас екип по инвазивна кардиология успешно комбинира две от най-модерните технологии за лечение на тежко калцирани коронарни артерии – ротационна и орбитална атеректомия, извършени под прецизния контрол на оптична кохерентна томография. Новият подход позволява лечение на пациенти, които доскоро се смятаха за почти нелечими по инвазивен път. Пред ФАКТИ говори д-р Александър Александров, началник на Отделението по инвазивна кардиология в НКБ.

- Д-р Александров, в Националната кардиологична болница беше извършена първата у нас комбинирана процедура с ротационна и орбитална атеректомия. Какво прави този метод толкова значим за българската кардиология?
- Случаят е технологичен и научен пробив. За първи път в България успяхме да обединим двете най-мощни технологии за механично справяне с калция в една процедура, при това под прецизен визуален контрол. Досега разполагахме с тези методи поотделно, но комбинирането им „затваря кръга“ и ни позволява да лекуваме пациенти, които доскоро се считаха за нелечими по инвазивен път. Това е ясен сигнал, че българската медицина в кардиологията вече предлага решения на световно ниво.

- Какви са основните предизвикателства при лечението на пациенти с тежко калцирани коронарни артерии и защо стандартните методи често се оказват недостатъчни?
- Тежкото калциране превръща артериите в „каменни тръби“. При такива условия стандартните балони, които използваме за разширяване, често се пукат или не успяват да се разгърнат равномерно. Ако поставим стент в такава среда, той няма да прилепне добре към стената, което е предпоставка за сериозни усложнения като повторно запушване или тромбоза. Калцият е най-големият враг на стента и стандартната медицина често е безсилна пред него.


- Как точно работят двете технологии – ротационната и орбиталната атеректомия – и по какъв начин се допълват взаимно по време на процедурата?
- Представете си фино „изпиляване“ на камък. Ротационната атеректомия използва диамантен накрайник, който се върти с до 180 000 оборота в минута, пробивайки тунел през най-твърдите запушвания. Орбиталната атеректомия пък използва центробежна сила – нейният накрайник се движи по елипса (орбита), което позволява да обработим съда в по-голяма дълбочина и да отстраним калция от по-широки участъци. Двете технологии се допълват идеално: ротационната отваря пътя, а орбиталната подготвя леглото на стента по-дълбоко в стената.

- Каква е ролята на оптичната кохерентна томография (OCT) по време на интервенцията и как тя помага за по-голяма прецизност и безопасност?
- Оптичната кохерентна томография е нашият „микроскоп“ вътре в тялото. С нея ние не просто правим рентгенова снимка, а

виждаме 3D изображение на вътрешността на съда с резолюция до микрони.

ОСТ ни позволява да измерим точно дебелината на калциевата плака, да решим къде точно да приложим атеректомията и накрая да се уверим, че стентът е разгърнат перфектно до милиметър. Това свежда риска от грешки до минимум и гарантира сигурност за пациента.

- За какви пациенти е подходящ този комбиниран подход и може ли той да бъде алтернатива на отворената сърдечна хирургия?
- Подходът е изключително подходящ за възрастни пациенти, диабетици и хора с хронични бъбречни заболявания, при които калцинозата е най-тежка. Често тези пациенти са твърде рискови за тежка отворена операция. За тях нашият метод е „спасителен пояс“ – извършваме процедурата през малка дупчица на китката, а възстановяването е изключително бързо.

- Колко сложна и рискова е подобна процедура и каква подготовка изисква от екипа по инвазивна кардиология?
- Това е висш пилотаж - „Формула 1“ в нашата професия. Процедурата изисква изключителна концентрация и технически умения. Всяко движение трябва да е прецизно до милиметър, за да се избегне рискът от перфорация на съда. Екипът в НКБ преминава през дългогодишни обучения и международни специализации, за да работи синхронно. Тук не става въпрос само за техника, а за опит и клинична интуиция.

- Означава ли този успех, че българската инвазивна кардиология вече разполага с технологиите и експертизата, сравними със световните медицински центрове?
- Категорично да. Този случай доказва, че в България, и в частност в НКБ, работим по същите протоколи и със същата апаратура, както в най-добрите клиники в Германия или САЩ. Вече няма нужда българският пациент да търси помощ в чужбина за най-сложните сърдечни проблеми – те могат да бъдат решени тук, на място.

- Какви са следващите стъпки – ще може ли тази иновативна процедура да се прилага по-широко и за повече пациенти в България?
- Нашата цел е тази процедура да не бъде изключение, а стандарт за най-сложните случаи. Продължаваме да обучаваме млади колеги и да разширяваме приложението на вътре-съдовата образна диагностика (ОСТ). Иновациите в НКБ винаги са били насочени към това да правим медицината по-безопасна и по-достъпна за българските пациенти.