Ако войните в Украйна и Иран ескалират: няколко сценария

Както Путин в Украйна, така и Тръмп в Иран се озоваха в капани, които те сами си поставиха. Какви опасности крие това за Европа и каква стратегия може да следва България? Кои са основните изводи. От Даниел Смилов.

Войната е вероятно да ескалира и на двата си сегашни фронта: и в Украйна, и в Иран и Персийския залив. Тази едновременна ескалация е опасна и може да доведе до опортюнизъм и непремерени, дори безразсъдни действия от някои от играчите. Европа и ЕС не бяха включени в преговорите между Китай и САЩ и Китай и Русия, но това не означава, че европейците няма да бъдат засегнати. Същевременно вероятното военно блато, в което и САЩ, и Русия, а донякъде и Китай ще навлязат, парадоксално би отворило вратата за Европа да се утвърди на геополитическата сцена.

Капанът за Тръмп

Иранската операция на САЩ се оказа капан за администрацията на Тръмп. Малцина биха го нарекли „неочакван“, защото можеше да се предвиди, че Иран в някакъв момент ще затвори Ормузкия пролив дори и без наличието на сериозен флот, авиация и други технологични предимства. Мините, дроновете и ракетите, които Иран има в изобилие, гарантират достатъчен контрол върху пролива.

Опциите пред Доналд Тръмп – ако Иран не се съгласи на сериозни отстъпки – са в посока ескалация на конфликта: нови въздушни удари съвместно с Израел, дори частична наземна операция (която е малко вероятна). Няма индикации обаче, че Иран не е готов да понесе тези удари, като съответно атакува цели в съседните държави в Залива и американските бази в тях. Това е кошмарен сценарий за света и световната търговия с горива, защото не се знае как и най-вече кога всичко това ще завърши. Ако Иран успее да удържи блокадата на пролива и след новата кампания, той ще контролира голяма част от търговията с горива и торове до намирането на алтернативни пътища за тях.

Визитата на Тръмп в Китай не доведе до ясно решение на този проблем. Може би преговорите продължават и Китай е дал някакви надежди за посредничество. Като знак на добра воля САЩ почти се отказаха от евентуална защита на Тайван, като не се противопоставиха остро на де факто ултиматума на Китай по този въпрос. Може би Тръмп търсеше някаква сделка от рода на „Иран срещу Тайван“. Но поне засега резултат няма и ако това статукво се запази, Тръмп вероятно ще прибегне към ескалация.

Капанът за Путин

Владимир Путин също е в капан, който сам си организира с военната си "специална операция" в Украйна. За аморалността и безчестието на тази агресия не е нужно вече да се говори – те са ясни. В резултат на агресията Путин вече владее около 20% от украинската земя, но по някаква причина това не му е достатъчно. Рационален играч би спрял дотук и консолидирал своите печалби. Путин обаче трудно ще обясни на руснаците защо не спря войната още преди три години, когато фронтът беше горе долу на същото място, където е и сега. Защо бяха страданията и жертвите – стотици хиляди вече и от двете страни?

Този въпрос няма отговор, изгоден за Путин. А настоящата ситуацията е на тежко блокирана фронтова линия и нарастващи възможности на Украйна да атакува цели дълбоко в тила на Русия, включително Москва. Доколко ударите са ефективни е трудно да се каже, но поне тези по някои военни цели и нефтената промишленост имат резултат. А и цялостно променят настроението в Русия: дори московчани вече не са неуязвими и даже Маргарита Симонян бяга през нощта със семейството си да търси убежище. Като прибавим към това честите прекъсвания на мобилния интернет и вероятността Украйна да започне да използва скоро и балистични ракети, ясно е, че ситуацията за Путин става много тревожна. Той е под непрестанен натиск дори от най-големите си апологети (като Владимир Соловьов и Z-блогърите) да ескалира войната. Ако не го направи, би трябвало да я спре.

Опциите за ескалация пред Путин са следните:

Нова голяма мобилизация. Това е възможно, но политически е много трудно. Първо Русия е в тежка финансова ситуация, за да залага на дългосрочно и скъпо оборудване на нова голяма армия. Второ, масовото насищане на фронтовата линия с дронове прави струпването на множество хора и техника на едно място много уязвимо. Според украинската страна Русия губи по около 30 000 души на месец. Дори това да е надуто число, дроновете явно имат сериозни възможности за поразяване на пехота. И трето, тази мярка няма да спре нападенията над руски градове в обозрим период от време;

Отваряне на нов фронт на войната от север – Беларус. Това би бил нов опит за завладяване на Киев. Но трудността тук е, че без мобилизация или оголване на фронта в Донбас, прехвърляне на войски на север не може да се случи. Армията на Беларус може да бъде използвана, но това ще е само ако Путин буквално плени Лукашенко (по модела „Мадуро") и вземе Беларус на ръчно управление. Самият Лукашенко доброволно едва ли ще се включи във войната сега – ако смяташе да го направи, имаше много по-удобни и безопасни за него моменти;

Бомбардиране на украински градове и инфраструктура: Проблемът с тази опция е, че тя и сега се използва и не е ясно дали Русия има конвенционален капацитет за нещо качествено различно;

Убийство на Зеленски и други лидери на Украйна. Опитите в тази посока не са преставали. Те безспорно ще се засилят, но не е ясно дали ще са успешни. А и опитът с Иран показва, че отстраняването на лидери може да доведе до втвърдяване на позицията на опонента и заместването му с още по-твърд вариант.

Отваряне на фронт срещу натовски държави, най-вероятно в Прибалтика. За пълноценно нападение на натовска държава в момента Русия няма капацитет. Най-малкото трябва да се мине през сериозна мобилизация преди това. Но за удари с дронове, провокации, гранични операции на специални части, които да навлязат в чужда територия, вероятно се мисли. А и някакви провокации вече ежедневно се случват в Литва, Латвия и Естония. Една такава полу-хибридна атака би тествала НАТО и вероятно би показала колебание от САЩ за защита на държавите членки от Русия. Но дали това наистина ще се случи, Путин не може да бъде сигурен. Въпреки декларациите за изтегляне на войски от Европа, Тръмп днес изпраща нови 5000 американски войници в Полша. А и без тях европейските армии ще могат бързо да се разправят с провокации било то с дронове или специални части. Затова този вариант по-скоро би влошил ситуацията на Путин, като го направи агресор и по отношение на НАТО, така че като цяло е малко вероятен.

Ядрен удар. Това е обичайната руска заплаха, когато нещата не вървят добре на фронта. В крайна сметка всеки е свободен да се самоубие, но защо му е да го прави. Тактически ядрен удар няма да промени решително ситуацията на фронта. Стратегически ядрен удар по Украйна би замърсил и голяма част от Русия, а би предизвикал и ответни действия, и международна изолация, които са с непредвидим характер. Най-малкото, при всеки един от вариантите Русия има множество ядрени централи, които веднага ще станат (украинска) цел. От тази гледна точка ядрената опция е по-скоро изключена.

В този смисъл ескалацията е вероятно да дойде или чрез нова голяма мобилизация, или чрез опит да се въвлече открито Беларус във войната, а може би и с двете заедно. Това в комбинация с масирани дронови и ракетни атаки над украински градове е вероятно да видим в следващите седмици. Ако това не се случи, Путин би трябвало да обмисля прекратяването на войната, защото ситуацията му би станала неудържима във вътрешно-политически план.

Европа и България

Парадоксалното е, че Европа може да следва китайската стратегия в случая: да не прави нищо особено и да спечели. ЕС трябва да се подготви за криза с горивата и повишаване на цените в резултат на кризата около Иран. Не е видно как този проблем ще се избегне. Това важи и за България. Новият бюджет, а и този за 2027 г., трябва да предвиждат сериозни буфери за негативно развитие на събитията в Ормузкия залив. Пазарите засега са твърде оптимистични по тази тема и не калкулират възможното силно негативно развитие. Това означава, че може да се очакват шокове и по отношение на цени, и на доставки. Европа е нужно да се готви за това: тя е в по-добра ситуация от Азия, например, по този въпрос.

По отношение Русия също трябва да се изчака, като междувременно се повишава общият военния капацитет и координация. Т.е. европейците просто трябва да стоят заедно и единно поне колкото досега.

От тази гледна точка визитата на Радев при Мерц, следващите му визити при Макрон и при Мелони са добър сигнал от страна на България. Въпреки очевидния намек за двустранност в отношенията, самият факт, че посещенията са при двигателите на над-национална Европа е показателен. А и по отношение на Русия Европа досега демонстрира доста солидно единство, въпреки залитанията на Орбан и в някаква степен на Фицо. По-важното е, че вероятността от ескалация с пряк сблъсък между ЕС и Русия не е толкова голяма, но, уви, не е изключена от страна на Русия. Имало е случаи в историята, когато вместо да минимизират загубите държави са се държали хазартно и са се втурвали с всички сили в загубени и скъпоструващи каузи.

Всъщност ескалациите и на двата фронта на войната най-вероятно ще се окажат точно такива каузи за тези, които ги инициират. Затова е добре да се избегнат.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.