Космосът – единственото място, където България и Северна Македония могат да се разберат

Ако има една сфера, в която България и Северна Македония действително могат да изградят искрени, открити и лишени от исторически спорове отношения, то това вероятно не е Европейският съюз, не е историята и със сигурност не е съвместната комисия по историческите въпроси. Това е Космосът.

Идеята на Слави Трифонов България и Северна Македония да изпратят заедно космонавти (б.р. – двама българи и един македонец, което само по себе си е повод за ожесточен дебат защо трябва да е така и какво може да произтече от това) предизвика истински фурор в Скопие през 2021 г. Реакциите там бяха показателни: „България не ни пуска в ЕС, но ще ни води в Космоса“. Всъщност трудно може да се измисли по-точно описание на отношенията между двете държави през последните години. На Земята не можем да се разберем за миналото, след като десетилетия наред не успяваме да решим въпросите за историята, езика на омразата, идентичността и т.н. Така че най-вероятно следващата логична историческа стъпка е тези спорове да бъдат прехвърлени в орбита. Там поне няма архиви, няма паметници и няма кой да спори дали Александър Македонски е бил македонец, българин, грък или междугалактически гражданин.

Всъщност космическата програма може да се окаже естествено продължение на държавната идеология в Северна Македония. В продължение на години политическият елит в Скопие изграждаше национална идентичност около фигурата на Александър Македонски – човек, който е прекосявал континенти и е завладявал нови територии. Разликата е, че Александър е стигнал до Индия, а днешните му наследници гледат с амбиция към Космоса, докато още не могат да стигнат с влак до София.

Дали пък наистина Космосът няма да се окаже единственото място, където българо-македонските отношения имат шанс да бъдат напълно безконфликтни? Там няма да има спорове кой е построил Коридор №8, защото такъв просто няма. Няма да има въпроси защо десетилетия наред липсва железопътна връзка между София и Скопие, защото влакове в Космоса не се движат. Няма да има дебати за европейската интеграция, защото Европейската комисия все още няма дирекция по междузвездни отношения.

Докато експертите от двете страни отбелязват, че има много повече работа за вършене на Земята – инфраструктура, икономика, образование, културен обмен и европейска интеграция, политическият разговор сякаш все по-често се измества към символични жестове и големи мечти. А когато не можеш да построиш железница между две столици за повече от три десетилетия, естествено следващата цел е да построиш космическа ракета.

Може би затова идеята на Слави Трифонов не е никак за изхвърляне в коша на историята, а е по-скоро ценна. Тя не решава нито един реален проблем между София и Скопие, но поне показва къде биха могли да съществуват идеалните отношения между двете държави – на безопасно разстояние от Земята.

И ако някога български и северномакедонски астронавт действително кацнат заедно на Луната, Марс или където и да е във Вселената (б.р. – тук изниква въпросът, който буквално може да доведе до война, защото със сигурност ще има междугалактическа балканска битка кой първи ще стъпи на планетата, за да каже, че „това е още една малка крачка за човека, но огромна крачка за човечеството“), остава само една тревога. След като поставят знамената си, някой да не обяви, че тази част от Вселената всъщност винаги е била част от древната македонска цивилизация и че първите заселници там са говорили език, близък до съвременния македонски. Защото ако пренесем балканските исторически спорове в Космоса, дори Вселената може да се окаже тясна.

Така че, ако България и Северна Македония някога успеят да изградят напълно открити, честни и лишени от исторически комплекси отношения, това вероятно ще се случи някъде в безтегловност. Защото на Земята политическата гравитация все още е твърде силна.